Долу ръцете от паветата, о, неразумни и юроди!

В пресата четем: „Националният институт за недвижимото културно наследство е разпоредил на Столична община да върне паветата на бул. „Прага“…

Браво! Така се прави! Паважът е голямо културно наследство. Разбира се, калдъръмът е още по-голямо, а да не говорим за естествената, екологична и органична почвена настилка, която зиме запечатва в себе си „песента на колелетата“. Но кой ти мисли за тези неща в днешното просташко и технократско време, когато само шепа самотни интелектуалци се грижи за духовността на българина!

Ако не беше паважът, кои щяхме да сме ние? Никои.

Безродници, Хамово семе. В паважа диша сянката на поколенията. Без него нямаше да познаваме своите корени, губещи се далеч в мрака на хилядолетията. В паважа отекват копитата на Аспаруховите конници и кротките строфи на Лилиев. В него се мярка приказният силует на Белоногата и мъждука кандилцето на Паисий.

Италия може да има своя Бернини, оставил площада „Сан Пиетро“, но пък ние си имаме безименните майстори на павета и бордюри, застлали не една улица, по която е минал не един танк от Горнобанската бригада, за да дефилира на парад пред мавзолея.

Браво на института! Повече такива институти дайте нам!

Аз вярвам, че паветата по бул. „Прага“ са само първата стъпка в кръстоносния поход на доблестните учени за спасяване на културното ни наследство. Но предстоят още много битки.

Да вземем дървените дограми.

Ах, тези дървени дограми с дългите възглавници като салами, сложени между тях, за да не подвява! В тези дограми почива духът на стара София. Колко слугинчета са въздишали зад дограмите по минаващите навън войници! Колко бяло сладко е изядено и колко градски песни са се въртели на стария грамофон! А сега? Кажете ми кой варварин разреши подмяната на дървената дограма с тези недодялани и неиздържани в никакъв стил стъклопакети? Та те даже брутализъм не са! Те са кич! Къде отиде историческият облик на фасадите? Че ние, ако ще сменяме дограмите, дайте направо да взривим сградите и да не се мъчим повече!

Ами печките на дърва и въглища? И тях унищожихме с лека ръка и без никаква грижа за културното наследство. Какво е това парно, какви са тези климатици? Къде е паметта ни, къде е културата ни? Къде са старите комини, уютно димящи в опушените софийски вечери? Къде са циганите с резачките за дърва? Къде са онези незабравими кофи, с които внасяхме в мазетата стоварените на тротоара въглища? Няма ги! Отидоха си!

Позволихме им да си отидат ние, неблагодарните потомци! Всичко се руши, всичко тлее в забрава! Булгар, булгар! Ти не си народ, а мърша! Ти не цениш своята култура. Ти даже не можеш да я разпознаеш, ако не ти я посочи някой, който специално е учил за това.

Но защо битката трябва да е само за недвижимото културно наследство? Ами движимото? То не трябва ли да бъде бранено и съхранявано?

Съдържанието на боклукчийските кофи също е културно наследство, което всяка нощ се изхвърля с лека ръка. Макар и не недвижимо като паветата, то също носи безценни сведения за материалната култура и бита на българина, обитаващ тези места в най-близкото минало (снощи) – разказва ни с какво се е хранил, белил ли е картоф и краставица, пекъл ли е патладжан, рязал ли си е ноктите, чел ли е вестник, правил ли е нещо друго с вестник и още десетки истории, които чакат някой да ги прочете. Ето защо, наред с института за недвижимото наследство, трябва да се направи и такъв за движимото.

Да са живи и здрави интелектуалците и неправителствените организации,

които са на своя пост! Те са мъчениците на новото време. Те се опълчват срещу всяка власт, която иска да заличи ценни руини от паметта на народа. Те се опълчват и срещу самия народ, който с простотията си не ги заслужава да му бъдат елит и художествено-творческа интелигенция. Те познават стиловете и теченията, знаят кое паве от коя епоха и коя школа е, умеят да разчетат посланията, заключени в размера на паветата, тяхната форма и начина, по който са подредени на завоите. Все неща, които простаците не знаят и не умеят. И вместо да са благодарни, когато някой се опитва малко от малко да култивира колибарските им души, простаците нагло и неблагодарно вилнеят, арогантно вадят павета от бул. „Прага“!

Да, велик е подвигът

на Националния институт за недвижимото културно наследство. Но те само си вършат работата, макар доблестно и сърцато. От любов към истината трябва да отбележим, че същинската заслуга за това паветата днес да са културно наследство, е на Вежди Рашидов от времената, когато е бил министър и е можел да прави такива неща. Хвала! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Стига да не се окаже някой паметник на културата…