Малко повече от седмица преди Консервативната партия да се събере в Бирмингам за своята ежегодна конференция, неформалната среща на върха в Залцбург трябваше да бъде политическата загряваща обиколка за британския премиер Тереза Мей, пише Хедър Стюърт в анализ за британския вестник The Guardian, който „Фокус“ цитира.
На Даунинг стрийт не очакваха ентусиазирано посрещане на плана от „Чекърс“ от страната европейските лидери, но след серията от внимателни намеси на Мишел Барние, надеждата беше, че те ще създадат политическото пространство за нея, за да запази капризната си партия на борда – и да остави сериозните преговори за октомври.
Вместо това, френският президент Еманюел Макрон избра момента да се представи като шампиона на единството на ЕС в лицето на популистката напаст на Брекзит; Доналд Туск заяви, че ключовите аспекти от съкровения за Мей план от „Чекърс“ са неработещи; и несръчната намеса за ирландската граница, докато Мей сравняваше плана на ЕС с „издълбаване“ на Великобритания, подчерта пропастта между двете страни. Докато и двете фракции в гражданската война в Консервативната партия се смееха на нейното унижение, сега тя е изправена пред остро политическо предизвикателство.
На теория поне, Тереза Мей има три общи избора. Първо, тя може да се поддаде на гласовитото лоби за „изхвърляне на Чекърс“ от дясната страна на партията ѝ и да обяви, че непримиримостта на ЕС означава, че дълбокото и специално партньорство, за което тя дълго време се застъпваше, не подлежи на договаряне – и вместо това ще се насочи към много по-освободено, в стил Канада, споразумение.
Хенри Нюман, директор на мозъчния тръст „Open Europe“ и бивш съветник на Майкъл Гоув, застъпи това виждане в четвъртък, заявявайки, че „тя трябва да използва този неуспех, за да рестартира своята политика за Брекзит, да отвори вратите за цялата си партия и да се опита да коригира разделенията, които се получиха след плана от Чекърс“.
Председателят на Европейската изследователска група Джейкъб Рийс-Мог заяви: „Мисля, че правителството трябва да се върне към споразумението за свободна търговия, което беше предложено от ЕС и да обмисли предложението на ЕИГ за границата в Северна Ирландия“.
Едно по-разредено, подобно на канадското, споразумение би разкрило собствените си предизвикателства, тъй като не би могло да реши проблема с границата и никога няма да получи подкрепата на Лейбъристката партия, но поне ще влезе в рамките на съществуващите модели на ЕС.
Второ, Тереза Мей може да направи завой в обратната посока, към нещо, което прилича повече на сделка тип-Норвегия, с надеждата да получи подкрепата на повече центристки депутати и да реши притесненията на ЕС относно целостта на единния пазар. Муйтаба Рахман, от политическата консултантска „Eurasia Group“, заяви: „Винаги имаше едно чувство, че ЕС е сложил Великобритания в кривата и че тя ще доведе до норвежкия тип споразумение“.
Лейбъристкият министър за Брекзит в сянка Киър Стармър оспори, че динамиката в партията на Тереза Мей прави почти невъзможно за нея да промени посоката.
„Струва ми се, че тя се е вкарала в невъзможна позиция“, заяви той. „Всеки разумен премиер ще се опита да запълни пропастта между нейната позиция и тази на ЕС, но тя не може да стори това заради собственото си дясно крило. Опашката на ЕИГ дразни кучето“.
Третият избор за Тереза Мей, който тя вече репетира по време на неловката пресконференция в четвъртък, е да се изтърси от критиките на своите колеги от ЕС в Залцбург като преговорна тактика – и да се хване здраво за плана от „Чекърс“.
И двете страни вече тактично приеха, че политическата декларация, която ще придружи споразумението за излизане между Великобритания и ЕС, ще бъде широкообхватен документ, който ще обхване спектър от финални споразумения. Един източник от британското правителство заяви, че „политическата декларация може да бъде всички неща за всички хора“. Филип Хамънд наскоро нарече документа „глава на условията“ и вече привържениците на оставането и тези на напускането в парламента започват да разбират, че, до някаква степен, истинската битка за Брекзит може да бъде отложена за след края на март догодина. Това означава, че от перспективата на 27-те страни-членки на ЕС, Брекзит не стои и не пада заради приемливостта на „Чекърс“ – резервният план за Северна Ирландия е този, който е от ключово значение.
Решаването на ирландската главоблъсканица е достатъчно трудно само по себе си. Упованието на Тереза Мей върху Демократическата юнионистка партия за мнозинство и нейното лично убеждение, че не трябва да се подписва под нищо, което може да заплаши съюза (Обединеното кралство), я прави несклонна към компромис. Но това не означава задължително, че трябва да „изхвърли Чекърс“.
Политически, обаче, Мей е лично асоциирана със сложната постройка на споразумението от Чекърс“, заради което тя изгуби двама министри. Тя ще трябва да каже на партията си къде стои. Докато Мей се връща в Лондон, за да ближе раните си, има ценна малка любов, която тя изгуби и в двете крила на дълбоко разделената ѝ партия – и е далеч от ясно дали ще получи още време, за да се опита да сключи сделка.
Консерваторът-бунтовник Анна Соубри заяви: „На моите избиратели, 52 процента от които гласуваха за напускане, им писна от това. Това, което те искат, са политици които да ги водят и насърчават и това е, което фундаментално им липсва“.
Превод и редакция: Йонислав Дочев
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 логично
11:59 21.09.2018
2 Доктор УдХаус
Коментиран от #6
12:39 21.09.2018
3 Шаран БГ
14:50 21.09.2018
4 Распутин
21:22 21.09.2018
5 патриотъ
Коментиран от #7
15:36 22.09.2018
6 Гадната Англия
До коментар #2 от "Доктор УдХаус":
Гледай курса £/€ и веднага ти става ясно кой е губещият. Само 8% от стокооборота на ЕС е с Англия, но 53% от стокооборота на Англия е с ЕС. Още не са в брекзит, но от догодина ще усетят със задниците си как си го туриха.13:29 23.09.2018
7 Този коментар е премахнат от модератор.