В един стар виц сръбският диктатор Милошевич и хърватският президент Туджман се срещат случайно в Токио. Туджман: "Колко малък е светът, скъпи Слобо". Милошевич: "Не, скъпи Франьо, не светът е малък, а Сърбия е голяма."
Коментар на Дойче веле
Със сигурност Милошевич не е единственият, който си е мечтаел за Велика Сърбия. През 90-те години на 20-ти век много популярна, не само сред футболните запалянковци, беше фразата "Srbija do Tokija" - Сърбия до Токио. Днес тази страница от историята на балканските народи изглежда затворена. И макар че няма непосредствена заплаха от избухването на нова война, носталгията по миналото си остава факт. Със силен емоционален заряд се води например спорът за това кой е виновникът за разпалването на войните в бивша Югославия. Винаги, когато на стадиона се срещат сръбски и хърватски отбори, се налагат засилени мерки за сигурност и мобилизация на допълнителни полицейски сили. А когато хърватите почитат своите герои от войната, сърбите им отвръщат с възмущение и дори с открити провокации.
"Хайде да си поделим Босна!"
Сега ролите са разменени. Хърватите се възмущават от един документален филм на двама белградски режисьори, който беше показан на кинофестивала "Загребдокс". Лентата е озаглавена "Туджман и Милошевич - договорената война?". След като са изгледали стотици часове видеоматериал и са разговаряли с приближени на двамата балкански лидери, авторите на документацията - Сладжана Зарич и Филип Чолович - правят извода, че Милошевич и Туджман са инсценирали войната от началото на 90-те години с цел да си поделят съседна Босна и Херцеговина. Достоверни доказателства за съществуването на подобна договорка двамата автори на лентата не представят. Затова пък премълчават факта, че Слободан Милошевич много умело успява навремето да инструментализира сръбския национализъм за укрепване на властта си, включително като използва военна сила срещу останалите бивши югорепублики.
Документалният филм, разбунил духовете в Хърватия, има обаче и своите достойнства. Така например той показва свидетелствата на бившия хърватски президент Стипе Месич, според когото Туджман бил очарован от Милошевич и вярвал, че една подялба на Босна наистина може да предотврати сръбската агресия срещу Хърватия. По-късно Туджман ще признае за "допуснати грешки в миналото".
В интерес на истината Слободан Милошевич и Франьо Туджман до последно са разговаряли помежду си - дори когато сръбската армия бомбардира хърватските градове Вуковар и Дубровник. Двамата балкански политици си говорят на "ти" и често използват за поверителни разговори телефонна връзка, защитена срещу подслушване. Хърватските медии я наричаха "Слобофон".
Балканите върху салфетка
Между 1990 и 1995 година двамата са се срещали общо 47 пъти. Само по време на войната със Сърбия хърватският лидер е пътувал 11 пъти до Белград за разговори с Милошевич, потвърждава във филма Хървойе Саринич, доверено лице на Туджман. През пролетта на 1991 г. в ловната резиденция на Тито Караджорджево Милошевич и Туджман наистина обсъждат териториалната подялба на Босна. А през 1995 година двамата начертават новите граници на Балканите на една салфетка. По-късно хърватските медии ще обвинят Туджман, че по онова време се е държал като истински балкански великодържец, който се е оставил да бъде воден за носа от Слободан Милошевич.
Въпреки всичко двамата приятели Слобо и Франьо не успяват да заграбят Босна - най-вече заради намесата на международната общност, макар и след дълго колебание. Но те успяват в нещо друго - да разбъркат максимално сложния националистически пасианс в мултиетническа Босна.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 дьдд
11:10 14.03.2012
2 hidh school
11:11 14.03.2012
3 Джоко Росич
00:07 15.03.2012
4 Eremit
Въпреки това на България й беше предоставена може би последната възможност за успешно предявяване на претенции към немалки територии, поне по онова време, населени с доста българи, готови да се присъединят към отечеството си. Българското управление няма обективно извинение, че не се опита да потърси възможност за започване на процедури на масово допитване в бившите югославски владения, които ни засягат.
В най-лошия случай, можехме да докажем пред света, че за нас Македонският въпрос е отворен, и че в западните НИ покрайнини има огромен контингент от хора, които се определят като етнически българи. Този въпрос днес не може да се реши с външна помощ или съгласие, понеже подобни претенции биха били разчетени като явна външнополитическа провокация и сътресение в рамките на еврозоната и то по време на остра криза.
Абсолютен факт е, че БЮРМ щеше да е много по-внимателен и уважителен в отношенията си със съседна държава, която има средствата и подкрепата на международната общност по всяко време да преразгледа нейния национален статут и то на базата на съществуващи и документирани факти (един общонароден плебисцит напр.)... Ако въобще щяха да се запазят като независима територия. Сега България като държава и като нация в лицето на Р. Македония има един постоянен и неприкрит враг, който не се свени да прилага методи на рапрасия от времето на Октомврийската революция и да си служи със средновековна пропаганда за подкопаване доверието в нашата държава най-малко в регионален план. Това можеше да бъде недвусмислено решено преди повече от 20 години!
На господина под мен ще кажа, че Югославия никога не е била просперираща държава, а една несъвместима мултинационална балканска федерация от меншевишки тип. Статута им на полуавтономна пазарна зона насред СИВ е продиктуван единствено от обективно стекли се обстоятелства, в които те никога не са имали пръст. Все едно да се твърди, че благополучието на западен Берлин в сравнение на останалте градове на територията на ГДР се дължи по някакъв начин на изключителните качества на самите жители от едната страна на един и същи град. Не, обяснението е по-просто. Надявам се знаем значението на термина "анклав".
19:35 21.05.2012