Ролята на американските бази в стратегията на Тръмп за Сирия

За да разберем как САЩ се противопоставят на иранската експанзия в Близкия Изток, трябва да погледнем форпоста в Ат Танф. Този заобиколен от огромна пустиня малък гарнизон в Южна Сирия, който представлява смес от мръсни окопи и палатки, беше създаден, за да бъде освободена някога голямата територия на „Ислямска държава“, пише американският вестник The Washington Post. Материалът е представен без редакторска намеса.

Но неговото стратегическо положение на пътя, свързващ сирийския режим в Дамаск с неговите съюзници в Техеран неочаквано превърна базата в бастион срещу иранското влияние в Сирия, потенциална опорна точка в плановете на Белия Дом за противодействие срещу стремежите на Техеран да контролира целия регион. Президентът Тръмп обеща да направи централен елемент в стратегията си за Близкия Изток противодействието срещу подкрепата, която Иран оказва на своите съюзници и сателити в региона от Ливан до Йемен и Сирия. Той вече въведе нови икономически санкции срещу свързаните с Иран компании и се отказа от ядрената сделка на неговия предшественик.

Официалните лица сега казват, че САЩ се ангажират да останат в Сирия до тогава, докато иранските сили не си тръгнат, като обещават да принудят Техеран да прекрати програмата за масирана военна и финансова поддръжка, която помогна на сирийския президент Башар Асад да промени хода на войната.

Генерал Джоузеф Вотел, оглавяващ Централното командване на САЩ, характеризира Танф като ключов елемент в рамките на продължаващата военна мисия за унищожаването на „Ислямска държава“ и гарантирането, че групировката няма да успее да организира завръщането си в тези райони. В изказване по време на визтата си в базата в понеделник, той заявим, че тя също създава допълнителни предимства в противостоянието с Иран, тъй като присъствието на САЩ там създава трудности за Техеран в увеличаването на военното му присъствие в Сирия и помага на режима на Асад да задържи райони, които са далеч от неговия контрол.

„Не можем да отречем, че ние оказваме върху тях косвено влияние“, заяви Вотел. Това сдържане може да укрепи позициите на САЩ, докато те, начело си Държавния департамент предприемат активни усилия да сложат политичевски край на тази война.

„Опитваме се да предоставим на нашите дипломати лостове, за да могат те да решат своите задачи“, добави той в хода на посещение, което бе първото, когато позволиха на представители на медиите достъп до отдалечения обект. Гарнизонът, съставен от няколкостотин чуждестранни военни и аналогични по брой сили от сирийски бойци, илюстрира как САЩ се стремят да използват по-ниско рискови средства за противодействие срещу Иран, даже когато високопоставените официални лица разпалват словесна война и усилват икономическия и дипломатическия натиск над Техеран.

Високите залози, свързани с присъствието на САЩ в Южна Сирия станаха очевидни миналата година, когато американските сили бяха подложени на обстрел от свързани с Иран елементи, приближили се до 30-километровата въздушна и наземна забранена зона около базата. Те също свалиха в близост до базата два ирански дрона, което беше най-сериозната конфронтация между американските сили и проирански елементи, след пристигането им в Сирия през 2014 година.

Но военното ръководство неохотно се съгласява с какъвто и да е по-голям конфликт с Иран, тъй като се стреми да ограничи въстаническите конфликти в ерата, последвала атентатите от 11 септември и да премине към противодействие на заплахите от страна на Русия и Китай. Те се опасяват също и от цената на ескалиращата риторика между Вашингтон и Техеран.

Мрежа от свързани с Иран групировки запазва способността си да осъществява нападения над американския личен състав в региона, така, както го правиха в Ирак след 2003-а година. Робърт Форд, бивш посланик на САЩ в Сирия, който е сътрудник на Института за Близкия Изток, смята, че сирийският режим може да контраатакува, работейки с ислямски екстремисти, както беше по време на войната на Вашингтон в Ирак.

„Американците нямат ясен отговор на въпросите: ще бомбардират ли военното командване в Дамаск? Ще бомбардират ли сирийския батальон, разположен на изток от Хомс?“ – заяви той. Американските власти заявяваха, че администрацията на Тръмп се е ангажирала да продължи военната мисия дотогава, докато не постигне пълно поражение на „Ислямска държава“. И независимо, че Белият Дом сега казва, че САЩ ще останат в Сирия, докато иранските сили не си тръгнат от там, по думите на чиновниците, паралелната антииранска мисия може да бъде дипломатическа, а не военна.

Пентагонът не е бил помолен да поеме Иран, за който се смята, че има най-малко десет хиляди бойци в Сирия, включително правителствени войници и милиции. Продължаващото присъствие на САЩ в Ат Танф „демонстрира, че Вашингтон няма да напусне Близкия Изток, като цяло, или конкретно Сирия, докато в сферата на сигурността не се постигне такава ситуация, която отговаря на нашите нужди, или на тези на нашите съюзници – Йордания, Израел, Турция и Ирак“, заяви чиновник, който под условията на анонимност разказа за хода на вътрешните обсъждания на стратегията.

Отделно от това, дипломатите видяха възможност да активизират политическите дискусии под егидата на ООН, които биха могли да стимулират продължителните безрезултатни усилия за постигане на мир в Сирия. След като „Ислямска държава“ беше изтласкана от региона през 2016 година, сирийските правителствени сили и силите-партньори създадоха тук плацдарм.

Поначало американската армия можеше да прекарва в базата малко време, прониквайки в страната от Йордания. С времето САЩ си осигуриха по-широко и активно присъствие тук. Днес американските сили за специални операции и техните сирийски партньори наблюдават епизодична активност на терористи, основно неголеми групи на бойци от ИД, бягащи в Ирак. Американската армия обучава своите сирийски партньори в стрелба и други тактически прийоми, а понякога даже се присъединява към тях в патрулирането на слабо населените околности.

Частите се включват в борбата с основната маса на останалите формирования от ИД, които са се окопали по поречитео на Ефрат на север. Там американската коалиция има по-големи сили, сред които доминират сирийските кюрди. Тъй като правителството на Асад укрепи контрола си върху бившите крепости на бунтовниците, Русия и Сирия станаха по-настойчиви в исканията си Съединените щати да изтеглят гарнизона си.

Миналия месец, след като Русия заплаши, че ще предприеме антитерористични удари в ограничената зона около Ат Танф, Пентагонът изпрати там група американски морски пехотинци, за да демонстрира силата си, но това е признак на обезпокоеността на официалните лица по повод нарастването на напрежението около базата. Тъй като опасността от ИД намаля, някои антиирански ястреби в администрацията на Тръмп поискаха да бъде разширена зоната на сигурност около Танф, а дори този район да бъде използван за подготовката на сили за по-директно конфронтация с Иран и Асад.

Но при известното отвращение на президента за влизане в нови чуждестранни войни, тази идея не получи подкрепа. Полковник Муханад ал Тала, оглавяващ Армията на революционното командване в Ат Танф, заяви, че 300-те негови бойци основно са съсредоточени върху това, да предотвратят завръщането на ИД.

„Но, разбира се, в тази област ние действаме така, че да възпрем всяка групировка, която представлява опасност“, заяви той.

Превод и редакция: Агенция Фокус