"Протестирате, а знаете ли какво точно искате?"

"Протестирате, а кой да дойде след Бойко? Само сеете хаос. Зад президента ли се обединявате?". Тези въпроси постоянно се задават на протестиращите. Да, наистина, знаят ли те какво искат? Коментар на Емилия Милчева.

 

"А вие знаете ли какво точно искате?" Този снизходителен въпрос постоянно се адресира към протестиращите, предимно млади, участници в продължаващото 25-ти ден гражданското неподчинение. Въпросът удобно прескача заявената от протеста цел - оставки на третото правителство на Бойко Борисов и на третия главен прокурор, с когото той управлява, за да вкара последващите разсъждения в трапа на “и после - пак същите”, “къде са ви лидерите”, “зад президента ли се обединявате”, “сеете хаос”. Това е замисълът - да прескочи не само целта, но и тези, срещу които е насочено недоволството, тъй като, видите ли, авангардът на протеста не е дорасъл да дава акъл. Разнасят бири, карат велосипеди и ролери, издигат забавни лозунги, държат се като на парти - къде е тук политическото...

Първо да се отпуши демокрацията

“Политиците са после. Първо да се отпуши демокрацията. А това ще стане, като си тръгнат и Борисов, и главният прокурор Иван Гешев.”

В общи линии така отговарят на този въпрос неколцина младежи в един от дните на протеста. На никого от четиримата и през ум не им минава мисълта за политическа кариера. Същото обясни наскоро в предаването “Референдум” по БНТ и друг участник в протеста - Димитър Димитров. Хората, протестиращи заедно с него, нямат политически амбиции, а оставките на правителството и на главния прокурор са “стъпка към освобождаването на българските граждани и институции, поробени от един грешен модел на управление”.

Кой знае, на по-късен етап протестиращият авангард може и да излъчи свое политическо представителство. Но политическото днес е налице - все повече млади хора се политизират, макар да преобладават апатичните или омерзените от политическото. Дали ще са достатъчно, за да повлияят на резултатите от следващите избори? Защото това, което имаме като демокрация, е онова, което унгарският политолог Ференц Мисливец определя като “демокрация без демократи”, говорейки за Унгария.

Иначе казано “демократура” - термин, често използван, за да обозначи хибридните режими, възникващи не само в Латинска Америка, но и в държави от бившия социалистически лагер. На пръв поглед - има конституция, която гарантира многопартийност, плурализъм на мненията, независима съдебна система. На втори - властта, в т.ч. и медийната, е концентрирана в тесен кръг хора, а институциите са задвижвани на принципа “сега че ги опраа” или “на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мен”, за да гарантират привилегиите на този кръг. (Българската прокуратура все още проверява дали тези реплики са изречени от премиера Борисов, макар експертиза, поръчана и платена от евродепутата Елена Йончева в американска лаборатория, да го потвърди.)

Моделът не може да бъде поправен, а само сменен

Ето защо моделът не може да бъде поправен, а трябва да бъде сменен, тъй като не работи за общественото благо. Протестиращите настояват за рестарт на политическата система. “После” не е решаване на уравнение с неизвестни, “после” е процес и няма застраховка от грешни стъпки - дори днешните противници на ГЕРБ да се закълнат публично, че искат върховенство на правото, ефективен контрол за главния прокурор и дистанционно електронно гласуване.

Но гражданският натиск е власт и тези протести го доказаха. Предишните два пъти, когато хвърли предсрочно оставки, Борисов не даде на заден ход. Но ето, че в края на първата седмица гражданско недоволство отстрани четирима министри, някои от тях ключови за партньорството с ДПС. Лиши за година почетния председател на ДПС Ахмед Доган от милионите за студения резерв, които щяха да му осигурят легално богатство. (Поне до 1 юли 2021 г., когато трябва да бъде въведен механизъм за капацитет, с който ще се възлага на централи да произвеждат ток, за да гарантират сигурността на електроенергийната система.) 

За първи път в подкрепа на протестиращите в България излизат все повече сънародници в чужбина, само вчера - в 22 големи европейски града. Това прави гражданското неподчинение видимо за партньорите на ГЕРБ и Бойко Борисов в Европейската народна партия (ЕНП), и за европейските институции, независимо от публичното им въздържане от коментари. Никой не осъзнава и не използва този инструмент по-добре от същия този протестен авангард -  макар да не е излъчил свои лидери, макар други групи да монополизират говоренето от името на протеста, макар да не е определил идеологическия си “пол”.

За периода до 2027 г. се очаква България да получи близо 29 милиарда евро - това е повече от всички европейски средства от присъединяването ѝ към ЕС през 2007 г. досега, в т.ч. и близо 2 милиарда евро предприсъединителни фондове. Нима Брюксел иска парите на данъкоплатците да попаднат в нощни шкафчета или да бъдат разхвърляни от прозореца на джип като салфетки в чалга дискотека?

Като късния Живков

В това време Борисов се държи като късния Живков. В опит да спаси режима - близо 18 месеца преди падането на Берлинската стена - някогашният Първи обяви курс към преустройство, приземяване и фокус върху човека - “труженик, творец, потребител”. В това време русенци се задушаваха от хлорните обгазявания на комбината в Гюргево, излизаха на мирни демонстрации, появи се Комитетът за защита на Русе, а медиите мълчаха.

Макар и да отстъпва, Борисов не говори с протестиращите, а обикаля страната, аплодиран от “организирани групи от заводи, с ръководства, приближени до партията”. Това съобщи журналистка от ТВ Враца в репортаж, свален по-късно от сайта на медията. Така е в демократурата. Протестите обаче не могат да бъдат заглушени - “Оставка!” се чува из цяла Европа.