Западът не трябва да се намесва в Беларус

Когато миналия месец започнаха масови демонстрации срещу корумпираното и автократично управление на президента на Беларус Александър Лукашенко, изглеждаше, че западните страни ще имат мъдростта и благоразумието да не се намесват.

За съжаление тези надежди умират, тъй като привържениците на конвенционалния стил на промяната на режима, ръководени от САЩ, стават все по-силни. Наложително е американските и европейските лидери да се противопоставят на призивите за проактивни действия в подкрепа на демонстрациите за демокрация. Стъпките в тази посока ще оставят САЩ и техните съюзници затънали в мръсна вътрешнополитическа борба в тази малка източноевропейска държава. Но по-важното е, че може да доведе до опасна конфронтация с Русия, пише американското изолационистко издание The American Consevative в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".

Отношенията между Лукашенко и руския президент Владимир Путин са сложни. В личен план те трудно могат да се понасят. Кремъл разглежда режима в Минск като некомпетентен и често ненадежден съюзник. Повечето западни експерти са съгласни с правилното твърдение, че Москва би предпочела да избягва пряката военна намеса в Беларус. Руските лидери виждат малка полза от това държавата им да отговаря за делата на своя политически капризен и икономически беден съсед.

Въпреки това правителството на Путин е видимо изнервено, когато става въпрос за това кой ще запълни вакуума, ако Лукашенко бъде свален. Руските лидери все още са преследвани от спомените за украинската революция през 2014 г., когато демонстрантите (които Западът не само вдъхновяваше и подбуждаше, но и на които осигуряваше добра финансова подкрепа) свалиха честно избрано правителство, което не беше враждебно настроено към Русия, и беше заменено от националистическо ръководство, което категорично се застъпва за присъединяване към НАТО. Естествено има важни разлики между двете страни. За разлика от украинските протестиращи, протестиращите в Беларус рядко излизат на улиците с плакати в подкрепа на НАТО и ЕС и на техните митинги няма да видите американски знамена и значки. Като цяло настроението в белоруското общество изглежда неясно, но проруско. Повечето от демонстрантите са напълно искрени във фокуса си върху постигането на поставената им цел - провеждане на честни избори и прекратяване на диктаторското управление на Лукашенко.

Не трябва да се подценява решимостта на Москва да задържи Беларус в геополитическата орбита на Русия. В самото начало Путин открито предупреди страните от ЕС за недопустимостта на намеса в беларуските дела. Той също така увери Лукашенко, че Русия, в съответствие с настоящото споразумение за взаимна сигурност, е готова да изпрати своите войски, за да осигури ред, ако е необходимо. По-късно той повтори този ангажимент.

Първоначално западните страни реагираха на вълненията в Беларус доста предпазливо и сдържано. Когато обаче Лукашенко обвини НАТО в разполагането на войски на западната граница на Беларус, лидерите на Алианса яростно отрекоха обвинението. Тези думи обаче очевидно не бяха съвсем точни. В момента НАТО провежда военни учения в близост до литовската граница с Беларус, което е безразсъден и ненужно провокативен ход. На Запад се засилва и така наречената „солидарна“ кампания с продемократичните сили на Беларус.

Типично за такива лобистки усилия беше редакционната статия от 10 септември в The New York Times под заглавие „Подкрепа на храбрите протестиращи в Беларус“. Редакторите на вестника твърдят, че „потушаването на мирните протести срещу открито фалшифицирани избори в Беларус е обида за всеки, който цени демокрацията и елементарната справедливост“. В статията се отбелязва, че протестиращите „не търсят подкрепа от Европейския съюз, НАТО и САЩ“. Това обаче не възпира редакторите и те предложиха такава подкрепа. Статията предупреждава, че Москва може „да се опита да привлече Европейския съюз към някаква форма на диалог и това ще добави легитимност към действията на Русия за решаване на кризата в собствена полза“.

Авторите презрително отхвърлят такъв диалог. Те пишат:

Ролята на Запада, тоест държави, правозащитни организации и потребители на социални мрежи, трябва да демонстрира пред множеството смели гласоподаватели, гласували за Тихоновская (както е в текста - приблизително превод), които не се страхуват от побои и арести и които поискаха повторно преброяване, че свободните хора от всички страни са на тяхна страна, че подкрепят исканията им за нови избори, за освобождаването на всички задържани и за завръщането на опозиционните лидери, които бяха изгонени от страната.

Но The New York Times не се задоволява с морална подкрепа. Той настоява, че думите на подкрепата на Запада „трябва да бъдат подкрепени със сериозни лични санкции срещу близки приятели и поддръжници на Лукашенко (замразяване на банкови сметки, забрани за влизане и т.н.), както и срещу онези, които фалшифицираха резултатите от изборите и след това започнаха брутално да потискат народа, който се осмели да протестира ”.

Този подход е едновременно провокативен, безотговорен и неефективен. Това показва, че Западът отново възнамерява да лови риба в мътните политически води около периметъра на Русия, като дразни Кремъл и влошава и без това отвратителните отношения между Изтока и Запада. Беларус вече заплаши да прекъсне важни транзитни маршрути от Русия до Източна и Централна Европа, ако бъдат наложени санкции, което допълнително изостря напрежението. Предложените от редакцията санкции, макар и провокативни, няма да бъдат достатъчни, за да свалят режима на Лукашенко или поне да застрашат неговата власт.

Наблягайки на двупартийния характер на кампанията за засилване на американската политика в подкрепа на опонентите на Лукашенко, Heritage Foundation призова Вашингтон "да обмисли прилагането на санкции срещу съответните белоруски лидери и власти съгласно Закона Магнитски". Този закон беше приет през 2012 г., за да накаже Русия за предполагаеми нарушения на правата на човека срещу служителите на милиардера Бил Браудър, който беше принуден наскоро да смени американското си гражданство на британско, за да не попадне случайно в затвора в САЩ. Препоръките на The New York Times и The Heritage Foundation за налагане на санкции бяха почти идентични.

Американските и европейските лидери трябва да се противопоставят на такъв натиск. Нещо може да се случи, за да принуди Путин да преодолее нежеланието си да започне военна интервенция в Беларус. Това ще се случи, ако той заключи, че Западът възнамерява да се намеси, както направи в Украйна. Москва смята Беларус за важен териториален буфер между Руската федерация и НАТО. Ако се окаже натиск върху Путин, той може да реши да присъедини Беларус към Русия от съображения за сигурност, както направи с Крим. През 1999 г. между Русия и Беларус беше подписан Договорът за създаване на съюзна държава. Засега това е предимно символично, но ако Русия се страхува, тя може да приложи договора изцяло. В този случай степента на студената война между Москва и Запада ще влезе в дълбок минус, което никой не иска. Западните и особено американските лидери трябва да се въздържат от влошаване на и без това лошото положение.