ЕС и Китай: Сделка или не?

Автор Мирела Петкова

Едно инвестиционно споразумение само по-себе си не може да промени Китай. След седем години и тридесет и пет рунда преговори, Европейският съюз и Китай постигнаха споразумение през декември месец, касаещо пазарния достъп за европейски и китайски компании. Целта на сделката е да задълбочи икономическите отношения между двете страни и да даде сравнително предимство на европейските компании, които се стремят да навлязат на китайския пазар, засилвайки конкуренцията между китайски и европейски инвеститори.

От икономическа гледна точка, европейските компании, правещи бизнес в Китай, са изправени пред един от най-рестриктивните режими за преки чуждестранни инвестиции в света, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Споразумението предвижда Китай да премахне количествените и капиталовите ограничения, както и изискванията за съвместно предприятие в редица сектори като тези засягащи електрическите коли, частните болници, научноизследователската и развойна дейност, телекомуникационните и компютърни услуги, и други. От самото начало, европейският пазар предлага значително по-малко ограничения за китайските компании. Ключово е, че споразумението ще подобри достъпа на Китай до енергийния сектор, включително възобновяемите източници.

На фона на дългогодишните преговори и парализата на световната икономика поради коронавируса, не беше изненада, че лидерите на ЕС и Китай не се забавиха да обявят за успех Всеобхватното споразумение за инвестиции.

Но ако погледнем цялостната картина и оставим фанфарите на европейските институции настрана, истинският победител в това споразумение е Китай, а не ЕС, дори ако отстъпките, обещани от Пекин, бъдат изпълнени. Инвестиционната политика не съществува във вакуум и въпросът за човешките права в Китай става по-належащ с всеки изминал ден. Китай е все по-агресивен и настъпателен в преследването си на малцинствени и демократични движения на територията си. Пример за това са масовите арести на демократични представители в Хонг Конг и масовите арести на уийгурското малцинство и затварянето на стотици хиляди в лагери за превъзпитание и принудителен труд. Задълбочаването на инвестиционните отношенията между Пекин и Брюксел без адресирането на този въпрос би било невъзможно. В края на краищата, споразумението упоменава, че Китай се задължава да полага непрекъснати и постоянни усилия с цел ратифицирането на конвенцията на Международната организация на труда, адресираща премахването на принудителния труд. В споразумението не е посочен краен срок за това ратифициране. ЕС заяви, че споразумението обвързва страните в инвестиционни отношения, отстоява интересите на ЕС и насърчава основните ценности на съюза. Политическият сигнал може да се тълкува, така, че е достатъчно Пекин да обещае да полага усилия докато стотици хиляди уйгури са затворници, и същевременно да постигне инвестиционната сделка без никакви реални концесии в тази посока.

Ако икономическите ползи са все още под въпрос, геополитически, това е най-значимото споразумение постигнато от Пекин. Дори едно инвестиционно споразумение само по-себе си да не може да промени Китай, отстъпването на Брюксел за изискване на по-сериозни задължения за опазване на човешките и малцинствени права, е равностойно на геополитически гол за Европа.

Преговорите бяха водени до голяма степен от големите икономики на ЕС, Франция и Германия, които са едни от най-силно зависимите членки от китайския пазар и печелят най-много от сделката. За сметка на това, по-малките европейски държави, които нямат големи икономически интереси в Китай, а и тежест във воденето на преговори в Европейския съюз, не бяха допуснати до голяма степен в преговорите през годините.

Макар споразумението да е готово на техническо ниво, подписването и официалното ратифициране от двете страни предстои. Остава малката надежда, че в бъдеще, ЕС ще преосмисли политиката си спрямо Китай и ще види, че икономическите и политически цели са взаимосвързани. Победа на инвестиционния фронт за сметка на човешките права е загуба за ЕС, ако Китай продължава да утвърждава авторитарния си метод на управление у дома и зад граница безпрепятствено.