Руска военна активност в Черно море. Какво прави Турция?

Русия може и да не е враг на Турция, но най-малкото е неин съперник. А Анкара се ядосва от голямата руска военна активност, която кипи в Черно море. Затова Турция все по-силно обръща поглед към Украйна.

Със струпването на многочислена войска по границата с Украйна през последните няколко седмици Русия демонстрира военната си мощ. Но и след като министърът на отбраната Сергей Шойгу оповести края на военните маневри, обстановката си остана все така напрегната – особено в района на Черно море. Русия забранява на чуждестранни бойни и други кораби да се доближават до бреговете на анексирания от нея полуостров Крим. По този начин Москва отрязва достъпа на Украйна до собствените ѝ пристанища в Азовско море.

След началото на конфликта в Източна Украйна през 2014 година страната модернизира армията си и междувременно осигурява по-добро обучение на военнослужещите си, но въпреки това въоръжените ѝ сили не биха могли да се издържат на продължително руско нападение, твърдят експерти.

Русия и Украйна са две различни величини във военната област

Според Стокохолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ), през 2019 година Украйна е изразходвала за военни цели 5,2 милиарда долара, а Русия – 65 милиарда. Според „Global Firepower Index“, Украйна разполага с 255 000 войници и 900 000 запасняци, докато Русия има 1 милион войници и два милиона резервисти.

И още: руската армия е първа в света по броя на притежаваните танкове – тя разполага с общо 13 000, докато Украйна има едва 2 430 танка. Освен това през 1994 година Украйна се отказа доброволно от ядрено оръжие, срещу което получи гаранции за териториалната си цялост от страна на Русия, Великобритания и САЩ.

След като през 2014 г. Русия наруши този свой ангажимент, САЩ започнаха да оказват подкрепа на Украйна – на двустранна основа и в рамките на НАТО. От 2018 насам САЩ доставят например противотанкови ракети от типа „Javelin“. Според американски източници, от юли 2020 украинските сили вече имат правото да използват въпросните ракети и в Източна Украйна, но само за отбранителни цели.

Украйна би желала да получи от американците и множество други оръжейни системи, като например американския противоракетен комплекс „Пейтриът“. Според информация на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), Киев е отправил искане и до Германия за доставката на отбранителни съоръжения, като например противоракетни установки, компоненти за противокорабни ракети и уреди за разминиране. Желанието им да получат и употребявани германски корвети явно е останало без отговор.

Друга страна-членка на НАТО обаче далеч не е така колеблива: Анкара има и личен интерес да си взаимодейства с Украйна, тъй като руската военна активност просто обгражда Турция от всички страни – като се започне от Черно море, през Южен Кавказ, чак до южния ѝ съсед Сирия и Средиземно море. Русия може и да не е враг на Турция, но най-малкото е неин съперник.

Активно военно-техническо сътрудничество

Президентът Реджеп Тайип Ердоган осъжда руската окупация на Крим и подкрепя кримските татари - мюсюлмани, голяма част от които междувременно напуснаха полуострова. На среща с украинския президент Зеленски в средата на април Ердоган обяви, че Турция ще построи в Украйна 500 къщи за кримски татари. Една от централните теми на тази среща е било и военно-техническото сътрудничество между двете страни.

От съобщението на украинското отбранително министерство става ясно, че са обсъждани подписаните през декември 2020 година договори за строителство на корвети, за сътрудничество в използването на разузнавателни и бойни дронове, тип „Bayraktar“, както и за други съвместни проекти, основно в авиационния сектор.

В случая с дроновете „Bayraktar TB2“ става въпрос за огромна поръчка, включваща съответните муниции и контролни станции, твърдят запознати. Украйна вече е закупила малък брой от тези безпилотни летателни уреди. Знак за това, че Русия реагира на това развитие, е фактът, че на учението край границата с Украйна от началото на април бяха изпробвани и мерки за „водене на война с електронни средства, както и за защита от нападения с дронове“.

В Сирия, Либия, както и във войната между Армения и Азербайджан се видя, че турските дронове са много ефективни – включително и срещу руските оръжейни системи. Експерти обаче припомнят, че Русия не доставя на своите съюзници от най-съвременната си бойна техника. Освен това руските оръжейни фирми използват опита, придобит в Сирия и на други места, за да доразвиват своите дронове и противоракетни системи.

Турция и Украйна си помагат

Същото важи и за Турция. Турските фирми внасят голяма част от компонентите отвън - в случая с „Bayraktar“ те, например, разчитат на части от Германия, Канада и Австрия. След като този факт стана известен, канадското правителство и австрийският производител на двигатели ROTAX се опитаха да осуетят въпросните доставки.

Сега Украйна ще се опита да замести въпросните западни производители, а в рамките на създаденото смесено предприятие с Турция ще започне и сама да произвежда дронове „Bayraktar“. Освен това Украйна ще започне да доставя на Турция двигатели за по-големия дрон, тип „Aкинджи“.

По този начин Украйна и Турция взаимно си запълват празнините, оставени от други държави, като САЩ, при доставките на оръжия и части за оръжейни системи. Това също е в отговор на засилената руска военна активност в региона.