Прилича на конспирация: какво се случва в България?

Коментар на Евгений Дайнов:

Прави впечатление, че за разлика от други периоди на смяна на властта, този път хората и институциите, ангажирани с предишната власт, не „дават мигач” за смяна на посоката. Напротив: активистите на ГЕРБ, техните главатари на държавни институции, техните медии и техните пропагандатори продължават да действат така, все едно още упражняват цялата власт.

Двувластие в България?

Бродят слухове, че го правят от природна глупост. Но не е така. Пред очите си имаме един от онези редки в историята случаи, при които ставащото не е плод на глупост, а на нещо като конспирация. Става дума за система от практики, чиято цел е да изгради реално двувластие в страната. Да направи така, че да няма значение кой как е гласувал и кой какво правителство е направил, защото реалната власт си остава в същите ръце.

В сферата на медиите процесът е очевиден. Преди дни една опозиционна партия, в случая - ГЕРБ, решава да прави пресконференция. На секундата и трите национални телевизии прекъсват предаванията си, все едно е започнала война. Ако някоя друга опозиционна партия реши да направи пресконференция, същите тези телевизии няма да реагират по никакъв начин. Значи не иде реч за информиране на населението. Иде реч за друго: на гражданството да бъде внушено, че нищо не се е променило. Че ГЕРБ са си на власт и завинаги ще бъдат.

За същото иде реч и при протичащия в момента процес на овладяване на държавни болнични заведения от задкулисието. След години източване на частни болници, сенчестите сили констатираха, че все пак парите не им достигат. И решиха да превземат болничното дело пряко, без заобикаляне по скришни пътечки. Тази маневра буквално повтаря вече стореното при строителството на пътища, където допреди известно време се източваха пари чрез разпределение на бюджетни излишъци. Когато тези суми взеха да стават недостатъчни, се стигна до директното изливане на пари в държавни фирми, откъдето те да се преразпределят по дълбоките джобове на заинтересованите.

Всички случаи на рязко разширяване на обхвата на плячкосването имат за цел да убедят населението, че всичко си върви постарому: ще се взимат все повече ресурси от все повече граждани, за да отиват в „касови наличности” там, където трябва. Същата е логиката в поведението на крайморски общини като Царево и Созопол например. И в двете ударно продължава разрушаването и бетонирането на природната среда в нарушение на всички възможни закони. И тук на гражданството се съобщава същото: вие си гласувайте, забавлявайте се, но реалната власт е наша и ние правим каквото си искаме.

„Веднъж е случайност, втори път е съвпадение, третият път е атака на врага”, казват американските специални части, известни като „тюлените”. Те не могат да си позволят лукса да не разбират кога какво става, тъй като цената, която ще платят, е твърде висока. Не по-малко опасно е за едно общество да не забележи появата на двувластие. И тук цената може да е убийствено висока.

Как функционира двувластието - това вече се вижда в отказа на Българската банка за развитие (ББР) да предостави на своя собственик - държавата в лицето на служебното правителство, информация за раздаваните кредити. Тук виждаме как действа класическото двувластие. Едната власт, официалната, отправя към чиновника едно разпореждане. Другата власт, паралелната или скришната, заповядва на чиновника да не се подчинява на разпорежданията на официалната власт. Чиновникът, поставен между чука и наковалнята, е принуден да избира на кого да се подчини. И накрая се подчинява на оногова, когото смята за по-голямата сила.

Но когато скришната власт се окаже по-силна от официалната, обикновено следва катастрофа. Пример е Русия от 1917 година. През цялото онова бурно лято т.нар. „съвети” издават разпореждания, противоречащи на заповедите на официалната власт. След няколко месеца подобно подкопаване на официалната власт, през късната есен болшевиките без особен проблем взимат цялата власт.

Именно затова бе тревожен онзи момент, в който не знаехме къде се намират и какво вършат Бойко Борисов и пуснатите от него в дълги отпуски шефове на тайните служби. Какво им пречеше да са заедно и да разработват стратегии за укрепване на паралелната власт? Накрая като че нервите на шефовете на служби не издържаха и те се опитаха да постигнат примирие с официалната власт. Борисов обаче направи всичко възможно да разберем, че е приел еврокомисаря по разширяването, с когото е водил важни държавнически разговори. Ще рече: Борисов продължава да е държавник, определящ курса, а не шеф на опозиционна партия, с която никой не иска да си има работа.

Какво може да се направи

Това са крайно опасни игри, които трябва да бъдат прекратени. Как ли? Не е трудно: всеки трябва просто да си върши работата така, както му е разписана - да се подчинява на правилата, а не на заповедите на задкулисието. Така телевизиите например няма да прекъсват предаванията си, за да ни спуснат поредната порция ГЕРБ-пропаганда. Шефовете на служби ще бранят националната сигурност, вместо да я застрашават. ББР ще раздава кредити на малки и средни предприятия, вместо на хора с интересни прякори и подозрителна репутация. Пътищата ще се строят с прозрачни и подконтролни обществени поръчки, МОСВ ще пази природата, МРРБ ще развива територията и т.н.

Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Ще се иска силна воля от страна на официалната власт, в партньорство с постоянната съпротива от страна на гражданството срещу паралелната власт. В това отношение заслужават адмирации усилията на граждански организации да спрат строителния произвол по Черноморието. И не само. А онези лидери на паралелната власт, които пряко застрашават националния интерес или действат в угода на враждебни на обществото интереси, би трябвало да се окажат в затвора.