Ултиматуми и шантажи: финландската грешка на Путин

Оказва се, че никой друг не е дал толкова голям принос за укрепването на НАТО, колкото Владимир Путин. С непохватната си политика на ултиматуми и шантажи Русия тласка неутрална Финландия към влизане в алианса.

Президентът на Финландия Саули Нийнистьо заяви в новогодишното си обръщение, че руските изисквания да се гарантира безопасността на Руската федерация, а НАТО да престане да се разширява, противоречат на установения ред за гарантиране на европейската сигурност и засягат също така интересите на финландците. Финландия си запазва правото във всеки един момент, без да иска от никого разрешение, да подаде заявление за присъединяване към Северноатлантическия договор, съобщи по-късно финландската министър-председателка Сана Марин.

Защо Финландия изведнъж промени тона

Нека да си припомним, че съвсем доскоро тъкмо Финландия беше давана за пример на украинците като държава, която десетилетия наред тясно си сътрудничи с Русия и не влиза в НАТО, съхранявайки редом с това своята независимост. Какво обаче се промени?

На фона на стремителното изостряне на ситуацията около Украйна, в началото на декември същият този финландски президент Саули Нийнистьо разсъждаваше на глас за необходимостта да се отчитат и интересите на Русия. А мнозина други експерти и политици, включително и мъдрият германски дипломат Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция за сигурност, съветваха Украйна да вземе пример от Финландия, която членува в ЕС, но не и в НАТО.

Всичко обаче се промени след ултиматума на Русия към „колективния Запад“, с който се искат някакви така наречени „гаранции за сигурност“ и се настоява да спре каквото и да било бъдещо разширяване на НАТО. Според чуждестранните разузнавателни служби Кремъл е концентрирал край украинската граница над 100 000 войници, а по всички личи, че и ментално Кремъл изцяло се е концентрирал върху Украйна. По този начин, прицелвайки се единствено в едни бъдещи преговори със САЩ и с НАТО, Путиновата дипломация е решила да игнорира както Евросъюза, така и други държави наблизо, които не влизат в Северноатлантическия алианс.

Финландците просто не можеха повече спокойно да наблюдават какво става в Донбас. За тях разширяването на руската „зона за сигурност“ – така, както си я представя Кремъл – означава да се откажат от собствената си сигурност и да се върнат в онова полузависимо положение, в което страната се намираше по времето на СССР, когато Москва беше в състояние да забрани на Финландия да приеме плана Маршал, а по-късно и да се присъедини към Европейската икономическа общност, днешния ЕС.

Кремъл изобщо не крие, че според руската гледна точка Финландия всъщност няма право да вземе решение за присъединяване към НАТО. Кремъл смята, че това пряко произтича от мирния договор, подписан през 1947 г. в Париж, който рязко ограничи военните възможности на финландската армия.

Вярно, че за това говорят не официални представители на Москва, а многочислени пропагандисти, които изпадат в истерия още при първото споменаване на възможно членство на Финландия в НАТО и надигат шум за някаква заплаха срещу Санкт Петербург. Официално Кремъл не възразява срещу разширяването на военните възможности на Финландия, включително и при покупката на съвременни американски изтребители. Но само при едно много строго условие: Финландия да не се присъединява към никакви отбранителни блокове.

За самата Финландия правото да влезе в НАТО е най-силният аргумент в областта на сигурността. Докато тази възможност все още е на масата, на финландците им е гарантирано уважително отношение от страна на Русия. Но ако внезапно, дори само на теория, потръгнат разговори за забрана на по-нататъшното разширяване на НАТО, Финландия автоматично се оказва сам-самичка срещу Русия, тоест – изпада в зависимост от Кремъл и влиза в Московската сфера на влияние.

Не е тайна, че повече от 50% от финландците по традиция се обявяват срещу влизането на страната в НАТО. Известно е обаче и друго. През последните години, особено след като Русия анексира Крим, във Финландия броят на привържениците на членство в НАТО постоянно расте.

Психологическият ефект вече е налице

И ето, че чрез своята непохватна външна политика на ултиматуми и шантажи Москва собственоръчно даде силен коз в ръцете на привържениците на тази кауза както във Финландия, така и в НАТО. От такава гледна точка става видно, че никой друг не е дал толкова голям принос за укрепването и по-нататъшното разширяване на НАТО, колкото Владимир Путин. Руският президент най-напред само за няколко месеца успя да промени нагласата на украинците, които в мнозинството си не желаеха членство в НАТО. А сега излиза, че в борбата си за същата тази Украйна той започва да променя нагласата и на финландците.

И нека не забравяме, че настояването на Русия НАТО да не се разширява повече в бъдеще, няма практически шансове. Това радикално настояване всъщност е просто вдигане на залозите преди преговорите в Женева с очакването, че Кремъл все пак ще получи нещо по-умерено. Разбира се, ако не се окаже най-обикновен предлог за началото на война…

Но психологическият ефект вече е налице: нагласата на финландците се е променила, и то трайно. А страховете не се забравят толкова лесно. В този смисъл, след като изгуби повечето си съюзници и партньори и продължи остро да се радикализира, Кремъл вече принуждава дори необвързани страни да се отказват от неутралитета си. Такава политика едва ли може да бъде наречена далновидна.