Войната в Украйна е мъчителен урок за родните почитатели на Путин

Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС:

Римският политик Катон остава в историята като идеолог на третата пуническа война на Рим срещу Картаген (149-146 г. пр. н.е.) с прочутата си фраза "Ceterum censeo Carthaginem esse delendam" ("Впрочем считам, че Картаген трябва да бъде унищожен"), с която неизменно завършвал речите си в Сената.

Още новини от Украйна

В наши дни руският президент Владимир Путин се вдъхнови от идеите за доминация на "Руския свят" в поссъветското пространство на Евразия и ролята на Москва, като Трети Рим, предложени от руския политстратег Александър Дугин, ненапразно наричан "идеологът на Кремъл". Място за опоненти в този свят не съществува, те или трябва да станат част от него или да бъдат заличени от лицето на земята.

Въпреки опитите ми да разбера мотивите на Кремъл за започване на войната в Украйна, не мога да приема като неизбежна необходимост да бъдат хвърлени хиляди, а може би и десетки хиляди тинейджъри, деца-войници на по 17, 18, 19 години, отбиващи редовната си военна служба, в явна смърт. Не мога да приема и "необходимостта" от налагане на пълен контрол над Украйна или пък нейното унищожаване с цената на стотици хиляди невинни жертви сред цивилното население, включително дечица. Дълбоко съм покрусен да узная, че от 2014 г. насам на териториите на признатите от Русия Донбаска и Луганска народни републики са загинали над 13 000 души, повечето цивилни. Искам да попитам защо се е чакало осем години, а не са предприети мерки по линия на ООН, ОССЕ и други организации за прекратяване на тази трагедия и трябваше да се замени с още по-голяма и страшна трагедия, а човечеството да се изправи пред заплахата от ядрено унищожение. Предложението на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър през 2014 г. за исторически компромис между прозападния и проруския елити в Украйна и придържане към неутрален военен статут, подобно на Финландия, с признаване от Русия на юрисдикцията на Украйна над Крим и правото ѝ да членува в Европейския съюз, не беше възприет. Сега нещата отидоха твърде далеч и не се знае колко далеч още могат да стигнат...

Вашингтон прие ядрените заплахи на Путин съвсем сериозно. На 3 март беше възстановена пряката линия за комуникация между Пентатгона и Министерството на отбраната на Руската Федерация, за да се предотвратят "грешни изчисления, военни инциденти и ескалация на напрежението". Това може да означава само едно: САЩ са изгубили доверие в политическото ръководство на РФ и ще разчитат на здравия разум на руските военни. За да не се стигне до унищожителен за Земята ядрен конфликт, в случай, че Кремъл не успее да реализира плановете си във войната в Украйна. Изглежда, че САЩ и Русия вече са се примирили с развитието на продължителен конфликт с висока интензивност в Украйна.

А изгледите за това не са нищожни, каквито бяха очакванията в началото на войната. Украинската армия, териториалната отбрана и обикновените украински граждани се оказаха много по-мотивирани да защитават земята си, отколкото руските военнослужещи, които са наясно, че са хвърлени да гинат и убиват свои братя. Тази мотивация опроверга множество гледни точки за бързото предаване или унищожаване на украинските съпротивителни сили, което изненада Кремъл и света. Но Владимир Владимирович Путин отдавна изгражда имидж на решителен мъж и ще отиде докрай. В предстоящата пълномащабна и безпощадна война срещу украинските въоръжени сили и народ, предстои да видим колосални разрушения и жертви, с цел да бъде изтрит от лицето на земята "новия Картаген". Но не е изключено Киев да се превърне в поредния Сталинград, вдъхновение за съпротивата, която вероятно предстои да се разгърне в западна и централна Украйна.

Приемайки, че НАТО не може да се намеси, украинските сили се научиха да боравят с противотанковите гранатохвъргачки Javelin, преносимите зенитни ракети Stinger и дроновете Bayraktar, но очакват разширяване на помощта във вид на въоръжение и военна техника, включително останали от Варшавския договор бойни бронирани машини, танкове, самолети и зенитно-ракетни комплекси с малка и средна далекобойност. Българската армия все още използва съветска военна техника, която в голяма степен е изправна. В случай, че на най-високо ниво в НАТО бъде взето решение за предоставяне на такива средства на Украйна, България не би трябвало да се колебае, а незабавно да се включи в помощта. Става въпрос за техника, никой не ни е искал военнослужещи, а и да поиска, не трябва да изпращаме.

Войната в Украйна е мъчителен урок за отрезвяване на родните почитатели на Путин, още повече, че с влизането на България в НАТО през 2004 г., България се превърна в неприятел и потенциална цел на Въоръжените сили на Руската Федерация. През 30 годишния български преход не успяваме като държава и общество да прекъснем редица порочни финансови практики, инспирирани от Кремъл, което носи огромни загуби за държавата и народа във вид на милиарди левове неплатени данъци от руски фирми, енергийна и политическа зависимост. Зависими сме и във военно отношение поради необходимостта от поддръжка и ремонт на Миг-29 и Су-25 от Русия. Но ако проблемите с енергийната зависимост от Русия, като руския петрол в Бургаската рафинерия, ядреното гориво в АЕЦ "Козлодуй" и монопола на руския природен газ, са твърде сложни и решаването им изисква много време и средства, въпросът с подмяната на остарялата съветска военна техника и въоръжение може да намери своевременнно и рационално решение. Затова вместо отново да се дърпаме, трябва да предоставим на Украйна едва ли не всичко годно, което имаме, да подпишем дългосрочни договори за ремонт на украинската военна техника в държавните заводи "ТЕРЕМ", като имаме предвид, че в следващите поне десетина години Украйна ще ползва същата военна техника, докато военно-ремонтните ѝ заводи най-вероятно ще бъдат разрушени от войната. В допълнение, могат да бъдат привлечени на работа и технически специалисти сред украинските бежанци в България. В замяна на тази военно-техническа помощ трябва да поискаме от нашите съюзници в НАТО да ни предоставят безвъзмездно западни образци действаща военна техника с боекомплекти, реципрочно за видовете техника, които ние предоставяме. Как може да се постигне това, по един плавен и ненатоварващ критично националния бюджет начин, без при това да излагаме на риск националната сигурност?

В условията на ескалиращо напрежение, предстои скорошното преминаване от стратегията на НАТО за възпиране, което засега се прави с концепцията за бойните групи и засиленото предно присъствие, към стратегията за отбрана, включително разполагане на постоянни бази на Източния фланг, което няма да подмине и България. Черно море засилва значението си, като потенциален театър на военни действия, и макар да не искаме конфликти, трябва да се придържаме към максимата "ако искаш мир, готви се за война". Руският черноморски флот има доминиращо положение в Черно море и това положение ще се запази и през следващите десетилетия. Конвенцията за черноморските проливи от Монтрьо (1936 г.), подписана и от България, предоставя пълен контрол на Турция над Босфора и Дарданелите, като същевременно ограничава преминаването през тях на военни кораби, които не са от черноморските държави. Според нея, военни плавателни съдове от нечерноморски държави, преминаващи през проливите, не могат да надхвърлят 15 000 бруторегистър тона (или общо 30 000 брт, ако са няколко) и да се задържат в Черно море повече от 21 дни. Това силно ограничава присъствието на кораби на НАТО в Черно море и повишава ролята на Турция, Румъния и България, като черноморски държави.

Всички тези нови тенденции ще доведат до преосмисляне на ролята на българския Военноморски флот и мястото му във Въоръжените сили на Република България, както ще засили и ролята на ВВС и ПВО в системата на отбрана. Територията на България е особено уязвима от последните модификации на дизелово-електрическите подводни лодки тип "Варшавянка" от състава на Черноморския флот на РФ, въоръжени с ракети "Калибър". Единствените засега средства, които могат да откриват тези, признато най-тихи подводни лодки, са самолетите P-8 Poseidon. Някое от законсервираните бивши военни летища в Балчик, Добрич, Равнец или Безмер, които са най-близо до черноморския ни бряг, биха могли след подходяща реконструкция и модернизация да станат домакин на подобни самолети, съпътсвано, разбира се, с дислокацията на изтребителна авиация, радарни системи, модерни зенитно-ракетни комплекси от типа Patriot, противокорабни ракетни батареи и спасителни самолети и вертолети. Във всички случаи трябва да се подсилят способностите на ВМФ с нови подводни лодки и противолодъчни кораби.

Много хора биха опонирали, че това ще разруши българския морски туризъм, но не виждам туризмът в Гърция, Турция или Италия да е пострадал от домакинството на най-големите бази на НАТО в Средиземноморието. В случай, че има колебания и опасения за нереципрочни действия от Русия, може да бъде сключен договор със САЩ, Великобритания, Франция, Германия или друга страна от НАТО, за бартер или покупко-продажба, а какво се случва по-нататък с въоръжението, не е наша работа. А като страна от НАТО, член 5 от Северноатлантическия договор защитава недвусмислено територията на България. Нашите съюзници от НАТО могат да направят много за сигурността на България и качествен скок в модернизирането на българските въоръжени сили, като предоставят на наша територия действащо модерно въоръжение и бойна техника, обучат наши специалисти и екипажи, с тенденцията български военни да обслужват техниката, която да бъде постоянно дислоцирана в държава от все по-нарастващия по значение Източен фланг от НАТО, а с това България да заеме своето достойно място в новата архитектура на европейската сигурност.