Велизар Шаламанов за ФАКТИ: Военно-логистичната помощ за Украйна е в съответствие с българския национален интерес

“NRF (Силите за отговор на НАТО) е ограничен. Държавите, които са поискали техните планове да се активират, там отива разполагането на NRF. В глобален план обаче ще се създаде много по-голяма сила от войски, които да могат да се разполагат”.

Това посочи в интервю за ФАКТИ бившият служебен министър на отбраната доц. д-р Велизар Шаламанов, експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, както и председател на Надзорния борд на Агенцията по комуникации и информация на НАТО (NATO Communications and Information Agency).

Повод за думите му беше въпросът защо в България не се разполагат Силите за отговор на НАТО, които бяха активирани след началото на войната на Путин в Украйна.

На брифинг вчера следобед генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отговори на въпрос от журналист дали сили на НАТО ще бъдат разположени в Румъния и България. Столтенберг уточни, че като незабавен отговор на руската агресия Алиансът вече е увеличил значително присъствието си по Източния фланг, включително подсигурявайки Черноморския регион чрез повече войници. В отговора му обаче се говореше за Румъния, но не и за България, въпреки изричното споменаване на страната ни във въпроса. Столтенберг отбеляза, че това са действия в незабавен отговор и предстои обсъждането на мерки в дългосрочен план.

“Това е нормално”, посочи Велизар Шаламанов. “NRF - NATO Response Force (Сили за отговор на НАТО), е ограничен. Държавите, които са поискали техните планове да се активират, там отива разполагането на NRF. В глобален план обаче ще се създаде много по-голяма сила от войски, които да могат да се разполагат. Това е дългосрочен процес. След като изградим батальонната група, според мен в България ще следва разполагане на ротационна база на други сили, както вероятно и на създаване на бригадно командване, което може да поеме координацията. Именно това ще бъде обсъждано от министрите в Алианса на срещата днес. Това е част от всеобхватната концепция за предно разполагане, която ще бъде много по-широка от сегашния NRF и VJTF. Тогава вече България, надявам се, ще бъде част от тази всеобхватна концепция. Новият министър на отбраната и премиерът определено работят в тази посока. Скоростта зависи от подкрепата на коалиционните партньори, но и от обществото. За мен това е неизбежно, просто ще отнеме малко повече време”, каза още той.

“Съществуват планове - Graduated Response Plans, които се активират в зависимост от оценката. Към момента това, което съобщават и министърът на отбраната, и началникът на отбраната е, че не съществува пряка военна заплаха и затова и тези планове не се активират. Планове за разполагане на сили в България има, просто не са активирани. С течение на времето това сигурно ще се промени. Представете си, че започне операция по овладяването на Одеса и бойните действия се приближат. Да не дава Господ дрон да се насочи към България или да се случи нещо, което да бъде отчетено като непосредствена заплаха, или пък се включат силите на сепаратистите от Молдова, което ще означава, че се разширява обхватът на страните участници. Сигурен съм, че тогава веднага ще се вземе решение. Въпросът е, че в един момент сегашният “pool of forces” ще свърши и ние трябва да разчитаме на новата вълна от допълнителни сили, които НАТО ще подготви за усилване.

Що се отнася до самолетите, слава Богу, самолети ще има, защото нашите МиГ-ове са на границата на възможностите да изпълняват задачата патрулиране като обхват, далечина на полета, радари и въоръжение. Те обаче са абсолютно непригодни за операция по противовъздушна отбрана. Ако има реална провокация, те нямат способности от система “свой-чужд”, нямат радар, нямат ракетно въоръжение, което да действа”, обясни Шаламанов.

Попитан притеснителни ли са данните за дронове, открити в Хърватия, Румъния и Полша, той отговори така: “Един инцидент с дрон във Варна или в Бургас рязко ще промени мнението на хората в България. Не бива да чакаме това да се случи, по-скоро трябва да вземем мерки за по-засилено наблюдение, включително с полети на АУАКС и на Global Hawk, както и настояване за това да бъдат развърнати активни средства, които могат да противодействат при такива, макар и случайни, влитания”.

Според него попадане на дрон на територията ни не е изключено. “Военната техника, която се използва в Украйна, постоянно нараства. Виждаме, че се използват и доста стари системи. Има все повече нерегулярни войски - от Чечня, искат да пратят и бойци от Сирия. Няма никаква гаранция, че те могат да оперират надеждно с всички тези разнообразни системи. Знаем, че в Донбас свалиха граждански самолет с военен зенитно-ракетен комплекс - тоест това не може да бъде изключено. Затова трябва да има мерки’”, посочи още той.

В интервю за “Денят с Веселин Дремджиев” народният представител Ивайло Мирчев разказа как на закрити заседания в Народното събрание специалните ни служби са изключили пълномащабен конфликт в Украйна, а шеф на службите ни е говорел вместо за Луганска и Донецка област, за Луганска и Донецка народни републики. Попитан дали с оглед на тези данни, можем да вярваме на службите си, че заплаха за България няма, бившият министър на отбраната отговори така: “Не е въпрос на вяра, а въпрос на проверка. Ако наистина искаме да имаме надеждна информация, на основата на която да се взимат решения, е крайно време да имаме Директор на националното разузнаване, който да може да координира и сверява информацията, идваща от различни служби, заедно с информацията от открити източници и най-вече от съюзниците. Как така нашите служби оцениха, че няма заплаха, когато лично президентът на САЩ казваше, че няма съмнение, че Путин е взел решение да нахлуе и е въпрос на избор на ден и час?”.

“Не става въпрос за вяра. Разузнаването е дейност, свързана с вероятности. С цел да се повиши вероятността на прогнозата, трябва да се използват много източници и да има независим “брокер”, който да сверява информацията от тези източници. В развитите страни това е позицията Директор на националното разузнаване, който изпълнява тази роля. Всяка служба има своя гледна точка и я защитава. Ако се допусне лицата, вземащи решение - премиер, министър, да бъдат информирани само от една служба, вероятността за грешка е голяма, а грешките не са изключени”, обясни той.

Разговорът премина към очакванията от днешната среща на министрите на отбраната в НАТО. “Очаквам наистина да се задълбочи съгласието по отношение на предното разполагане с цел възпиране и повишаване на отбраната. Очаквам да има ангажимент, че всеки сантиметър от територията на НАТО ще бъде защитен. Очаквам българската делегация да получи допълнителна мотивация да се включи във военно-логистичната помощ за Украйна, защото на Украйна ѝ трябва въоръжение и средства за защита. Това е единственият начин да бъде спряна агресията и да постигнем изтегляне на руските войски, след което ще може да се водят истински преговори за възстановяване на мира”.

Велизар Шаламанов коментира и срещата на министър-председателите на Полша, Чехия и Словения със Зеленски в Киев вчера: “Това е знак за нарастващия ангажимент на Европейския съюз за мира, но и за възстановяването. Ясно е, че Русия не може да превземе Украйна. Един ден руските войски ще се изтеглят. Бързото възстановяване на Украйна, с цел да се завърнат украинците и да укрепят своята страна, е от ключова важност за Европа. Ангажиментът на Европа към това е изключително важен. Той се постига, включително когато хората, които трябва да взимат решения за много пари, видят за какво става въпрос”.

Според него в крайна сметка България ще помогне на Украйна с боеприпаси, каски, бронежилетки. “Това е в съответствие на Устава на ООН, в съответствие с българския национален интерес - с цел тази война да приключи по-бързо, и с цел да се демонстрира солидарност към един много близък партньор като Украйна. Това ще намали страданието на украинците и ще даде възможност за по-бързо връщане към нормална икономическа дейност в региона, което е от жизнен интерес за България. С нарастващия брой бежанци, общественото мнение в България ще става все по-готово да подкрепи Украйна с военно-логистична помощ. Това е и искането на украинците, които идват тук - те искат да видят не само помощ за себе си, но помощ и за техните мъже, синове, бащи, които са останали да защитават Украйна”, завърши Велизар Шаламанов.