Цецка Бачкова за ФАКТИ: Пред българския избор да подпомогнем с военна техника Украйна вече не стои нищо

Шествие за военна помощ и солидарност с Украйна ще се проведе утре - 28 април, в София. Гражданите ще се съберат в 18:30 часа пред Президентството, като след това ще се насочат към Орлов мост.

Един от организаторите на събитието е д-р Цецка Бачкова, политик и доктор по политически науки. От ФАКТИ разговаряхме с нея по темата.

“България трябва да покаже своя избор на коя страна иска да застане в тази война”, категорична е тя.

“Изпращането на оръжие не означава нито, че влизаме във война, нито, че Путин ще спре газа. Путин доказа, че той може да ни спре газа и без да сме изпратили оръжие”, коментира още тя.

“Група граждани, обединени в платформата “Десен форум”, поискахме извънредно заседание на Парламента. Проектът за решение за изпращане на военна помощ беше отлаган дълго и е въпрос наистина на едно заседание, за да бъде решен този въпрос”, категорична беше д-р Бачкова.

“Тази ситуация (б.р. спирането на газа към България от Русия) показва колко е важно България да реагира адекватно и да бъде лоялен партньор и в Европейския съюз, и в НАТО. Не сме във война, но при такъв тип действия от страна на Путин, виждаме каква нужда имаме от партньорите си от ЕС и НАТО”, смята тя.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Д-р Бачкова, шествието утре има конкретна и ясна цел - България да изпрати военна помощ на Украйна. Забави ли се необратимо това действие?

- Очевидно е, че и Министерският съвет, и Народното събрание се забавиха с решението за изпращане на военна помощ. Решението можеше да се вземе и от правителството, и от парламента чрез гласуване на внесените проекти за решение. Дори самото внасяне на проектите се случи късно, доста след началото на войната.

Важно е това решение да се вземе, най-малкото защото България трябва да покаже своя избор на коя страна иска да застане в тази война. Освен това, България е голям производител на оръжия и всички спекулации, че всъщност нямаме с какво да помогнем, не знам доколко отговарят на истината. Информацията с какво разполагаме не е публична, но мисля, че, след като външният министър на Украйна Кулеба беше в България, след като толкова държави наблягат на това, че Украйна има нужда от оръжия от съветски тип, каквито България произвежда и притежава в резерва си, значи нашата помощ няма да е толкова незначителна.

От една страна, имаме военна индустрия. От друга, имаме резерви от оръжия, които можем спокойно да заменим. Германия вече обяви, че ще замени старо съветско оръжие с ново. Ние, освен че не помагаме на Украйна, освен че не заставаме на страната на партньорите си, пропускаме една възможност да се превъоръжим с модерно оръжие и да премахнем старото съветско оръжие, за което и досега плащаме на Русия за поддръжка.

- Вчера от руска страна съобщиха, че ще бъде спрян потокът на природен газ към България. Това прави ли необходимостта да изпратим военна помощ на Украйна още по-голяма - именно за да се заявим?

- Става ясно, че изпращането на оръжие не означава нито, че влизаме във война, нито, че Путин ще спре газа. Явно е, че между тези неща няма връзка.

Путин се опитва да всява напрежение в Европа точно през държавата, която е с най-уклончива позиция и в която той смята, че има най-големи възможности за влияние. Мисля, че пред българския избор да подпомогнем с военна техника Украйна вече не стои нищо. Путин доказа, че той може да ни спре газа и без да сме изпратили оръжие.

- Смятате ли, че след руската заявка за спиране на газа трябва да последват някакви политически актове от наша страна?

- На всяка цена трябва да се потърсят неустойки за неспазването на договора. Спирането на газа от днес за утре е грубо неспазване на сключения договор. Трябва да се помисли и за по-тежки санкции, които да са свързани с транзита към Сърбия и Унгария. Тези санкции обаче трябва да бъдат обсъдени и с партньорите ни от Европейския съюз.

В Европейския съюз темата за пълно ембарго върху доставките на газ и петрол от Русия е доста назряла. Германия, като една от най-зависимите от руския газ държави, се подготвя. Пълното ембарго по всяка вероятност ще бъде използвано като инструмент във войната. Има механизми, по които да се потърси подкрепа от Европейския съюз временно, докато интерконекторът с Гърция заработи, което се надявам да стане скоро. Имаме нашите партньори в Европейския съюз и не сме сами в тази ситуация, това е хубаво.

- Днес българска делегация, водена от министър-председателя, трябва да пътува към Киев. Изненадва ли Ви липсата на представител на БСП в делегацията?

- Не ме изненадва това, че БСП нямат представител в делегацията. Все още не мога да разтълкувам смисъла на това пътуване. Веднъж беше заявено, че българската делегация трябва да се убеди води ли се война в Украйна и от какво имат нужда хората там. Това беше много нелепо обяснение.

Ако това пътуване е, за да засвидетелстваме подкрепа и ако след посещението последва реална такава - с военна техника, то това посещение има смисъл. Ако, както и президентът Зеленски отбеляза, това посещение е, за да се направи селфи, което да се ползва за вътрешнополитически пиар, би било изключително жалко.

- Народното събрание обаче е в почивка - допустимо ли е според Вас това, предвид обстоятелствата?

- Група граждани, обединени в платформата “Десен форум”, поискахме извънредно заседание на Парламента. Проектът за решение за изпращане на военна помощ беше отлаган дълго и е въпрос наистина на едно заседание, за да бъде решен този въпрос. Той повече не търпи отлагане.

Сега, след случилото се с доставките на газ, смятам, че Парламентът трябва да бъде свикан извънредно. Най-малкото не изглежда добре в очите на обществото парламентът да е във ваканция, когато страната се сблъсква с такива предизвикателства и на километри от нас се води война, а ние все още нямаме позиция.

- Според Вас реципрочна мярка ли е България да спре “Турски поток” и потока на газ към Сърбия и Унгария?

- Това със сигурност е реципрочна мярка, която обаче трябва да бъде обсъдена много добре. Ако целта на Путин е ескалация на войната в други региони, тази мярка трябва да бъде внимателно обсъдена, така че да не постигне Путин ескалация на Балканите.

Ако Европейският съюз отговори солидарно на тази провокация на Путин, тоест - ако разгледа приоритетно ембаргото върху вноса на руски газ, то тогава това би бил един много адекватен отговор на цялата общност на тази провокация. Не смятам, че със спирането на доставките на газ за България Путин иска да накаже или провокира само България. Това е опит да се дестабилизира Европа. Европа трябва да отговори. Доколко Европейският съюз ще го направи, ще разберем, тъй като България не застанахме до нашите партньори, когато те изпращаха военна помощ навреме. Можем да се надяваме, че сега - когато засегната страна сме ние, те ще застанат до нас.

Тази ситуация показва колко е важно България да реагира адекватно и да бъде лоялен партньор и в Европейския съюз, и в НАТО. Не сме във война, но при такъв тип действия от страна на Путин, виждаме каква нужда имаме от партньорите си от ЕС и НАТО. Различни енергийни експерти представят доста предложения как може да се реагира. Много е важно правителството да изслуша всички тези хора. При всички случаи трябва да се потърсят доставки от партньорските държави, за да не се стигне до криза в цените в България.

България е държава, податлива на руско влияние. Това би утежнило ситуацията още повече. Смятам, че партньорите ни ще ни помогнат в тази ситуация.

- Видяхме призива на премиера да даряваме по една заплата за военна помощ на Украйна, след това ситуацията се измени от спирането на газа. Очаквате ли, че все пак след завръщането на българската делегация от Киев ще се вземе решение за изпращане на военна помощ и България ще влезе в релсите на поведението, което би трябвало да има?

- Смятам, че българският парламент има мнозинство по този въпрос и проектът за решение за предоставяне на военна помощ на Украйна ще бъде приет от Народното събрание. Оттук насетне е важна ролята на Министерския съвет. Надявам се, че те вече са подготвени каква конкретно ще бъде военната помощ и как ще бъде предоставена. Надявам се да не стигнем до ситуацията да имаме гласувано решение, но да започне едно протакане какво точно да се изпрати, как точно да се изпрати, както и да липсва ясна информация дали сме направили нещо след приемането на решението, дали реално сме помогнали.