Путин като „Господарят на времето”

Путин си остава "Господарят на времето" във войната в Украйна. Западът, от една страна, си върза ръцете, като правилно реши и обяви, че няма да се намесва пряко в конфликта, а украинците, от друга страна, не могат да се надяват на по-добро от това да спрат офанзивите на врага и евентуално да ги върнат обратно в определени точки. В Донбас руската армия напомня, че на бойното поле смелостта не е всичко. Бройката и оборудването най-често имат последната дума. Руснаците си научиха уроците от ранните неуспехи и използват огромното си превъзходство в артилерията, за да напредва стъпка по стъпка. От друга страна, украинците дават всичко от себе си, но техниката, изпратена им от западняците, пристига само капка по капка спрямо техните нужди и освен това създава трудности в обучението, доставката на боеприпаси и поддръжката. Това отбелязва в материал за френското списание Le Point бившият френски посланик в САЩ и бивш представител на страната в ООН Жерар Аро.

Въпреки това остава малко вероятно Русия да спечели решителна победа. Тя не разполага с достатъчно наличен състав, за да се възползва от евентуален пробив. Следователно трябва да очакваме през следващите седмици и вероятно месеци война на изтощение, която може би ще позволи на Русия да завърши завладяването на Донбас, но не и да принуди Украйна да преговаря. В този контекст, каква може да бъде стратегията на Путин предвид ограниченията, които утежняват ситуацията му, и средствата, с които разполага?

Русия няма средства да води дълга война

Русия разполага, благодарение на своите финансови резерви, с определено време за да спечели, но не може да поеме риска от дълга война без ясен изход. Всъщност това би означавало да приеме перспективата за запазване за неопределено време на западните санкции, което в дългосрочен план ще стане разрушително за руската икономика; това също би означавало Европа постепенно да се освободи от нуждите си от руски газ, което в крайна сметка би увеличило зависимостта на Русия от Китай.

Именно в този контекст трябва да се разбират неотдавнашните решения за постепенно намаляване на доставките на газ от Русия за Европа. Това очевидно е контраинтуитивен ход, тъй като е равнозначно на това да убиеш кокошката, която снася златни яйца, освен ако не се анализира като умишлен опит да се нанесе удар върху партньорите на Украйна. Тъй като последната не може да бъде победена на бойното поле, става въпрос да я лишат от подкрепата на европейците, без която тя не би могла да продължи своята съпротива безкрайно дълго.

Но Путин вече може да бъде сигурен, че Европа е изправена пред перспективата за висока инфлация през следващите месеци и вероятна рецесия в началото на 2023 г. Като добавим и недостига на газ, това би довело не само до рязко покачване на цените, но и до нормиране което би натежало върху индустриалното производство, особено в Германия, да не говорим за недоволството на населението. Русия разполага с необходимите резерви, за да поеме загубата на печалби, които тази стратегия би предизвикала.

Помощта от САЩ е под въпрос

Освен това украинската съпротива днес зависи до голяма степен от финансирането от Съединените щати, което рискува да пресъхне през зимата. От другата страна на Атлантическия океан могат напълно легитимно да се уморят да носят по-голямата част от тежестта на един конфликт, който е преди всичко европейски. Следователно е малко вероятно Конгресът да гласува помощ от 40 милиарда долара на всеки шест месеца, особено след като се очаква републиканците да поемат едната или двете камари на изборите през ноември. След това всичко ще зависи от ситуацията във Вашингтон, особено в рамките на Републиканската партия, разделена между изолационистки "тръмписти" и антируски консерватори.

Следователно през зимата европейците могат да очакват да получат солидна "сметка" да продължат да подкрепят Украйна, дори когато самите те са изправени пред значителни икономически и финансови затруднения. Путин несъмнено се е обзаложил, че умората на общественото мнение може да накара европейците да окажат натиск върху Киев да приеме мирно споразумение, отговарящо изцяло или частично на руските искания.

С други думи, приоритетното бойно поле на Путин през следващите месеци не е нито Донбас, нито Херсон, а европейското обществено мнение с надеждата, че то ще благоприятства връщането към икономическата нормалност, дори да пожертва интересите на Украйна.

Ще спечели ли Путин облога? Очевидно никой не може да каже, най-вече защото никой не може да предвиди тежестта на кризата, пред която ще се изправят европейските икономики, и нейното въздействие върху общественото мнение, което досега е било единно в подкрепата си за нападнатата страна. Съществува голям риск от противопоставяне между, от една страна, страните на "фронтовата линия" като Полша, балтийските страни, Финландия и Швеция, и от друга, тези, които са по-отдалечени от театъра на военните действия и по-чувствителни към необходимостта от поддържане на добри отношения с Русия. Освен това този облог се основава на убеждението, че Украйна е само пионка на Запада, което беше категорично опровергано от героичната съпротива срещу агресора. Във всеки случай руската стратегия е ясна. От нас зависи дали тя ще се провали.