Русия отправя заплахи за война и срещу Молдова

Русия заплаши Молдова с военна акция, ако бъде застрашена сигурността на руските войски в Приднестровието. В този сепаратистки регион на страната от 1990-те години насам е разположен огромен руски военен контингент.

Руският външен министър Сергей Лавров предупреди Молдова, че ако възникне „ситуация на заплаха“ за сигурността на руските войски в Приднестровието, това може да доведе до военен конфликт с Москва. “Всяка заплаха за сигурността на руските войници ще бъде възприета като атака срещу Русия”, каза Лавров в интервю пред руска телевизия.

Няколко часа преди да отправи тази заплаха, Лавров обвини молдовската президентка Мая Санду, че блокира преговорите за разрешаване на конфликта в Приднестровието – това е сепаратисткият регион в източната част на страната.

“Както ние, така и Приднестровието сме решени на пряк диалог, но след публичните коментари на Мая Санду и съдейки по поведението на нейния екип, те явно не желаят да се проведе такъв диалог, защото се ръководят от ЕС и САЩ. Очевидно се надяват приднестровският казус да се реши не по пътя на дипломацията”, каза руският външен министър.

Измислените аргументи на Москва

Вербалните атаки на Лавров срещу проевропейските власти в Молдова бяха отправени само няколко дни, след като началникът на сепаратистката администрация в Тираспол Вадим Красноселски изпрати писмо до Мая Санду. В него той иска от молдовската президентка да преговарят за “принципите на мирно политическо решение”. Молдова обаче води комуникацията си с проруския режим в Тираспол единствено чрез правителствена структура, наречена Служба за реинтеграция, чийто ръководител е заместник-премиерът Олег Серебриян.

Пред руския телевизионен канал Лавров заяви, че Русия ще защити рускоговорящото малцинство в Молдова. Припомни също, че “в Молдова, освен Приднестровието, се намира и Гагаузия, която също има специален статут”. Руският външен министър заяви още, че се надява, “властите в Молдова да постъпят правилно, като „спрат геополитическите игри, които Западът им налага, и започнат да се грижат за интересите на хората, които живеят заедно“.

Още през юни Лавров обвини властите в Кишинев, че са започнали да отричат всичко руско, също както били сторили и украинците. Заедно с Украйна, Молдова стана кандидатка за членство в Европейския съюз през месец юни.

Решителна реакция от Кишинев

От Кишинев незабавно отговориха на обвиненията на Лавров. Молдовските власти потвърдиха готовността си да запазят мира в Приднестровието, както и да работят за намирането на „устойчиво и всеобхватно решение, което зачита единния, суверенен и неделим териториален характер на Молдова“. Освен това властите категорично отрекоха обвинението, че правата на рускоговорящите граждани в Република Молдова са били нарушавани. Службата по реинтеграция дори отправи реципрочни критики към администрацията в Приднестровието, която ограничавала правата на молдовските граждани, които говорят румънски език.

В края на август Мая Санду заяви, че в последните месеци забелязва все по-голям брой изказвания от Москва, които “не са приемливи, а понякога дори изразяват незачитане на суверенитета на Република Молдова”. Ситуацията е сложна, защото “регионът ни е предразположен към войни”, каза молдовската президентка. В интервю за местна телевизия Мая Санду призова гражданите да не се оставят да бъдат манипулирани от “изказвания в Приднестровието и Москва или от проруски политици в Кишинев”.

“Ще направим всичко по силите си, ще водим и по-чест диалог с режима в Тираспол, за да запазим мира”. Санду заяви и това, че трябва да се избягват всякакви опити за дестабилизация и за въвличане на Република Молдова във война”.

Никой не иска да бъде “спасен” от Путин

Това не е първият случай, в който Русия се опитва да използва аргумента “език”, за да дестабилизира Молдова. През март, непосредствено след като армията на Путин навлезе в Украйна, руското посолство в Кишинев поиска от руснаците в страната да изпратят мейли до дипломатическата мисия, ако се чувстват дискриминирани по “национална, лингвистична, културна, религиозна или друга причина”.

В отговор, рускоговорящото население на Молдова започна петиция, настоявайки Москва да остави хората в Молдова на мира. В петицията се заявява, че никой не дискриминира рускоговорящите в Молдова, нито има нужда те да бъдат „спасявани”. А Мая Санду увери Москва, че в Молдова всички жители са в безопасност, без значение какъв език говорят.

Нелегално разположени войски

В официално изявление на Министерството на външните работи на Молдова се посочва, че “законодателството на Молдова гарантира основните човешки права и свободи на руското, украинското, гагаузкото, българското и другите етнически малцинства в съответствие с демократичните принципи“.

Освен това, Кишинев се опитва да намери мирно решение, с което да бъде възстановена териториалната цялост на Молдова и да бъдат изтеглени нелегално разположените на молдовска територия руски войски в Приднестровието.

От началото на 90-те години на миналия век Русия поддържа т.нар. мироопазваща мисия в Приднестровието, съставена от войски от бившата съветска 14-та армия. По онова време проруските сепаратисти поеха контрол над региона след един въоръжен конфликт. Кишинев настоява войските да бъдат изтеглени - нещо, което Москва обеща, но така и никога не изпълни.