Юрий Асланов: Най-компромисният и най-лошият редовен кабинет е по-добър вариант от всеки друг

Какво показва националното проучване на общественото мнение, проведено в периода 16-21 септември от Стратегическия институт за национални политики и идеи, известен с абревиатурата си СИНПИ? То е за предварителните електорални нагласи за парламентарните избори на 2 октомври. Интервюирани са пряко лице в лице в домовете 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI с помощта на таблети. Различното при него е, че при анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института, а за анализ на данните поканих ръководителя на екипа, правил изследването и член на СИНПИ Юрий Асланов. Какво открои изследването на СИНПИ от това на другите социологически агенции?

Едното го споменахте – това е нашият панел с регистрирани български избиратели извън страната, които миналата година през юли ни помогна да предвидим победата, макар и минимална, на Слави Трифонов.Това се случи през юли благодарение на вота от чужбина в негова полза. Втората особеност е, че този път направихме с помощта на таблетите и нашата анкетьорска мрежа симулация на машинното гласуване просто заради едно приложение, което копира технологията на машините, които ще бъдат инсталирани в изборните секции, което също показа някои специфики на предстоящия вот. Това е отличието чисто методическо от колегите. Иначе в данните има сходство на получаваните данни с тази разлика, че получаваме малко по-високи стойности за ДПС и партия "Възраждане“, и малко по-ниска за "БСП за България“.

Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент…

Мисля, че по този въпрос има консенсус между социолозите. Чета внимателно всички публикации. Затова казвам, почти всички колеги правят подобна прогноза за ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с изборите през ноември миналата година.

Да довърша въпроса си, г-н Асланов. Фрагментиран парламент, слаба вероятност за формиране на стабилно мнозинство и съставяне на редовно правителство. Това са вашите главни изводи, както вие колегиално посочихте, сходни с тези на другите агенции, но как се стига до тях?

Мисля, че това е най-важният въпрос – перспективата за мандата на бъдещия парламент. Към този момент данните не ни зареждат с оптимизъм, въпреки че опитът ме е научил да не изключвам нито една възможност. Но ако подхождаме по логиката на предизборното говорене, по-скоро би трябвало да няма редовно правителство, защото най-публично известната заявка от т.нар. "партии на промяната: "Продължаваме промяната“ (ПП), "Демократична България“ (ДБ) и БСП, със заявката за минимум 121 мандата, то не може да се състои – за това данните са категорични. Те не могат да имат мнозинство в следващия парламент, за да сформират самостоятелно правителство. А пък партиите на т.нар. "статукво“ – всичко слагам в кавички, разбира се, това са пропагандни клишета, които се използват, напоследък, ГЕРБ и ДПС плюс партия "Възраждане“, която предварително е заявила, че няма да се коалира с никого, ще имат мнозинство тези три партии. Ясно е, че коалиция помежду им не е възможна. И редно е, както и ние сме го поставили, макар и в кавички да го наричаме "блокиращо мнозинство“, което няма да позволят на останалите партии, които ще влязат в парламента, да направят каквото и да е. Единствената възможност остава широка коалиция между партиите на т.нар. "статукво“ и партиите на т.нар. "промяна“, което обаче ако се случи, просто казвам, опитът ме научи да не се изненадвам за нищо от българската политика, ако се случи, то първо няма да е логично, няма да е устойчиво, няма да е дълготрайно отново, защото ще е плод на доста радикален компромис. Ако за ориентир ни служат предизборните речи на лидерите на тези партии, които изключват подобна възможност, след това те ще трябва да се обясняват пред своите избиратели, защо са го направили. Между другото, на Борисов като че ли ще му бъде по-леко да се обяснява пред своите, защото той допуска такава възможност, дори подсказва и желание за това, отколкото на останалите. Но единственият въпрос, който ни е ясен с оглед на получените данни, е кой е символичният победител – това е коалицията ГЕРБ-СДС. Няма начин до оставащите до края на кампанията дни да отнемат предимството на тази коалиция на върха. А освен това, дори дистанцията между първия и следващите го политически сили е склонна към увеличение, а не към спад. Защото ГЕРБ-СДС, а и ДПС са в много висока степен мобилизирани, втвърдени като избирателни корпуси. ДПС извън всякакво съмнение винаги е било подценявано, ще получи допълнителен вот, който е скрит за окото на изследователите към този момент. По същия начин вероятно скрит вот ще има и в полза на партия "Възраждане“. Всичко това прави ненадеждна основата за категорични прогнози за класацията между второто и четвъртото място, защото в някакъв по-екстремален вариант дори второто място на ПП не е гарантирано, според нас, ние сме го отбелязали в коментара, с който сте се запознали. Оттам нататък също има много малко ясни неща за останалата част от подкрепата на партиите. По данни би трябвало да са 8 фракции, но две от партиите "Има такъв народ“ (ИТН) и партията на г-н Стефан Янев "Български възход“ са в много непосредствена близост до 4-процентния праг. Така че по наши данни би трябвало да го прескочат. Но тъй като е в рамките на допустимата статистическа грешка, това може и да не се случи. Така че парламентът със сигурност ще се състои от най-малко 6 и най-много 8 партии, други нямат шанс за това. И не е без значение, как ще се подредят тези партии в общата класация от гледна точка на евентуалните преговори за бъдеща управленска коалиция, доколкото такива са вероятни, разбира се. Аз употребих израза "символичен победител“ в лицето на коалицията ГЕРБ-СДС. Наричам го символичен, защото опитът ме е научил на нещо друго, особено през изминалата година, че невинаги да спечелиш изборите означава да получиш управленски мандат. Затова към този момент просто на база на предварителните електорални нагласи ние правим условна класация на бъдещи парламентарно представени политически сили, в която единствено категорично е ясно кой е на първо място. Всичко друго е възможно да бъде плод на някои изборни изненади предвид на регистрираните близки стойности между потенциалните бъдещи парламентарни призьори.

Г-н Асланов, вие казахте, че коалиция ДПС, "Възраждане“ и ГЕРБ-СДС е почти немислима. Но като оставим настрани заклинанията, дали по примера на Италия и Швеция и ние няма да се сдобием с коалиционно правителство, включващо крайната десница?

В Швеция изборите бяха спечелени от социалдемократите, но останаха в опозиция, защото не можаха да сформират мнозинство с други парламентарни представени политически сили в парламента. В Италия ситуацията е по-различна, което прави близка релация със ситуацията у нас, защото както казах, коалицията ГЕРБ-СДС ще бъде победител на тези избори, но символичен победител, защото поне предизборните заявки на останалите потенциални участници в следващия парламент са, че ГЕРБ е нежелан за тях коалиционен партньор в управлението. Тук правя уговорката отново, която направих преди малко в нашия разговор, че опитът в българската политика ме е научил да не изключвам нито една възможност. Не бих се учудил, ако и това се случи. Но пак казвам, то нито ще е логично, ще е плод на доста радикален компромис от страна на парламентарно представените политическите сили, и в никакъв случай няма да е стабилно по тая причина и дълготрайно. Ние видяхме през последната половин година, как една друга нелогична, идеологически несъвместима коалиция не можа да изкара мандат повече от 6 месеца, и дори създаде прецедент – за първи път правителство беше свалено с вот на недоверие от парламента. Това е, което би трябвало да ни притеснява, че политическата криза ще продължи, върху нея се наслагват и доста по-сложи кризи, вече привнесени отвън, вносни кризи, в една ситуация, която може да стане доста неприятна и за социалните баланси, за икономиката, а и за националната сигурност. Затова ние се нуждаем от правителство, от стабилно, редовно правителство, но ако то е поставено на глинени крака, на плуващи пясъци, също няма да се задържи дълго.

Когато говорите за широка коалиция, кои партии смятате, че биха могли да я направят?

От гледна точка на получените данни, достатъчно е в тази коалиция да си стиснат ръцете Бойко Борисов и Кирил Петков, за да стане възможно. Но пак казвам, ако за ориентир ни послужат предизборните речи на лидерите на тези две формации, това няма как нито да стане лесно, нито да изглежда логично, нито да мине без щети за най-малкото за една от двете формации в последствие. Освен това, за пореден път на българските граждани ще бъде представена пиеса, в която мотото е: "Не ни слушайте какво говорим преди избори, гледайте ни какво правим след тях“. Това вече на следващи избори може окончателни да отблъсне големи, нови избирателни корпуси и да станем свидетели на още по-ниска активност. А това поставя под въпрос въобще легитимността на институциите за управление и на първо място на парламента, което не е добре.

А вашето изследване, на СИНПИ, каква избирателна активност очертава?

Нашата прогноза е за около 2,5 милиона души, тоест, малко по-ниска отколкото регистрираната през ноември миналата година. Факторите, които влияят на понижената активност, ние сме ги изброили в нашия анализ, доста подробно сме ги анализирали, те са доста на брой и вътрешни, и външни, от всякакво естество. Не е изключено активността дори да падне на по-ниски нива.

Дали ще окаже както върху нея, така и върху мандатите за парламента гласуването на сънародниците ни в чужбина?

То винаги е оказвало символично влияние върху разпределението на общия резултат, защото са много малко нашите сънародници в чужбина, които гласуват в съпоставеност с числото в избирателния списък, което присъства. Защото в избирателния списък, вие знаете, присъстват на хартия, на думи близо 6,9 милиона правоимащи избиратели. Ние знаем, че голяма част от тях не гласуват, именно защото са в чужбина и българските избори не представляват особен интерес за тях. А в някои страни дори и да искат да гласуват, нашата държава не е осигурила подходящи условия за това, които да им помогнат да упражнят правото си без усилия или без дълготрайни разходки напред-назад, на далечни разстояния. Ние знаем, че те няма да гласуват и много неправилно в много отношения се използва за тях изразът "мъртви души“. Те не са мъртви души, те са живи хора, те са български граждани, притежават български лични документи, паспорти. Имат право да гласуват по Конституция, но по различни причини не го правят, и ние това го знаем. Това е доста продължителен разговор, много отдавна се води между експерти, но политиците някак си го пренебрегват. За да се отрази този проблем трябваше да се въведе т.нар. "активна регистрация“, която е практика в много страни – предварителна регистрация на избиратели, които желаят да упражнят правото си на вот, и е почти сигурно, че ще го направят в изборния ден. Пак подчертавам, такава практика има в много страни, трябваше и тук да се експериментира и въведе, за да имаме по-прецизно отношение към т.нар. "избирателна активност“, защото ние я наричаме ниска, но в някои случаи, в предходните години поне, тя на практика не беше ниска спрямо действителните гласове, които се визират на територията на страната. Тя беше относително висока. Но спрямо избирателния списък на ЦИК, естествено, се регистрираше формално ниска активност. Има и други специфики, които трябва да се упоменат. Например т.нар. "машинно гласуване“, което въведе България. Впрочем освен в България го има само в още 2 държави на територията на европейския континент. В едната, в Белгия само в Брюксел се практикува, и в Естония. Всички други се отказаха на етапи в миналото от машинното гласуване заради възможността за злоупотреби, заради хакерски атаки, заради неспособност да се гарантира тайната на вота и прочие. Разбира се, тук правя уговорката, че в момента разговаряте с публично известен противник на машинното гласуване, вместо това трябваше да говорим години наред, както започнаха експертите да го правят и политиците да се вслушват в това, да се гласува от всички с хартиени бюлетини, кактое в цяла Европа, но машинното преброяване на гласовете е за това, за което да говорим, което е практика в много развити държави, дори там не се прави на ниво избирателна секция, а в преброителни центове, като по този начин щяхме да имаме възможност и да реализираме голяма част от известните ни порочни практики, тъй като изнесените преброителни центрове чрез машини първо елиминират човешкия фактор или лошия умисъл, злата умисъл на ниво СИК или некомпетентност на СИК, заради множеството грешни протоколи, а от друга страна щяха да елиминират и контрола на потенциалните купувачи на гласове, тъй щеше да бъде прекъсната връзката между тях и потенциалните продавачи на гласовете по този начин. Можеше да се направи това нещо, но политиците пренебрегнаха всички предупреждения и опасности. Дано да не се случи това, което се случи в Нидерландия и Германия, където след множество скандали и хакерски атаки със закон беше забранено завинаги машинното гласуване, в Германия дори с поправка на Конституцията. Дано не стигнем до такъв прецедент, когато да се усетим като общество, че имаме сериозен проблем с достоверността на вота. Има и още един момент: през миналата година практиката показа, че около 15-16%, и сегашните наши данните го доказват, от българските избиратели се дистанцират по различни причини от машинното гласуване: заради страх, страх за отнемане на възможности или заради други неща, тоест, нещо, което допълнително снижава потенциалната избирателна активност именно става заради машинното гласуване, макар да е напълно невярно пропагандното твърдение, че дистанцирането от машинния вот се дължи на изразен възрастов профил. Нашите данни показват, че няма такова нещо. От всички възрасти, по-изразено влияние имат нивото на образование и типа населено място върху дистанцирането от машинния вот, отколкото възрастта.

Г-н Асланов, обаче подозрително се твърди, че с машинното гласуване може да се нагласи изборния резултат. Дали ще е възможно? Който държи софтуера и ключа, той май ще поръчва и разпределението на мандатите?

Аз не казвам, че това може да се случи. На теория, разбира се, че е възможно, още повече, че няма никаква възможност за контрол за това, защото машинното гласуване не оставя никакви първични документи, ако някой желае да оспори изборния резултат. Защото няма хартиени бюлетини, които съдът да разпореди да се броят, а впоследствие законодателят реши да не се броят и контролните разписки. Всичко това на теория може да се случи. Не казвам, че ще се случи, не казвам, че се е и случило от миналата година откакто се въведе машинното гласуване, но то може да се случи. Защото от практиката в други европейски държави, които забраниха машинното гласуване, забраната беше базирана именно на подобни случаи, в някои случаи умишлена демонстрация на група хакери, които показаха на законодателя, че това може да се случи.

И още един въпрос имам към вас за вота за чужбина. Той накъде ще се насочи на тези избори? На първите миналата година отиде към ИТН заради Слави Трифонов...

На първите и на вторите, да.

След това се люшна към ПП. Сега накъде ще отиде?

Вижте, традиционно около 40% от гласувалите в чужбина обикновено са очертава, винаги е било така, и досега с малки отклонения, в полза на една партия, и това е ДПС. Подкрепата за ДПС идва основно от Турция, но не само от Турция, защото имаме и в Германия, Белгия. И миналата година, и нашите сегашни данни показват, че ще има сериозна подкрепа в полза на ДПС. Така че около 40% от целия чужбински вот го консумира на практика една от партиите. И останалите 60% се разпределят в пропорции, които този път ще бъдат различни от миналогодишните, защото тук малко по-изразена подкрепа ще имат ДБ и ПП също в сравнение с останалите партии извън ДПС, но и ГЕРБ ще се върне на терена на чужбинския вот на тези избори, тъй като ще възстанови част от загубената си периферия там, както и партия "Възраждане“, която ще получи също доста сериозен тласък. Но вижте, миналата година и на трите избора вотът от чежбина разпределяше общо 4 мандата, два от които получаваше ДПС, и останалите два се разпределяха между други партии. Този път е възможно вотът от чужбина да повиши своята тежест при разпределението на резултатите, тъй като по наши данни ще запази също по номинално ниво – около 200-210 хиляди, миналата година беше малко над 220 хиляди, но в същото време ниската избирателна активност в пределите на страната ще направят така, че този чужбински вот да има по-голяма роля, и е възможно да разпредели и още един мандат. И т.нар. "българи в чужбина“ да разпределят не 4, а 5 мандата в следващия парламент. Това е възможно и много вероятно да се случи.

Казахте, че ще има голям печеливш на тези избори, това е ГЕРБ-СДС. А кой ще е големият губещ или големите губещи?

Големият губещ безспорно е партия ПП, която загуби между 200-250 хиляди от своите избиратели през ноември миналата година. Там отливът е най-силно изразен, а тази партия не се справя особено успешно и с привличането на нови гласове, каквито винаги има в полза на различни партии. Защото всички партии в различна степен губят различни свои поддръжници, печелят нови, важна е, каква е пропорцията между губещи се гласове и печелещи се нови. При ПП е най-изразен този негативен тренд, заради което може да се определи, че тази партия е големият губещ. Въпреки това, не само по нашите данни, но е много вероятно те да останат втора политическа сила. И причината за това е късата дистанция от предходните избори, тъй като тази партия беше управляваща, понеже са основен мандатоносител на приключилото доскоро редовно правителство. Дистанцията на времето е къса, за да се срине толкова скоропостижно и бързо, но със сигурност може да я определим като големия губещ. В числото на губещите следва да споменем и името на "БСП за България“. Тя не е големият губещ на тези избори, но също губи предишни свои гласове и периферия. Така че възможно е да се раздели дори с битността си по нашите данни, с битността си на четвърта политическа сила и да стане пета на тези избори. Това е реална перспектива. И разбира се, един от големите губещи е партията на Слави Трифонов, която ще получи двойно по-ниска подкрепа в сравнение с ноември. Да не забравяме, че само през ли миналата година тя беше първа политическа сила. Но въпреки това в момента изглежда по-вероятен участник в следващия парламент независимо от всичко отколкото партията на г-н Стефан Янев, въпреки че и двете са в еднаква опасна близост до 4-процентовия праг.

Като гледам графиката на вашето изследване, г-н Асланов, виждам ДПС, "Възраждане“, "БСП за България“, "Демократична България“, които са буквално една до друга. Разликата между тях е в рачките на статистическата грешка. Възможно е ли да видим при тях преразместване след вота?

Разбира се, че е възможно, и ние сме направили тази уговорка, проследявайки посоки на трендовете за отделните партии. Разбира се, че е възможно, заради което казах, че данните за всички партии с изключение на коалицията ГЕРБ-СДС не са надеждна основа за категорична прогноза по отношение на класацията. Но те са сравнително надеждна основа за прогнозата за главния, за най-важния въпрос – възможността за съставяне на устойчиво мнозинство и стабилно редовно правителство. Отговорът на този въпрос, според нашите данни, засега е по-скоро отрицателен, че това по-скоро не е възможно.

Какво ще се случи, ако вашият скептицизъм се потвърди, тоест, не се състави кабинет в 48-ия парламент? Отива се на избори, технически е ясно, но какво става със страната, какво става с взаимоотношенията между самите партии, и изобщо с тяхната битност?

Ако това се случи, следва още един мандат на служебния кабинет на президента Радев в условия на тежка социална, икономическа, енергийна и на външнополитическа криза, която ще се насложи върху всички останали, ако парламентарно представените сили независимо колко се карат в парламента и колко се разправят помежду си, не успеят да приемат и бюджета за следващата година, ще имаме прехвърляне на бюджета от тази година, който показа доста пробойни и дефицити. Така че ситуацията допълнително ще се влоши. И след 2-3 месеца, когато ще бъдат насрочени евентуалните следващи извънредни избори, е възможно вече хората или тотално да бойкотират всякакви нови избори, или гневът да надделее и несгодите от влошената социално-икономическа обстановка да са до такава степен, че образно да отрекат и да изметат целия политически елит вкупом. Това е лоша прогноза, нежелан развой на събитията. Но това ще означава. Затова и най-компромисният и най-лошият редовен кабинет е по-добър вариант отколкото който и да е друг.

И на финала не мога да не ви попитам, ще има ли лидери, които ще загубят местата си заради резултатите на вота?

Лидери няма да има такива, защото партиите много отдавна без изключение представляват на практика тесни олигархични кръгове, групирани около своите вождове, които се възпроизвеждат в този си вид заради ниската избирателна активност. Тоест, хората не разбират, че не гласуват за самите партии, а за тесни групи, които са едни и същи, те са много малки, и точно ниската избирателна активност им позволява да присъстват в парламента и да запазват властта си. Така че точно лидерите не се застрашени в лично качество от тези избори, те няма да загубят местата си в парламента. Разбира се, могат да загубят винаги лидерството си, но прочитът на поведението на партийните елити, моят личен прочит, не ме изпълва с оптимизъм, че това може да стане, защото виждаме технологиите – всички политически и пиар технологии, които се прилагат във вътрешнопартиен план, че не позволяват при изборни провали лидерите по естествен път да се сменят.

Бел.ред.
Цитат на Иво Сиромахов:
Убеден съм, че ако влязат в парламента, депутатите от ИТН ще се борят за президентска република така сърцато и всеотдайно, както в предишните три парламента се бориха за мажоритарна избирателна система.