Как така няма война, а има военно положение?

Руският президент Владимир Путин въведе военно положение в четирите анексирани територии, а в Херсон започна масова евакуация - на фона на настъплението на украинската армия. Бе въведен и специален режим в Централния и Южния федерален окръг на Русия. Ограничителните мерки ще засегнат около 55 милиона руснаци. А в пограничните райони (както и в анексираните Крим и Севастопол, които руските власти смятат за отделен федерален субект) една трета от мерките дублират закона за военното положение. До какво може да доведе това?

Новата лъжа на Кремъл

Още новини от Украйна

Появиха се слухове, че членовете на Съвета на федерацията са били уведомени предварително да се подготвят за извънредно вечерно заседание на Съвета за сигурност. В този миг стана ясно, че руските власти готвят поредния си трик.

Всъщност, имаше всякакви слухове: говореше се за оставка на министъра на отбраната Сергей Шойгу, за решение за нанасяне на ядрен удар и за официално обявяване на принудителното изтегляне на руските войски от Херсон. Накрая се заговори и за въвеждане на военно положение в цяла Русия, за затваряне на границите, за закриване на всички обществени организации и за въвеждане на мобилизация в цялата промишленост. Неслучайно известният бивш либерален икономист и ръководител на Руската академия за национално стопанство и публична администрация Владимир Мау заяви след приключването на наказателното дело срещу него, че мобилизацията не противоречи на пазарната икономика.

В крайна сметка Кремъл традиционно избра най-мътната схема. Не Путин обяви евакуацията на Херсон, а неговият доверен генерал Сергей Суровикин и Кирил Стремусов, заместник-ръководител на окупационната администрация на Херсонска област. Руският президент е въвел военно положение само там, където то вече е в сила от началото на самата война, която руските власти, въпреки че са я наложили, упорито наричат "специална военна операция".

А "същинската" Русия (както и в Крим и Севастопол) на практика е разделена на зони в зависимост от разстоянието до фронта. В пограничните райони режимът е най-строг. Хората там могат да бъдат насилствено преместени в "безопасни зони", които - съдейки по действията на властите - започват някъде отвъд Урал, а свободата на придвижване може да бъде ограничена. Засега Москва и Централна Русия очакват въвеждане на специални режими само в областта на транспорта и инфраструктурните съоръжения.

Не бива обаче да се заблуждаваме - всичко може да се промени много бързо. И то без допълнителни президентски укази. Защото още в първия се подчертава, че при необходимост по време на военно положение могат да се прилагат и други мерки, предвидени в закона. Така че, ако бях на мястото на жителите на големите градове, нямаше да бързам да се успокоявам.

Твърде много свобода?

Путин отново се опитва да прехвърли отговорността за непопулярните си решения върху местните власти - точно както се случи по време на пандемията и на мобилизацията. Той е наясно, че може да се сблъска и с неподчинение. Затова сега се създава специален Координационен съвет, оглавяван от министър-председателя Михаил Мишустин.

По време на пандемията регионите не се "откъснаха" от Москва, въпреки че получиха допълнителни правомощия. Правителството ги следеше отблизо. Сега това едва ли ще е така. Сергей Кириенко, отговорник за вътрешната политика в президентската администрация, заедно с ръководителя на кримските власти Аксенов е зает с координацията на преселването на жителите на Херсон на левия бряг на Днепър. Подчинените му също са по-заети с окупираните територии.

В това време ръководителите на регионите - дори тези, които не се казват Рамзан Кадиров - получават все повече власт. А това им позволява например да управляват пряко силите за сигурност.

Съществуват и известни разлики в правомощията, които определено ще предизвикат конкуренция. Защо например губернаторът на Белгородска област има право да командва своите сили за сигурност, а губернаторът на Приморския край - не? Това допълнително би нарушило баланса в системата на властта в Русия, която и без това е доста разклатена от първите месеци на войната. А в една федерална държава - макар и само на хартия - няма нищо по-лошо от нарастването на социалното недоволство. То е неизбежно след мобилизацията, а сега и след налагането на "специалното положение" в Русия в комбинация с автономията на регионалните елити.

Автор: Иван Преображенский