Как се доказва изнасилване и без намеса на полицията

Насилието срещу момичета и жени е „най-разпространеният вид нарушение на човешките права в света“, отбелязват от ООН в днешния Международен ден за борба с насилието срещу жени. По данни на световната организация над една трета от жените са ставали поне веднъж жертва на насилие.

Помощ обаче търсят по-малко от 40 процента от жените, преживели насилие. При сексуални посегателства е много висок делът на премълчаващите този вид насилие. „В повечето случаи извършителите са от близкото обкръжение на жертвата", казва Кнут Албрехт, ръководител на Института за съдебна медицина в Бранденбург. Той уточнява, че това може да е съпругът, партньорът, чичото. "Жените искат да запазят домашния мир, а те се срамуват от деянието. Има 1001 причини едно сексуално посегателство да не бъде огласявано", допълва той.

Жените, жертва на изнасилване, които обаче не искат да го обявят пред полицията, имат и още една възможност: те могат да удостоверят следите за това в рамките на дискретен преглед. В Бранденбург, например, това е възможно в рамките на ръководения от Албрехт проект „Спешна медицинска помощ и дискретно удостоверяване на изнасилване“. Той позволява да се съберат доказателства за посегателството, с които жената да разполага, ако впоследствие реши да се обърне към съда.

Какво включва прегледът?

Всички видове наранявания се документират. Има въпросник, който лекарката в кабинета попълва заедно с жертвата. Наред със снимките на възможните наранявания, към доказателствата се прибавя и бельото на жената. Събраните материали се предават след това на съдебната медицина. Взимат се проби с цел да се събере ДНК-материал от извършителя. „Ако във влагалището, ануса или в устата на жената се е стигнало до еякулация, се откриват сперматозоиди, които не би трябвало да са там“, обяснява Албрехт. Тези данни позволяват да се извърши ДНК-анализ.

Пробите обаче се взимат едва след като жената разкаже какво се е случило, а и само оттам, откъдето е необходимо. „Ако става дума за орален секс, не се взимат проби от гениталната зона. А ако става дума за еякулация върху корема, пробите се взимат оттам“, казва Албрехт. Ако не се е стигнало до еякулация, но пенисът е проникнал във влагалището на жертвата, въпреки това се взимат проби – с надеждата да бъде установена чужда ДНК. Ако пък жертвата е одраскала извършителя, се търсят следи от ДНК под ноктите ѝ.

Защо прегледът е важен и без да се подава жалба

Важно е следите да бъдат документирани максимално скоро след изнасилването, защото не са трайни. Оттам нататък те се съхраняват в продължение на десет години – за да могат при необходимост да бъдат представени пред съда. Както подчертава Албрехт, при прегледа след изнасилване жената трябва да е в центъра. „Прегледът се извършва от обучени кадри, които подхождат много внимателно. Ако взимането на определен вид проби е болезнено за жената, тогава те не се правят.“

Само първата стъпка

Между четири и шест седмици след изнасилването жената трябва да посети своя гинеколог, за да си направи тест за бременност, както и изследване за наличие на инфекциозно заболяване. По линия на проекта „Спешна медицинска помощ и дискретно удостоверяване на изнасилване“ в Бранденбург събирането на доказателствата е само първата стъпка. След това жените получават и психологическа помощ за справяне с последиците от сексуалното насилие, което са преживели.

Автор: Карла Блайкер