Да седнеш на чай с Путин, казвайки „Всё в порядке”?

Ужасното земетресение, което опустоши район, разположен на сирийско-турската граница, влезе в международния дневен ред на един политически играч, който в продължение на почти дванадесет години беше низвергнат в очите на повечето страни от международната общност: сирийският лидер Башар Ал-Асад. Утвърждавайки се като получател на голяма част от помощта, предназначена за сирийските региони, засегнати от бедствието, той използва тази драма, за да си възвърне легитимността пред чуждестранните участници и по-специално с определен успех пред няколко страни от Арабската лига, откъдето Сирия беше изключена през 2011 г. Това пише в материал за френския вестник La Tribune Манон-Нур Танус, доктор по международни отношения и преподавател по политически науки в Университета Реймс Шампан-Арден (URCA).

Вече преминал от статута на парий към този на събеседник преди петнадесет години (той беше остракиран след убийството на ливанския премиер Рафик Харири през 2005 г., преди да стане реабилитиран отново през 2008 г., когато Никола Саркози го покани да присъства на тържествата по случай 14 юли в Париж), Башар ал-Асад изглежда се възползва от добре известното люлеене на махалото в международните отношения. Примерите изобилстват в историята, та чак до наши дни: помним например срещата на върха в Сингапур между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун през 2018 г.; дори по-близо до нас, някои гласове настойчиво пледират, че Владимир Путин, въпреки войната в Украйна, трябва да продължи да бъде смятан за човек, с когото можем да разговаряме.

"Неприемлив" следователно е променлив етикет. Факт е, че този етикет съществува и се използва редовно; кой го приписва, според какви модалности и какви темпоралности?

Да заклеймиш неприемливите

Обяснявайки оставката си от поста посредник на ООН в Сирия през ноември 2019 г., Стафан де Мистура казва: "Не бих могъл да бъда този, който се ръкува с Асад, казвайки: "Малеш" (Няма значение). Предполагайки, че води диалог с всички страни в конфликта, той се озовава там, изправен пред фигурата на низвергнатия, който в крайна сметка се налага с цялата си плътност. Башар ал-Асад, чрез военния си отговор на народните мобилизации от 2011 г. и многократните си нарушения на международното право, по-специално на хуманитарното право, въплъщава тази низвергнатост.

Но той не е единственият, окичен с това клеймо, и не се колебае да твърди, че то съществува по-рядко от него с навлизането на Ислямска държава, провъзгласено през юни 2014 г. Освен това, избухването на сирийската криза накара някои дипломатически апарати да зачестят с посещенията на предишните непосещавани: тези, които режимът в Дамаск следеше, като "Мюсюлмански братя"(в Сирия да си от "Мюсюлмански братя" се наказва със смъртно наказание), които участваха от 2011 г. в изграждането на политическата опозиция.

Какво означава за един дипломатически апарат да си посещаван? Терминът съдържа практическо измерение (както и път, който човек може да поеме, често посещаван политически играч е събеседник, с когото диалогът може да успее) и морално (често посещавано място е място, в което човек не прави компромиси). За всеки, който се интересува от международни отношения и правене на външна политика, това преди всичко дава възможност да се отиде отвъд дихотомията приятел/враг и да се разбере сложността на изборите, оправданията и раздвоенията.

Въпросът за непосещаемостта започва със заклеймяването на политически играчи, които се отклоняват от установената норма (в правния смисъл или като стандарт на поведение), за да оправдаят изключването си от политическото поле.

Поради неравномерното разпределение на властта на международната сцена, "зеклеймяващите", които потвърждават легитимността си да квалифицират и следователно да дисквалифицират, са преди всичко правителствата с най-много ресурси. Но процесът не минава без дебат. В сирийската криза френската изпълнителна власт остракира режима от 2011 г., но разузнавателните служби мобилизираха дневния ред на борбата срещу тероризма, за да предложат подновяване на контактите с Дамаск и малък брой парламентаристи организираха посещения в страната.

Политиките също могат да се различават между стратегическите съюзници. Следователно изоставането във времето е много поучително: по този начин Съединените щати класифицират Хизбулла или кюрдската ПКК като терористи в своя черен списък доста преди европейците.

Освен това поставянето на печата "рядко посещаван" не е прерогатив на доминиращите на международната сцена. Иранският режим е в основата на една реторика с определен успех, тази за "Великия Сатана" (формулата, която обозначава Съединените щати), която има за цел да обърне стигмата. По същия начин, много играчи се стремят отново да спечелят статут на събеседници, като заклеймяват хора, които са още по-неприемливи от тях. В Йемен Абд Рабо Мансур Хади обозначава своя лагер с изричното име ал-шариа (легитимност) и се позиционира като единствен събеседник на международната общност. Що се отнася до сирийския режим, той дехуманизира опонентите си, като Башар Ал-Асад ги квалифицира като микроби, срещу които е необходима имунизация, още от първите си речи през юни 2011 г., за да оправдае отказа си да преговаря. Мимикрията е отишла толкова далеч, че се използват същите етикети, които западните сили използват, и по-специално този за тероризма.

В допълнение към участниците и процесите, какви са целите на заклеймяването? Дали става въпрос за неутрализиране и изолиране на неподатлив актьор или, в по-"позитивен" вариант, за принуждаване на заклеймения да се откаже от заклеймяваното поведение? Този втори постулат повдига въпроса за диалога и прави възможно да се подхранва, с помощта на нови архиви, интерес към съпоставителната история: трябва ли такъв рядко посещаван да се счита за често посещаван? Или това, че е рядко посещаван, му позволява да се възползва от времето за преговори и статута на морален еквивалент, за да защити собствения си дневен ред (мюнхенски синдром)?

Профилът на военнопрестъпниците е в центъра на тези дебати: може ли един политик да бъде посещаван от дипломати и рядко от прокурори? Разпитването е централно за изследователя, както и за практикуващия. "Как мога да пия чай с Милошевич, за да постигна споразумение за разрешаване на конфликта и в същото време да го третирам като военнопрестъпник?", учуди се един западен посланик. Въпросът днес придобива нова актуалност заради съмнения в целесъобразността на диалог с Владимир Путин.

Обратно, рядката честота на посещенията понякога служи, за да направи елиминирането приемливо. За съвременните международни отношения Втората световна война действа като матрица за интерпретация, чрез сравнението на политическите лидери с Хитлер - Гамал Абдел Насър по време на Суецката криза, Саддам Хюсеин по време на войните в Персийския залив, президентът Джордж Х. Буш, нарекъл нахлулия в Кувейт Саддам "Нов Хитлер" през 1990 г. Днес етикетът "тероризъм" позволява по същия начин да се придаде абсолютен характер на дисквалификацията. Тогава рядката посещаемост изглежда необратима с постоянен профил, освен ако не се оттегли опасно.

Да оправдаеш изолацията

Ако заклеймяването на честата посещаемост е едностранно налагане на един вид сертификат за съответствие с определена референтна система, в какво точно се изразява то? В наши дни някои критерии се поставят с относително постоянство.

Във Вестфалската общност държавният статут се явява като първо условие за честа посещаемост и обяснява трудността при признаването на освободителни движения, правителства в изгнание или преходни съвети. В теорията на международните отношения тази позиция се защитава от реалисти като Ханс Моргентау. Но честотата не произтича от обикновената държавност - помислете за държави, описани като "измамници". Както показва Аксел Хонет, зависи от дискреционния избор на държавата да реши дали да установи или не "интензивни и добронамерени контакти".

Вторият критерий, който влияе върху първия, е този за представителността, като цялата трудност произтича от това тя да бъде установена. Дипломатическият апарат си запазва правото да тълкува легитимността чрез урните. По този начин "подобреният" авторитаризъм (надстройването на авторитаризма от 90-те години, демонстриращо козметична съвместимост с либералните искания), позволява на лидерите да се наложат като уважавани в глобализирания свят, но при липса на конкурентни избори. Обратно, избрани играчи - като Хамас на парламентарните избори в Палестина през 2006 г. - остават неподходящи в името на други критерии, което води до противоречие между насърчаваната демократична норма и опровергания резултат от изборите.

Разбирането за представителността може да се състои и в отчитане на "влизането в политиката" на определени играчи. Такъв е случаят с националните или преходните съвети, които се появяват като алтернатива на авторитаризмите, поставени под въпрос от арабските бунтове от 2011 г. Изправени пред тежестта на дипломатическия апарат, разглеждането на тези нови събеседници често се прави на принципа на пробата и грешката.

Третият критерий е зачитането на закона (ограничаващата сила на човешките права е следователно от съществено значение, защото за някои се е превърнала в конститутивна за това какво е легитимна и често посещавана държава (или група)) или методите на управление. Както клането на цивилни, така и незаконният характер на използваните оръжия (като използването на химически оръжия от сирийския режим) могат да дисквалифицират техните извършители.

В началото на 2000 г. Международният наказателен съд и принципът на ООН за отговорността за защита напълно поставиха въпроса за престъпленията срещу човечеството в репертоара на международната изолация. Сирийският случай отново е осветителен: фотографските доказателства за изтезанията, практикувани в затворите, са в основата на "Закона за Цезар", приет от американския Конгрес, за да предотврати нормализирането на отношенията с режима.

Изолацията не е абсолютна

Ако интелектуалното упражнение може да бъде стимулиращо, обективизирането чрез изброяването на тези критерии обаче е частично безполезно.

Да се ​​върнем към случая с Хамас: ако критерият за представителност изглежда е спазен по време на изборите през 2006 г., този за отказ от насилие, изискван от Четворката, не е. Тази плавност обяснява и промените на етикета от етикетиращите компании по времето на демократичните промени. Барак Обама се свързва отново с Иран, когато Доналд Тръмп започва диалог със Северна Корея и талибаните и т.н. Временността тогава изглежда играе на страната на рядко посещаваните. Когато диалогът през 2019 г. с талибаните се спъва, те твърдят: "Вие имате часовника, ние имаме времето".

Следователно критериите ли са тези, които определят дали даден играч е посещаван често или не, или интересът от установяване на отношения с него ръководи развитието на критерии, които идват a posteriori, за да легитимират този избор? С други думи, нечестотата не ни ли казва повече за заклеймяващия и неговото възприемане на неговите стратегически възможности, отколкото за заклеймения? Този въпрос ни кара да заявим, че изолацията не е абсолютна, а относителна. Разиграва се в сравнение: човек е по-малко приемлив от или повече приемлив от... В различни контексти реториката на "по-малкото зло" или на необходимото зло се е наложила по този начин със своя сравнителен заряд. Ако примерите от Близкия изток са многобройни, тя до известна степен е и една от основните пружини на африканския "заден двор", основан на отношенията с "дявола, който познаваме".

Интересите и представителствата работят за създаване на изолация не само от гледна точка на етикетиращия, но и във взаимодействието със съответния събеседник. Независимо дали изолираните възприемат този етикет като стратегически актив или се стремят да го заобиколят, изглежда, че изолираните в крайна сметка се превръщат в съвместна конструкция между етикетиращите и етикетираните. Вече не знаем в тази схема кой е по-изолиран от другия...