Неизбежно ли е съюзническото ни покорство?

Пред предстоящите парламентарни избори проблемите са известни: демографската катастрофа, корупцията, неуправляваната инфлация, бедността и посредственото жизнено равнище, задълбочените проблеми в здравеопазването и образованието, масовата емиграция на трудоспособни, разстроеният трудов пазар, вносът на джендър идеологии вместо ценности. Но във връзка с опасността от целенасочено въвличане на страната ни във военния конфликт в Украйна става най-актуална полемиката около позицията ни и темата за неутралитета в международните отношения. В анализа на проф. Георги Генов за неутралитета като политически избор в актуална трактовка той прави неоспоримо изводите, че:

1. Неутралитет, като нов образ и политика на България. Той не е възможен, не е в дневния ред, респ. реална цел в обозрим период като визия на мнозинството от партийно-държавната върхушка и сегашното законодателство.

2.Това е „запечатано“ с договорното членство в НАТО, а и в ЕС, вкл. и на двустранна основа.

3. Изключена е не просто независимостта, а и самостоятелност. Освен в рамките на възложеното НИ, съгласуваното, одобреното от не-национални или над-национални организации, техните органи и институции в сферите на сигурността, отбраната, външните отношения.

4. Текущата полемика е за въздържане от продължение на „политиката ни” (т.е. цялостно участие във война).

Неизбежно ли е съюзническото ни подчинение и лакейство с риск да бъдем превърнати в плацдарм към войната в Украйна и опасността от военна мобилизация на децата ни и мъже от средните поколения, неемигрирали в „по-безопасни” и отдалечени страни ? И превръщането им в пушечно месо на Задокеания, а България в обект на прицел на трудно предсказуемия опонент, воюващ с кръвни братя и сестри по култура, религия, писменост. За които решаващ принос в миналото имат и българските държави.

Но кое клише да изберем: „времето тече”, „целта оправдава средствата” или „договорите (за отстъпване на суверенни права на българската държава) трябва да се спазват” на всяка цена? Унгария пристъпи към изграждане на нова конституция след 2010 г. (старата с допълнения и изменения бе от 1949 г.). Израел, Великобритания, Нова Зеландия си живеят мирно и цивилизовано без писмени конституции, Германия с основен закон и още без валиден мирен договор след ВСВ. А нашата Конституция, приета на 13.07.1991 г., бе изменена и допълвана без ВНС със закони в бр. 85 от 26.09. 2003 г.в ДВ, в бр. 18 от 2005 г., в бр. 27 и бр.78 от 2006 г., в бр. 12 от 2007 г., бр. 100 от 2015 г. И въпреки, че според чл. 4.(2) Република България гарантира живота на индивида и в чл. 28 „Всеки има право на живот...” при опцията заради съюзнически задължения да се подложат на риск животи на българи има още над какво да се помисли. Както и над формулировката на чл. 5. (4), че международните договори ... имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Без да съм специалист по право, предимство не означава автоматично подчинение. Тема за тълкуване. Историческата истина изисква да напомним също, че Конституцията ни не бе предшествана от всенародно допитване (референдум, плебисцит), а от Велико народно събрание. Но Търновската конституция от 1879 г. е приета само от ВНС, защото тогава поне 80-90% от населението е било неграмотно.

Коя от трите авторитетни политически коалиции или партии да изберат желаещите да избегнат риска да бъдат мобилизирани да воюват пряко за чужди братоубийствени интереси, както и техните близки и симпатизанти? Във всеки случай не за изкуствени „еднолозунгови еднодневки”. И според мен особено за нито една от очертаваните от социологическите агенции първи 2-3 ”в класацията», прехранвали се с „келепири от властта” и от чужди интереси. Избирани частично с купен вот и по „утвърдени механизми”, задръстили държавната и общинска вече „колониално”-марионетна администрация. Най-често с некомпетентни и корумпирани чиновници, които не смеят дума да обелят против раздутия си щат, шуробаджанащина, клиентелизъм и местен феодализъм, за премахване на комисиони и ненужни търговски посредници, за сметка винаги на избирателя-данъкоплатец.

29 март 2023 г.

P.S.: Сега виждам, че преди час професорът е разширил опциите за провеждане на политика на неутралитет с референдум, отбелязвайки че ”няма действен механизъм, който да застави управлението на страната да изпълни волята народна”. И второ: да повторим казуса дьо Гол от 1966 г. – излизане от военната организация и структури на НАТО. Засега теоретична възможност.