В Украйна сравненията с ПСВ могат да доведат до подценяване на силните страни на Русия

Настоящият конфликт в Украйна често предизвиква паралели с Първата световна война. Това е сравнение, направено от политици, журналисти, анализатори и военни служители, пише The Conversation.

Отразяването през последните зимни месеци, например, се съсредоточи върху това как украинците се бият в кални окопи, подобни на Първата световна война в Бахмут, докато Русия страда с почти същите нива на жертви от ПСВ.

Още новини от Украйна

Не е изненада, че коментаторите се обръщат към тези сравнения. Завръщането на войната в цялата си разрушителна сила в Европа събуди културната памет на Западното общество за войната в този мащаб. За съжаление, тези сравнения често са безполезни.

Много от сравненията на ПСВ подчертават немодерната природа на случващото се на полетата на Украйна. Това води до игнориране на съвременния характер на случващото се, дори и в Бахмут, като по този начин потенциално подценяват Русия и надценяват разликите между руските и украинските сили. И най-важното е, че правейки подобни исторически сравнения, ние се отделяме от ужасите и насилието на войната.

Немодерна и модерна война

Поразително е колко от сравненията на ПСВ подчертават суровия характер на военните усилия на Русия и очевидния провал, студено сърце и ирационалност на генералите на Русия. В тези сравнения ПСВ не служи като еталон на съвременната война, а като обитаван от духове образ на примитивна индустриална война от преди повече от век.

Неотдавнашната екранизация по Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново", помогна отново да се изведе това изображение на ПСВ.

Това, което е толкова характерно за ПСВ и изглежда толкова немодерно, е липсата на напредък. Четири години битка на малки ивици земя с никакъв напредък. Очакваше се съвременната конвенционална война да бъде бърза, като операция "Пустинна буря" през 1991 г. и втората американска инвазия в Ирак през 2003 г. или като пилотите във филма Top Gun: Maverick, за да предоставим друга кинематографична справка. И докато видяхме дронове и други високотехнологични инструменти на войната в новините, не виждахме голям напредък на фронтовата линия. Вместо това видяхме изображения на окопи и огромни жертви.

Западните военни плановици са обсебени от кратките войни от десетилетия. Една от причините за това е вярата в бързите резултати, предоставени от съвременните технологии.

И все пак войната в Украйна е модерна в смисъл, че това се очаква при дадените обстоятелства и условия, когато приблизително сравнително оборудвани сили се срещат на бойното поле и нямат достатъчно сили (все още), за да преодолеят напълно другия.

Подценяване на целите на Русия

Едно от последствията от използването на сравнението с ПСВ може да бъде да се пропусне точката на това, което руснаците се опитват да постигнат. Старомодното, разбира се, е тясно свързан не само с войната като цяло, но особено с поведението на Русия. Не искам да се обърквате, че тактическото и оперативното поведение на Русия във войната, особено през последните няколко зимни месеци, е впечатляващо и успешно - точно обратното. Но като обвържем поведението на Русия със стереотипния образ на битките през ПСВ, може да спрем да анализираме пълния контекст. Воденето на войната от Русия е водено от грешки, но и рационално, когато се вижда в контекста на бързо разширена и недобре подготвена военна сила, динамиката на руската политика и идеологията на режима.

На оперативно и тактическо ниво сравнението с ПСВ може да подтикне хората да подценяват това, което Русия може да се опитва да постигне и как се опитва да адаптира своята структура на силата и тактическата практика на бойното поле. Човек може също да изгуби от поглед жертвите, които настоящата битка може да коства на по-модерните сили на Украйна.

И накрая, като се съсредоточим върху провала и успеха на бойното поле (и виждайки това чрез призмата на стереотипния образ на ПСВ), може да пропуснем руските интерпретации на стратегически и политически успех. Докато превземането на Киев и не загубата на Херсон е по-привлекателна от алтернативата за Кремъл, е разумно да се поставя под въпрос как руското ръководство разбира войната. Това война срещу Украйна ли е или война срещу Запада, която се случва да се води и над Украйна? И в резултат на това какво трябва да постигне Русия на бойното поле, за да постигне своите стратегически и политически цели, както в краткосрочен, междинен, така и в дългосрочен план? Докато бойното поле и стратегическият и политическият успех са свързани, тази връзка е всичко друго, но не и проста. Може да се окаже, че при настоящата си оценка на ситуацията, безизходицата в източна Украйна може и да служи на целите на режима в Кремъл - или на преработените му цели.

Изключване от реалността

За някои войната в Украйна е завръщане към варварството на индустриалното клане от началото на 20 век. То служи като обвинение за войната и режима на Путин, но също така подчертава нашата собствена модерност: това не трябва да се случва през 2023 г.

Но това е опасна и подвеждаща мисъл, тъй като изолира това, което се случва в Украйна от нашето собствено време. Това, което виждаме в Украйна, не е историческо шоу на ужасите, а грозното лице на пълномащабната модерна война. През последните десетилетия Западното общество стана странно неосъзнато какво се случва в съвременна война. Войната в Украйна ни сблъсква с тези ужаси.

Не че западните сили или други сили не са водили войни през последните 50 години. Но тъй като повечето от тях бяха сравнително малки и бяха водени отвъд Запада (с изключение на балканските войни от 90-те години) и срещу незападни сили (или сред незападните сили), отразяването на тези хора и общества за съвременните оръжия за война бе ограничено. Сега, с война толкова близо до дома (що се отнася до Европа) и между сравнително оборудвани сили, ние започваме да виждаме реалностите на една съвременна война.

Когато бъдещите поколения търсят нещо, с което да сравнява ужасите на новите си войни, те може да не изберат "В полетата на Фландрия" и да се обърнат вместо това, да се обърнат към полетата на Черниев, Суми, Харков, Луханск, Донецк и Херсон в началото на 21-ви век. Със сигурност украинците ще го направят.

превод: News.bg