Дронове срещу Москва: Защо Русия не успява да ги свали

Защо руската противовъздушна отбрана не успява да прехване дроновете, които летят към Москва? Ще се увеличат ли атаките срещу Русия? Защо властите дълго се опитваха да премълчат атаките срещу столицата?

Още новини от Украйна

Само в рамките на няколко дни високите сгради в московското Сити - бизнес квартала в руската столица - на няколко пъти станаха мишена на атаки с бойни дронове. През нощта на 30 юли безпилотни самолети се разбиха в две сгради, в които се помещават офисите на Министерството на промишлеността и търговията, Министерството на икономическото развитие и Министерството на съобщенията. А през нощта на 1 август дрон отново удари фасадата на една от кулите в "Москва сити". Според кмета Сергей Собянин, също както и през нощта на 30 юли, е имало удар на нивото на 21-ия етаж. Унищожени са били 150 квадратни метра от стъклената фасада.

Според руската държавна информационна агенция ТАСС, позовала се на високопоставен източник, дроновете, които удариха небостъргач в Москва през нощта на 1 август, са долетели от Украйна. Киев обаче не пое отговорност за нападението. Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент Зеленски, заяви в Туитър: "Москва вече е принудена бързо да свиква с тоталната война, която скоро ще се пренесе окончателно на територията на нападателя, за да си събере всички дългове от него ... Всичко, което ще се случи по-нататък в Русия, е обективен исторически процес. Ще има още неидентифицирани безпилотни самолети, още разрушения, още конфликти между гражданите и още война."

От руското Министерство на отбраната обаче заговориха за "атаки от киевския режим". Твърди се, че някои от безпилотните самолети са били обезвредени чрез "електронни средства", след което са се разбили в сгради. Други дронове били свалени от противовъздушната отбрана още преди да стигнат до Москва.

"Неутрализация на ракети от сгради"

Бившият израелски полицай и настоящ експерт по сигурността Сергей Мигдал реагира критично на прессъобщението на руското военно министерство. "Израел познава доста добре подобни съобщения - как били „свалени всички ракети“, докато в същото време заснети кадри показват горящи складове и летища. Наричаме този метод "неутрализация на израелските ракети от сгради", иронично заявява специалистът.

Мигдал твърди, че руската армия "все още не е решила проблема с прехващането на украински дронове и ракети близо до границата". Той обяснява, че цялата тежест на руската противовъздушна отбрана се поема от системите за близко действие, в случая от зенитно-ракетните установки тип Панцир-С1. Те са предназначени да пазят критична гражданска и военна инфраструктура.

"Като лотария"

Системата е много добра, коментира той. Но тя се задейства едва в последната секунда преди поразяването на целта. "Като лотария е. Не съществува система, която да предлага 100-процентова защита. Вероятността системата "Панцир" да не прехване даден дрон е много висока. Тя е поне 50 процента в някои случаи", казва израелският специалист.

Той гледа скептично и на руското твърдение, че атакуващи дронове били обезвредени. Според него е безсмислено да се неутрализират дронове, които вече са преминали външния защитен кръг и се намират над града. "Тогава е по-добре дроновете да се свалят. Когато бъдат ударени, съществува сериозна възможност бойната глава да експлодира във въздуха и фрагментите да паднат на земята или върху сградите. Това е хаотично, но е по-добре, отколкото дронът да се отклони от курса и да удари друга сграда, в която може да има хора, да ги убие или рани", посочва експертът.

Средствата за електронна война могат да бъдат използват в пустинни райони, посочва Мигдал, но "дроновете над града трябва да бъдат брутално сваляни, още преди бойната глава да е стигнала до някоя сграда“. Той е сигурен, че целта на дроновете е бил небостъргачът в московското сити. Според него е "чист късмет", че никой не бил ранен при мощния удар.

Мълчанието като стратегия

Израелският експерт обръща внимание на това, че руските медии на практика са премълчали първото нападение с дронове. Това е "дългогодишна стратегия на Кремъл" за запазване на контрола върху медиите, обяснява политологът Абас Галямов, някогашен автор на речите на Путин, който сега е анализатор и консултант. „По същество медиите игнорират онова, което не се харесва на властите. Те омаловажават събитието, представят го като незначителна история, незаслужаваща внимание. За дадено събитие се говори само тогава, когато то придобие масов характер и просто вече не може да бъде премълчавано", казва той.

Галямов нарича това "стратегия за ограничаване на щетите". Но според него тя е обречена на провал. "В съзнанието на хората се появява разрив между реалността и пропагандния дискурс. Тогава те търсят алтернативни източници на информация и доверието в пропагандата намалява. Така намалява и броят на лоялните към властта граждани", казва Галямов.

Втората атака с дрон срещу Москва обаче принуди Кремъл да наруши обичайното си мълчание. На 31 юли за нея се изказа и Дмитрий Песков, а говорителката на Външно министерство Мария Захарова дори ги сравни с терористичните удари от 11 септември 2001 в САЩ.

"Подкрепата за Путин си има цена"

Израелският експерт по сигурността Сергей Мигдал не изключва възможността Украйна да стои зад атаките с дронове срещу Москва. Той е сигурен, че атаките срещу Русия ще се увеличат. „Украинците ще се опитат - дори в условията на руски обстрел - да възстановят и увеличат капацитета на своята оръжейна индустрия, загубен през последните 30 години“, казва Мигдал и добавя: "Украинците искат максимално ясно да покажат на руското население, че подкрепата за Путин и руската война си има цена".