Путин направи големия съюз между руския империализъм и радикалния ислям

Украинците се бият срещу една страна, която е в процес на започване на световна война срещу Запада и се е превърнала в силата, която коагулира опасен съюз на руския, китайския, иранския и турския империализъм. Това твърди в интервю за френския вестник Le Figaro писателят-философ Бернар-Анри Леви.

Бернар-Анри Леви прави своя трети филм за Украйна, трогателен дневник от фронта, който е истински химн на тази нация от войници-граждани, мобилизирани да се съпротивляват на руския нашественик. Премиерата на филма, който ще бъде излъчен по France 2 на 14 ноември, се състоя тази сряда в Париж в присъствието на първата дама на Украйна Олена Зеленска. "Путин, Си Дзинпин, Ердоган, Хаменей и сунитите, като талибаните или Хамас решиха да променят геополитическия ред в своя полза. Тази конфигурация е нова", предупреждава той. Писателят-философ подчертава "идеологическия" съюз между православното месианство и мюсюлманското месианство, оркестрирано от идеолозите на Путин като Александър Дугин, срещу юдаизма и католицизма, и казва, че е убеден, че Кремъл е бил наясно с атаката от 7 октомври.

ЛОР МАНДЕВИЛ: Това, което ми направи впечатление, докато гледах Вашия филм, е, че той е химн на Украйна, на украинската съпротива.

БЕРНАР-АНРИ ЛЕВИ: Да. Познавам добре Украйна. Обичам я. И това започна от революцията на Майдана през 2014 г. Тогава бях поразен от дъха на събитието. Няма толкова много истински събития в човешката история...

Л. МАНДЕВИЛ: Вие говорите за "появата на народ, който преоткрива в битка вкуса към героизма, който Европа е забравила".

Б. ЛЕВИ: Бях възпитан от един героичен баща в култ към Свободна Франция, към първите голисти, към войниците от Африканската армия и преди това от Интернационалните бригади в Испания. Това е, което намирам в Украйна, този колективен героизъм. Ето какво заснехме с моя приятел Марк Русел в окопите, където цял народ от почти две години напомня на света тази максима от Мексиканската революция преди век: "По-добре да поемеш риска да умреш прав, отколкото да живееш легнал или на колене."

Л. МАНДЕВИЛ: Казвате също, че залогът в тази война е по-голям от съдбата на Украйна.

Б. ЛЕВИ: Не го казвам аз, а украинците. Зададохме на всички въпроса на Франк Капра: "Защо се биете?". Всички отговориха: "За нашата страна и за Европа" или дори: "За нашата свобода и за тази на света". Ако залогът на тази битка е глобален, то е защото украинците се бият срещу държава, Русия, която започва световна война. Ако Путин победи, наистина вярвам, че това ще бъде краят на Европа, на авторитета на Запада, на влиянието на неговите ценности.

Л. МАНДЕВИЛ: Тотална конфронтация със Запада ли е целта на Путин?

Б. ЛЕВИ: Това го повтарят той и неговите идеолози вече двадесет години. Не пожелахме да го чуем. Този Запад, който протегна ръка на Русия след падането на Берлинската стена, който ѝ предложи всички възможни форми на сдружаване, Путин го мрази. И още повече мрази онази част от Запада, която е в съзнанието на незападния свят.

Л. МАНДЕВИЛ: Западът, в смисъл на свободата?

Б. ЛЕВИ: Да, защото Западът е колкото географска, толкова и метафизична категория. Регион на битието, както и на света. И в този регион се говори едно много простичко нещо, но все по-трудно за чуване в Европа, подкопана от омраза към себе си. Свободата е по-добра от робството. Политически и социален режим, основан на равенството между половете, е за предпочитане пред този, основан на деградацията на жените. Или отново: парламентарната демокрация е по-добра от "ориенталския деспотизъм", теоретизиран след Монтескьо от големия историк на Китай Карл Витфогел.

Л. МАНДЕВИЛ: Действието във Вашия филм се развива на фронта от юни до септември 2023 г. Какво мислите за констатацията за провал, формулирана от началника на щаба Валери Залужни? Той говори за безизходица и необходимостта от технологично чудо, за да се излезе от нея.

Б. ЛЕВИ: Първоначално имаше едно психологическо чудо: героизмът на Зеленски, след това вълната и доблестта на украинците. Сега имаме нужда от второ чудо, много по-лесно от първото и за което не съм сигурен, че наистина е "технологично". И то би станало когато самолетите F-16 най-накрая пристигнат в Украйна, без които тя не може да продължи напред. Западняците правят много. Но те правят точно толкова, колкото е необходимо, за да може Украйна да удържи. Но не толкова, че и да спечели. С моя екип се потопихме в предните части на Донбас. И брояхме боеприпасите позиция след позиция. Украинците имат резерви за няколко дни напред. Понякога седмица. Останалото идва на капки и капки.

Л. МАНДЕВИЛ: Западът се бави, защото се страхува от сценарий, който би подтикнал Русия към ядрена ескалация или сценарий за вътрешен колапс на Руската федерация?

Б. ЛЕВИ: Засега това е единствената истинска победа на Путин. Той успя да ни убеди, че Русия е опасна страна и готова на всякакви конвулсии. И това твърде ясно поражение би я потопило в хаос, подобен на този след революцията от 1917 г. или падането на Берлинската стена. Предвид глобалната геополитическа рамка, в която се води тази война, по-скоро бих се зарадвал на тази перспектива. Аз съм като Франсоа Мориак, който "обичаше" Германия толкова много, че не се ядосваше след разгрома на нацизма.

Л. МАНДЕВИЛ: Искате да кажете, че в Елисейския дворец, например, ние не разбираме тази глобална рамка?

Б. ЛЕВИ: Разбираме го по-добре в Париж, отколкото където и да е другаде. Но аз се тревожа за Вашингтон и също, разбира се, за този прочут "глобален Юг", където изглежда не разбират, че днешният империализъм, с неговата върволица от грабежи, убийства и унижения, е китайски, турски, ирански, ислямистки и разбира се, руски...

Л. МАНДЕВИЛ: Споменавате Иран, радикален ислям. Как свързвате украинския конфликт, с който се занимава Вашият филм, с кризата в Близкия изток, която избухна с атаката на Хамас на 7 октомври?

Б. ЛЕВИ: Хамас е нацистка организация, която не би съществувала без стратегическата и финансова подкрепа на Иран. А зад Иран е Русия. Украинците знаеха това. "Докато правите този филм", казаха ми те, "Лавров приема Хамас, а в Бейрут, благословени от Путин, се провеждат дискусии между Хизбулла, ирански инструктори и погромисти от Хамас." Убеден съм, че руснаците са знаели за това. И украинците мислят така.

Л. МАНДЕВИЛ: Путин поддържаше баланс между отношенията си с Израел и множеството си връзки с Хамас, Хизбулла, Иран... От 7 октомври той взе страна!

Б. ЛЕВИ: Никога не съм вярвал в тези отношения с Израел. Чета идеолозите около Путин. Преди няколко години дори дебатирах в Амстердам с Александър Дугин, един от техните лидери, теоретик на евразийството. Той има два компаса. Антисемитизъм. И, разбира се, антизападничеството. Той винаги е казвал, че Израел е лакей на Съединените щати, а ционизмът е бич. На 7 октомври, в деня на атаката на Хамас срещу кибуците, той публикува текст в Tуитър. Нито дума за жертвите. Нямаше и помен от осъждането на тероризма. Само неясни и ласкателни съображения относно "месианството" в действие в радикалния ислям.

Л. МАНДЕВИЛ: Как Дугин оправдава този съюз между ислямизма и антисемитизма? Това битка срещу модерността ли е?

Б. ЛЕВИ: Дугин е близък във Франция с Ален Сорал. Той е пропит от мислите на Рене Генон и Юлиус Евола. По времето, когато го срещнах, той цитираше, без винаги да го назовава, антисемитския агитатор Жан-Франсоа Тириар. Подобно на тях, той оправдава антисемитизма с "развращаващия" характер на "еврейски фермент", работещ за разпадането на най-силните органични идентичности. Започвайки с "руската идентичност" и с "имперската" мюсюлманска идентичност.

Л. МАНДЕВИЛ: Но дали съюзът с мюсюлманския радикализъм не е преди всичко инструмент на Кремъл? Руският православен свят не се разбира добре с мюсюлманския фундаментализъм.

Б. ЛЕВИ: Да, това е "оригиналността" на путинизма. Негов враг е католицизма. Юдаизма, но също така и католицизма. И в католицизма, който тези идеолози също наричат ​​"латинска ерес", онова, което най-много мрази, е разделянето на принципа между това, което принадлежи на Бога, и това, което принадлежи на Цезаря. Изправени пред това, те се застъпват за големия съюз на двете месианства, руското и мюсюлманското.

Л. МАНДЕВИЛ: Съветският съюз масово финансираше арабския и особено палестинския тероризъм.

Б. ЛЕВИ: Има такава традиция, вярно е. Всички палестински терористични движения бяха тайно финансирани от КГБ. Но с Путин преминаха на по-високо и по-идеологическо ниво. Когато в началото на украинската война Путин заложи на "крака Пригожин" (олицетворяващ лагера на ултрапатриотите, бел.ред.) и "крака Кадиров" (бос на Чечения, където цари режим на терор и шериат) , това не беше случайно.

Л. МАНДЕВИЛ: Сега Русия е силата, която коагулира "международното негодувание", с китайците на заден план, както се вижда от анти-израелската вълна в TikTok?

Б. ЛЕВИ: Да. Това е интернационалът, за който ви говорих по-рано и който се е заел да завладее "глобалния юг". От едната страна са САЩ, Европа и тези в останалата част на света, които претендират за техните ценности. А от другата са Путин, Си Дзинпин, Ердоган, Хаменей, които със сунитите, талибаните или Хамас решиха да променят геополитическия ред в своя полза. Тази конфигурация е нова.

Л. МАНДЕВИЛ: И особено тревожна, защото преминава през нашите страни, както видяхме от 7 октомври, както в американските кампуси, така и в някои квартали на Париж, където шумно се подкрепя Хамас и се обиждат евреите, Израел и злия западен бял човек.

Б. ЛЕВИ: Абсолютно. Което между другото означава, че ако има "война на цивилизацията", тя отново не е географска, а в главите, в нашите глави, в нашите градове. Путин или Ердоган, образно казано, раздухват жаравата. И изглежда, че именно руснаците стоят например зад епидемията от антисемитски надписи по улиците на Париж. Украйна е с нас в тази битка.

Л. МАНДЕВИЛ: Във Вашия филм показвате и съпричастността между Израел и Украйна.

Б. ЛЕВИ: Да. С тази сцена, много вълнуваща за мен, където снимаме млади войници на IDF с открити лица, които се бият рамо до рамо с елитна украинска част.

Л. МАНДЕВИЛ: Вие също така показвате възраждането на еврейския живот в Украйна. На път ли е тежкото страдание да бъде преодоляно?

Б. ЛЕВИ: Чудовищно страдание. Но една от разликите между Русия и Украйна е, че Украйна до голяма степен се е ангажирала с работата си по паметта за жертвите, траура и покаянието. И резултатът са тези синагоги в Днепър или Одеса, където хората се молят и учат с гордост.

Л. МАНДЕВИЛ: Снимали сте забавна сцена на ранен еврейски войник, който прави лицеви опори в синагогата в Днепър, за да покаже, че иска да се върне в битка възможно най-бързо...

Б. ЛЕВИ: Да. Той се превърна в идол на моите украински фиксъри! Всички се надпреварваха да си направят селфи с него!

Л. МАНДЕВИЛ: Споменахте Вашите фиксъри. Как ви приеха? Като представител на Франция? В един момент ги виждаме да Ви показват бойна позиция, наречена позиция Макрон!

Б. ЛЕВИ: Мисля, че ми вярват. Виждали са ме от началото на войната да идвам, да се връщам, да прекарвам време на полето, да споделям живота си. Те знаят, че съм им приятел.

Л. МАНДЕВИЛ: Друг забележителен момент: този, в който разпитвате трима руски затворници.

Б. ЛЕВИ: Жалки са! Неподготвени. Третирани като роби. И без ни най-малка идея защо водят тази война. Бих искал французите да видят този откъс, за да разберат състоянието на деморализация на "втората армия в света", което е отразено там, когато толкова много от нас вярват, че е непобедима...

Л. МАНДЕВИЛ: Във Вашата картина на героична Украйна има ли неща, които ви тревожат за бъдещето? Специалистът по Русия Франсоаз Том се страхува от синдрома на френските войници, завърнали се от войната от 1914-1918 г., когато кръвопролитието породи пацифизъм, водещ до поражение.

Б. ЛЕВИ: Възможно е и всичко ме тревожи: разбитите животи; непоправимите щети, нанесени на телата и душите... Не знам как човек се възстановява от такова изпитание. Но войниците се държат. Западът е уморен от тази война. Но те не са.

Л. МАНДЕВИЛ: Ако това изпитание дойде в Европа, ще имаме ли същата способност да се бием?

Б. ЛЕВИ: Не знам. Вижте какво се случи, дори наскоро, в Африка, където избрахме да се оттеглим... Това показва, надявам се с цялото си сърце, че имаме този капацитет. Ето защо направих този филм. Да покажа тук, във Франция, примера на тази украинска съпротива, която е едновременно напълно неочаквана и абсолютно героична.

Л. МАНДЕВИЛ: Вие казвате във филма: "Аз си тръгвам, а те остават". Изкушавахте ли се да останете, да вземете оръжие?

Б. ЛЕВИ: Веднъж, преди тридесет години, по време на обсадата на Сараево. Предложих на босненския президент идеята за създаване на международна бригада. Той се усмихна и ми каза: "Имаме войниците, от които се нуждаем; ако, от друга страна, знаете как да държите камера, изображението може да струва хиляда пушки." И заснех първия си документален филм.

Л. МАНДЕВИЛ: Говорихте за галерия от герои по-рано. Кой е в центъра на Вашата?

Б. ЛЕВИ: Тези свободни французи, за които говорихме. Но и тази международна група писатели, които също са хора на действието и които ме очароваха в младите ми години: Малро, Лорънс Арабски, Джордж Оруел, Хемингуей от Испанската гражданска война и, разбира се, учителят на всички, лорд Байрон.

Л. МАНДЕВИЛ: В този контекст, как приемате обвиненията в нарцисизъм срещу Вас?

Б. ЛЕВИ: Не ми пука. От петдесет години се опитвам да внеса малко светлина върху жертвите и забравените герои от съвременните войни. Еманюел Левинас, един от моите учители, нарече това "одругостяване", ставайки домакин, заложник на другия...

Л. МАНДЕВИЛ: На 75 години имате истинска физическа смелост. Неотложността на истината ли ви води?

Б. ЛЕВИ: Мишел Фуко го нарича парезия. На гръцки "смелостта на истината". Но "неотложност" също е добро попадение.

Л. МАНДЕВИЛ: Страхувате ли се от това, което се случва във Франция? Това нарастване на насилието, комунитаризма, антисемитизма.

Б. ЛЕВИ: Има две неща, които ме плашат. Антисемитски атентати. И след тях, в този климат на омраза, нажежен до бяло от крайностите, гражданска война.

превод: News.bg