Започна голямото предизборно прегрупиране. Какво се вижда?

Коментар на Георги Лозанов:

След известно затишие отново настойчиво се заговори за партия на президента. И дори неговите приближени вече не отричат създаването ѝ, въпреки очевидния конфликт на интереси, но се придържат към обтекаеми формулировки от типа „българите се нуждаят от политическа алтернатива“. Алтернатива на какво? На евроатлантическата ни ориентация, разбира се, и на партиите, които я подкрепят, макар че и на това още не му е дошло времето да бъде признато открито.

Москва е изнервена

Обстоятелството, че президентската партия пак излезе на дневен ред след резултатите от местните избори и особено след започналото демонтиране на Паметника на съветската армия, навежда на мисълта, че покровителите от Москва не са доволни от „Възраждане“ и искат да им отнемат ролята на главно руско прокси. Явно Костадинов е обещавал друго – да има мощна електорална подкрепа и косъм да не падне от главата на войника с шмайзера, а както е тръгнало, и Альоша може да се озове в музея. Слаба работа на българските другари и то на фона на настъплението на Путин в Украйна и разколебаната подкрепа на САЩ за Зеленски в очакване Тръмп да се върне в Белия дом. Явно Москва е гневна на София, където ѝ е нужен нов играч – не толкова шумен, за да обере гласовете и на разочарованите от „сглобката“, и много по-ловък в двойната политическа игра. А не като Костадинов, на когото двойната му игра стига само до подкупващо клипче в социалните мрежи, в което казва на въображаем събеседник: „Виж сега, само ще ти обясня нещо приятелю руснак, за мен България е най-великата държава, българският национален интерес е над всичко!“. След което - вместо да съска сърдито както друг път - се „прави на сладурче“ и се усмихва чаровно.

БСП пък съвсем не става за алтернатива, защото в момента тя е главно алтернатива на самата себе си. Така че на следващите избори Москва може да разчита само на пилота, ако той спечели достатъчно.

Силите се прегрупират

Въобще в тази част на политическия спектър, където са „Възраждане“, БСП и президента (със или без своя партия) върви прегрупиране на силите с цел на изборите да нанесат решаващ удар на другата част на спектъра, където са ПП/ДБ, ГЕРБ/СДС и ДПС. Там също прегрупирането на силите не спира, но то е главно с цел надмощие помежду им и все повече в полза на ГЕРБ/СДС, откакто ПП/ДБ са в „сглобка“ с тях. Веднъж, защото на ПП/ДБ е „първородният грях“ – те получиха подкрепа не за друго, а за да променят, заради високия корупционен риск и наследения от ГЕРБ управленчески модел, но се съгласиха да управляват заедно в защита на евроатлантическата ориентация на страната. Компромис, който може да бъде разбран, но не може да бъде забравен.

И втори път, защото с добър тренинг в публичната комуникация, ГЕРБ успяха постепенно да прехвърлят натрупаните с годините подозрения към тях самите върху ПП/ДБ. Бойко Борисов вече дори им държи сметка за рушвети „за по 500-600 милиона“, но едва ли, за да предизвика проверка от компетентните органи, а по-скоро за назидание – да видят на него какво му е било и да си мълчат занапред.

Същевременно покрай дерогацията за Лукойл, ПП/ДБ бяха обвинени – ни повече, ни по-малко - че работят за Путин, а правоверните евроатлантици в сглобката били ГЕРБ/СДС със специалното участие на Делян Пеевски. Зад разправиите сега около поста на външния министър след ротацията личи намерението ПП/ДБ да бъдат изместени в бъдещия диалог с евроатлантическите партньори. Докъде обаче те могат да отстъпват и откъде влизат в зоната на собственото си изчезване, за да останат в евроатлантическата ниша само ГЕРБ/СДС и ДПС? Отговорът може да бъде намерен по формулата Х=А:YxZ.

За евроинтеграцията и компромисите

Откакто ПП/ДБ са в сглобката, подкрепата им (X) е равна на разширяването на евроинтеграцията ни (A), делено на компромисите, направени към ГЕРБ (Y), умножени по евроатлантическата любов на Пеевски (Z). Пеевски, дори да е полезен на моменти, е под чертата във формулата - и то като множител, защото се е превърнал в олицетворение на практики, които са в разрез със задължителното за евроатлантизма върховенство на закона. И като такъв е санкциониран тъкмо от евроатлантическите ни партньори по закона „Магнитски“. Така че, ако той действително обича евроатлантиците в парламента, както твърди, трябва да постъпи като истинската майка в соломоновата притча – да се откаже от тях.

Компромисът спрямо ГЕРБ/СДС в името на евроатлантизма от своя страна става не само безсмислен, но и опасен за самия евроатлантизъм, когато започне да генерира разочарование, способно да остави критична маса избиратели вкъщи. Или дори направо да ги прелее в обратната страна на политическия спектър, както впрочем се случи с подкрепата на президента Радев за неговия втори мандат.

За ПП/ДБ е въпрос на оцеляване оттук нататък да анализират всеки компромис от гледна точка на електоралното му влияние. Особено върху електората на ДБ, които имат по-дълга историческа памет и са носители на антикомунистическата идеология от началото на прехода, а за по-възрастните и от преди това. И този анализ за ПП/ДБ е по-важен и от това дали ротацията ще се състои, а и дали ще отидат на избори. Още повече, че конституционните промени ограничиха правомощията на президента, за да не може със служебните си кабинети да обслужва руските интереси, което даваше смисъл на сглобката.