Задкулисието в България: А в МВР, ДАНС и ГДБОП си мълчат

Коментар на Емилия Милчева:

Редно е шефовете на ДАНС, ГДБОП и министърът на вътрешните работи да подадат оставки след убийството на един от дилърите на правосъдие - криминално проявения Мартин Божанов-Нотариуса и последвалите разкрития.Тези правоохранителни структури са разполагали с информация за пробойната в националната сигурност, каквото е контролираното правосъдие, и пораженията му върху основите на държавата - съдебната ѝ система, но не са противодействали.

Техни служители дори са работили за “дълбоката държава” - за дилърите, а значи и за политическите им покровители, и днес мълчат, за да пазят мрежите. Останалите, които не са замесени, мълчат, за да пазят себе си. Мълчанието на тези конформисти, на апатичните, е дори по-опасно. Така в тоталитарна България от страх и безверие мълчеше едно (почти) цяло общество, защото “ние няма да я оправим тая държава, що да си разваляме спокойствието”.

Един министър присъда не прави

Един от изпълнителната власт все пак е сигнализирал - служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. През 2021 г. занесъл “на ръка” в ГДБОП документи, свързани с дейността на Нотариуса, но още същата вечер изтекла информация, съобщи самият Рашков, сега депутат от ПП-ДБ, в интервю за Нова тв. По онова време шеф на антимафиотите е настоящият вътрешен министър Калин Стоянов, назначен от Рашков начело на ГДБОП.

Преди повече от седмица самият Стоянов заяви пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че докато е бил директор на ГДБОП, е имало събрани “доста материали и всички материали са изпратени на прокуратурата”. Разбира се, тези твърдения подлежат на проверка, също и какво прави прокуратурата с документите - и това може да направи временната парламентарна комисия, която трябва да проучи дейността на убития Мартин Божанов. За неин председател беше избран Никола Минчев (ПП-ДБ), а Рашков дори не е член.

Но вероятно ще се наложи да бъде изслушан, след като изчете в ефир част от свидетелски показания, според които висши служители на правосъдието с инициалите Р. и С., вземали по 20 хиляди, 30 хиляди, 100 000 лева от ресторант “Осемте джуджета”. Този ресторант, принадлежал на друг дилър на правосъдие - Петьо Петров-Еврото, бивш шеф на най-голямата следствена служба в България, издигнал се при главния прокурор Сотир Цацаров, стана име на разследване на Антикорупционния фонд (АКФ). С. е на висша позиция и в момента, обясни Рашков, но отказа да отговори на въпрос на водещата дали става въпрос за и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. А бившият вече главен прокурор Иван Гешев се оказа чест гост на заведението на Нотариуса - SSclub.

В обществен интерес обаче е да не се допуска кръгът около единия или другия да надделее при лансирането на различни хипотези за престъпните групи в правосъдната система.

Надежди и опасения

Заради безславните финали на временните парламентарни комисии, особени надежди на създадената заради убийството на Нотариуса не се възлагат. Адвокатът Никола Минчев, политик от три години, е известен като диалогичен и дипломатичен, а името му досега не е било замесено в скандали. Достатъчно ли е обаче, за да ръководи комисия, от която обществото очаква не просто да изясни обстоятелствата около дейността на Нотариуса, а да освети задкулисието в съдебната власт. Причината е, че доверието в българските институции е ниско, тъй като са компрометирани, а парламентът би могъл да получи достатъчно информация за престъпните схеми - макар че и неговият рейтинг не е никак висок.

По bTV бившият прокурор, днес член на екипа на АКФ Андрей Янкулов заяви, че Народното събрание има право да изиска и анализира данните по случаите с Нотариуса и Еврото в специализираните съдилища, прокуратурата и МВР (и да помогне за установяването на връзката между тях). Това ще хвърли светлина върху аферите на съдебната власт и ще осигури обществен натиск срещу тях, смята той.

Комисията ще работи 3 месеца, а през това време предстои един от най-важните избори - на 11-те съдебни кадровици, които ще избере парламентът. Депутатите трябва да излъчат шестима юристи за 10-членния Висш прокурорски съвет и петима съдии - за Висшия съдийски съвет, предвидени в шестата поправка на Конституцията.

От работата на комисията ще зависи обществената подкрепа за важния кадрови подбор, но тя би могла да се използва от ПП-ДБ и като инструмент за политически натиск върху съюзниците от ГЕРБ и ДПС, ако номинират магистрати със съмнителна почтеност. Попълването на парламентарните квоти във ВПС и ВСС ще е първият сериозен сблъсък в управленското мнозинство заради доминацията в съдебната система на кръгове, свързани с партиите на Борисов и на Доган. Сега обаче “Демократична България” и “Продължаваме промяната” не са техни противници, а партньори и изпълнението на обещанията им за по-справедлива съдебна система минава през друга политическа тактика.

Чий е Нотариуса, чий е Еврото

Поради широките си правомощия парламентът може да получи - при поискване - информация, която може да бъде отказана на други или отговорите да бъдат протакани до нетърпимост. Бойко Рашков по Нова тв и заплашваната от Нотариуса съдийка Владислава Цариградска по БНР едновременно призоваха за отговори дали Мартин Божанов е бил таен сътрудник на МВР или ДАНС. Такава справка е въпрос на няколкоминутна проверка, но все още я няма.

Важно е да се установи или отхвърли този факт, тъй като Божанов влизал в специализираната прокуратура (вече закрита), без да бъде проверяван, ползвал син буркан за колата си и бил пазен от полицейски коли, както и SS-клуба му. Не че МВР не осигурява “чадър” и без карта на сътрудник. Видя се при катастрофата на бул. “Черни връх” и опитите на полицаи да “покрият” водача на джип, убил две момичета, също и при друга тежка катастрофа, след която полицаи ескортирали виновния няколко километра.

Временната комисия може да поиска от ГРАО пълна информация за смененото ЕГН на Мартин Божанов и кой е съдията, издал съдебния акт за такава промяна. Защото от дирекцията на МРРБ продължават да се бавят, като че ли имат да проверяват валидност на данни от подписка за референдум. Парламентарната комисия може да извика и ръководството на ДАНС, което да обясни предупреждавала ли е Агенцията в докладите си за престъпни групировки в съдебната система. Ако отговорът е положителен - как тогава са реагирали предупредените премиер, президент, председател на парламента. Ако е отрицателен - как е възможен такъв пропуск, след като Антикорупционната комисия разкри още преди две години какво е вършил Петьо Еврото, а и Нотариуса..

ГДБОП също не трябва да бъде оставена да мълчи по случая с Нотариуса, тъй като бивш антимафиот се оказа сред най-близките му сътрудници. В разгара на аферата с Божанов, ГДБОП имиджово се похвали, че през 2023 г. е установила и неутрализирала 115 организирани престъпни групи (ръст с 37% в сравнение с 2022-ра). ОПГ в SS-клуба обаче е недосегаема.

Сухи от водата

Изобщо временната комисия може да стигне надълбоко, но ще стигне ли нависоко в проучването си на аферата “Нотариуса”? Такъв успех би означавал не просто до главни прокурори, при които разцъфтяха бизнесите с рекет и търговия с влияние на Еврото и Нотариуса, а до ония, които си ги избират.

Политиците и подкрепящите ги експерти, медии и инфлуенсъри се опитват да локализират скандала в рамките на съдебната система. “Помагат” им списъци с имена на магистрати и анонимни съчинения, подхвърлени в пощенската кутия на един бивш шеф на контраразузнаването, понастоящем депутат от ПП-ДБ Атанас Атанасов. Политици в този списък няма, вече започнаха да се процеждат имена на магистрати, но е опит информацията да се канализира по определен път и да се изкриви. По БНР съдия Цариградска критикува, че това е “поредната подмяна” заради начина, по който се вадят тези списъци. “Какви хора, въз основа на какви доказателства, са били включени там? На този етап за мен категорично няма надежда в тези формати да бъде разкрита истината”, казва тя.

Оставки няма, има снишаване. Може пък и в ДАНС, МВР и ГДБОП да гледат “да устискат” до ротацията, като ония лекари в “Пирогов”.