Съдия Владимир Вълков пред ФАКТИ: Очаквам сериозна обосновка, че “Червеният пират” е източникът на заплаха

Продължение…

- Една от заплахите към съдия Цариградска е свързана с това как семейството ѝ ще се окаже на дъното на язовир с тежести на краката. Как действа на един човек подобно послание?
- Възприемам въпроса като риторичен. Ние с Вас, а и всеки заинтригуван от този материал, сме хора. Описаната картина провокира чувства, които смятам за присъщи за всеки здравомислещ и привързан към семейството си човек. Предлагам да не натрапвам на аудиторията собствените си чувства, но и призовавам всеки читател да си даде сметка как би се чувствал, ако е на мястото на съдия Цариградска. Струва ми обаче важно да отбележа, че причината за тази заплаха не е работата ѝ като съдия, а решимостта ѝ да осветли проблем, който изглежда пренебрегнат от ВСС - органът, призван да обезпечи независимостта на редовия съдия, осъществяващ съдебната власт.

Ескалацията на заплахата за мен лично показва осъзната неефективност на личната атака срещу съдия Цариградска, но и дефицит в системата да ѝ осигури нужната неприкосновеност в пълния ѝ обхват.

Физическата охрана в известен степен го постига на ниво физическа защита. Единствено от психическата издръжливост на човека зависи дали ще успее да се справи сам с психологическото въздействие. Смятам, че както овластените, така и всички загрижени за нормалното функциониране на социалните взаимоотношения ѝ дължим адекватна подкрепа, за да се справи и с изпитанието, на което е подложена.

- Докато дейността на Мартин Божанов – Нотариуса малко по малко излиза на показ, заплахите срещу магистрати продължават. Как си го обяснявате?
- Единственото логично за мен обяснение за продължаващите заплахи е, че нещата не започват от Мартин Божанов и не свършват с него. Лично аз очаквам сериозна обосновка на разпространената новина, че “Червеният пират” е източникът на заплаха. При все, че е възможно човек с посочения профил да е автор на имейли, възникват редица въпроси, които при разгласената информация не намират логично обяснение в случая на съдия Цариградска. Такъв например е, ако говоренето на съдия Цариградска му открива поле за изява, защо ще иска да престане да говори. С какво говоренето му пречи, за да провокира такава активност (дори и да се окаже вярно, че е психически неуравновесен).

- Има ли кой да разследва мрежите за влияние в съдебната система - МВР, прокуратура…
- Експертиза в тази насока може да предложи наказателен съдия. В София съдиите сме профилирани. Отдавна не се занимавам с наказателно правораздаване и затова моля да не смятате отговора ми по този въпрос за даден в качеството ми на съдия. Предвид общите ми познания мога да споделя, че до 01.03.2024 г. МВР и специализираните му служби се занимават с разследване както на извършени престъпления от съдии, така и на извършвани престъпления срещу тях. С приемане на Закона за противодействие на корупцията народните представители възложиха разследващите функции досежно корупционни престъпления, извършени от съдии, а и от всички останали публични личности (в това число и народни представители), на специализирана дирекция “Противодействие на корупцията” - структурно звено във все още неконституирана Комисия за противодействие на корупцията. Ръководството на целия процес обаче и в тези случаи остава в ръцете на наблюдаващия прокурор.

- Казва се, че Божанов е бил на ниско ниво, но какво е политическо въздействие върху съдебната власт. Виждаме как се назначават хората във ВСС, че даже и били „въшки“. Това чухме от един запис. За какво говори това?
- Висшият съдебен съвет (ВСС) бе замислен да противостои на политическото влияние върху съдебната власт. Споделям тезата, че основна гаранция за безпристрастност са личностните качества както у редовия магистрат, така и у членовете на ВСС доскоро, а понастоящем и на новосформирания Висш прокурорски съвет. Споделям и тезата, че простото разделяне на ВСС даде форма, но не осигури съдържателно международно утвърдената гаранция за ефективно съдийско самоуправление. Множество са примерите за политически зависими действия или бездействия на доскорошния ВСС, съответно неговите колегии, да защитят принципно редовите магистрати. Защо така се случва, аз мога само да гадая.

- Петър Петров - Еврото или Мартин Божанов - Нотариуса – кой е бил по-влиятелен?
- Нямам преки наблюдения за дейността на споменатите, но ако съдим по придобилите публичност резултати от тяхната дейност, изглежда Петров да е по-ефективен. Случаят “8-те джуджета” сочи на реално ангажирани ресурси на прокуратурата за постигане на нелегитимни цели.

- Начинът, по който е оказван натискът върху съдиите, дава ли повод да се смята, че тези лица са имали съучастници или покровители. Какво е нивото, което може да покровителства?
- Не ми направи впечатление по отношение дейността на Петров да е публично разкриван осъществяван натиск върху съдия. Спомням си обаче, че той самият беше се поставил в услуга да провокира съдия към извършване на престъпление. Наглостта на Божанов в случая със съдия Цариградска намирам за показателна, че принципно предвиденият механизъм за реакция в подобни случаи не го респектира. Стана дума, че структурата, сама по себе си, не е в състояние да осигури защита срещу нелегитимно въздействие. От значение са хората, ангажирани да задействат механизма. Намирам за ключов в тази насока приноса на разследващите и прокуратурата. Те по правило следва да разполагат с информация както за извършено престъпление, така и досежно възможността такова да бъде извършено.
За пълноценно разследване нито информацията, нито дейността на тези структури са публично достъпни. Единствено от разследващия зависи какво ще намери, а от наблюдаващия прокурор - какво и как ще покаже пред съда.

Ако обаче откритата информация не се използва по предназначение - да бъде предотвратено или разкрито извършено престъпление, да бъде повдигнато и защитено обвинение, системата се чупи.

Публичността на дейността на съда е значима гаранция срещу превратно упражняване на власт. Дори това да се случи, то се вижда и по правило ангажира със случая и съдии от по-висша инстанция. Затова си мисля, че покровителство на ниво разследващи и прокуратура може да създаде усещане за недосегаемост. Средство за справяне с този проблем е чувствителност към него у овластените да контролират тези структури. Само те могат да осигурят ефективно функциониращи системи за своевременно и надлежно разобличаване на подобно поведение. Отговорността на съда е при надлежно доказано престъпление да наложи адекватното наказание, но не според обществените очаквания, а съобразно предписани от закона цели, оправдаващи държавната репресия.

- Имаме и комисия в НС, а политиците се надбягват да казват какви данни имат, за да застанат пред камерите. Какво ще свърши тази комисия…
- Опасявам се, че това начинание по-скоро ще попречи отколкото да допринесе за разкриване на схемата. Народното събрание е в правото си да търси информация как прокуратурата осъществява законовите си правомощия. От събраната информация при тези условия може да идентифицира нужда от промяна в нормативната рамка за повишаване ефективността на прокуратурата. Не разбирам на какво разчитат народните представители като предприемат разследващи действия без да съобразят множеството гаранции за ефективността на подобна дейност в рамките на наказателното производство и от овластените за целта органи.

- Ще се разплете ли всичко, или нещата ще потънат. Каква е вашата прогноза?
- Съмнявам се, че ще излезе нещо съществено, но съществува реален риск подобна активност да компрометира разследването. Със сигурност начинанието поставя в риск всеки, осветлен от интервютата като информиран по случая. Убеден съм, че само ефективната намеса на прокуратурата и ангажирането на нужните ресурси на МВР е в състояние да разобличи всички замесени. За разлика от съмнителния позитивен ефект, струва ми се негативното въздействие на предприетата авантюра от народните представители вече е налице. Огласени бяха данни за вербалната атака срещу Окръжен съд - Плевен. Струва си да се проследи подобна тенденция и в други съдилища. В обобщение си мисля,

че най-голямата предпоставка за влияние за всеки, дръзнал да отстоява общовалидни ценности, каквато несъмнено е върховенството на правото, е усещането, че си сам. Това те прави истински уязвим.

Индивидуалната битка е важна, но недостатъчна, за да преодолее безпрецедентния висок дефицит на доверие към институциите, призвани да осигурят усещането за справедливост в обществото. Наложително е обединяване на усилията на всички, които в една или друга степен въздействаме върху процеса на формиране на общественото мнение. Затова извън рамките на наказателното преследване чудя се дали твърдяното влияние върху една от властите в държавата - съдебната, не засяга националната сигурност, ангажиращо и ДАНС според своите компетенции и ресурси да допринесе както за разкриване на тези връзки (ако съществуват), така и да опровергае всяко разумно обосновано съмнение, ако такива не съществуват.