Политическият анекдот днес

Аргумент е, че „Възраждане" ако не друго показаха, че им стиска да се сблъскат с олигархията и търговците на българските интереси, но губещите своите интереси въобще не мръдват. Лоши ли сме българите, че имат друга нужда и не виждат в аргументите на "Възраждане" най-главната причина, която политическата партия трябва да покаже на избирателят си.

Кое е най-важното за Българина както и днес, така и някога и как, избирайки конкретен политически проект, избирателят ще заживее по-щастливо, богато и ще повиши стандарта си на живот? Как достойно ще издържа семейството си, ще образова децата си, ще изпрати родителите си от този свят и сам ще го напусне един ден.

"Възраждане" няма визуализиран от симулации план как, кога и на основата на какви ресурси ще направи рестарта на манифактурно-корпоративната българска полуикономика и слугинажният бизнес. А това, което размахват всички партии с лепенката "Програма" са локуми с изтекъл срок на годност, лозунги и празнословие без никаква пригодност за пускане на нови бизнес стратегии. Да набиеш физиономията на Божанков е лично удовлетворение, но то няма да плати сметката за тока, обратно ще те съди не мастия, а човек.

Да погледнем ГЕРБ, продавайки Българска лоялност на Брюксел и Вашингтон за малки пари и протекция от собственият си народ, те демонстрират достъп до евро пари, които се раздават по утвърдената от Доган схема - "обръчи от фирми" с наглец простак най-отпред. Строят се пътища по-малко, но се краде по-много.

Помня преди бунтовете срещу Бойко, целият бизнес ревеше: 40% рушвет е много! Така набраното недоволство се използва ловко от чужди структури и замени героят Бойко с друг - от популист към тъпак. ПП предложи лична вендета, платена и без видимо насилие, но с прецакване по "европейски". Новите политици вече вземат всичко.

Киро и Асен наместиха петрола, газта, бензина и доизгребаха Бойковата икономика. Българският избирател видя, че Киро и Асен не могат да дадат бизнес на българите. И ПП и ДБ и БСП нямат никаква идея как да убедят манифактурата България, че ще може да се печели от грантове за преквалификация на изчезващото население. Най-малко пък ѝ се получава да убеди средният бизнес, че емигрантските инжекции от неинтегрирали се в Австрия безделници ще му помогнат да запълни работните си позиции за неквалифициран труд.

"Възраждане" също не посочват начин. "Възраждане" само предлагат вендета с лопати. Тревожат уредените и не дават конкретика на отритнатите.

Най-важният въпрос виси вече 30 години и никой не може да го реши. Въпросът е свързан с административни и финансови знания, които са дефицит в България кармично. Народът ни създава такива, а бизнесът ги гони по-надалеч.

Примерно никога няма да забравя опитът да се демонстрират BIM технологиите пред камарата на строителите в България. Възможността за киберстатистически контрол мълниеносно капсулира софийските строители за вечни времена. Иначе бавните балканци отрязаха бързо и решително България от внедряването на технологиите в инфраструктурните проекти. Малки и вредни за българският бизнес човечета за превзели отвътре всички структури, така след 40% рушвети работниците взимат мизерните кални стотинки. Така умират всички възможности в България за преминаване от манифактури на дребни занаятчии в цифровизирани компании с киберцифрови модели за управление.

Къде е "Възраждане" в този ред на мисли?

За съжаление самата партия е символ на трето поколение национален ентусиазъм без решението на въпроса - къде и как нашата държава ще извоюва заводи, технологии, пазари и ще тръгне да качва стандарта си на живот?!

Чета и чувам лозунги за богатата земя и вкусна храна. Реално:

туризмът е от две, три звезди с ужасна инфраструктура и с утрепана от местните гавази инстинкт срещу системното изгонване на клиента от курортите ни, щото Байдън искал да се здрависва с духове, а фон дер Лайен да му се подмаже, а Барел с Макрон да изглеждат като красивият и дръзкият идиот в едно.

Няма спор, че енергетиката на България е вече локална и не е предмет на конкурентен потенциал.

Селските производители очакват субсидии, а не реколта.

Светът преминава в нова организационна фаза на развитие, а българското общество иска да избяга от еволюцията и покани сирийски емигранти да си оформят битието в обезлюдените села.

Българското общество може да започне цифровата трансформация на бизнесът в името на киберконтрола и работа с повече роботи и по малко занаятчии. Профилирано киберземеделие, локализирани ферми създадени от достъпни технологии.

Киберуправлявани малки млечни мандри. Цифрово управлявани услуги в туризмът, храненето и продажбите на дребно.

Техническите компетенции, които са нужни днес се усвояват от 18-20 годишните юноши с компютърните игри, а после спират да четат, щото няма пари за хубав живот.

Къде е финансирането на новото в България?

Банкерите са най-лошите предприемачи, които се пазят да работят с предприемачи! Сега бюджетът се краде, пили, прахосмукира, а бюджетът може да гарантира проекти създаващи доходи за тези дето пълнят бюджета. Франчайзингът е бизнес с киберконтрол за продукт, финанси, качество. Защо вместо далавери по пране на ДДС няма центрове за стандартизация на кибербизнес моделите? Има десетки нови бизнеси, които българите ги виждат по холивудските продукции, а скоро ще ги виждат и по боливудските вечеринки, но не и българската действителност.

Отговорът е лесен - няма търсене. Умиращият от затлъстяване не се интересува от движение, а от нови ненужни калории. Това е българското общество - затлъстяло и привързано към своят угоител - прагматизма на иначе хилавият сиромах Хитър Петър. Този прагматизъм и търпение е учебникът по бедност и безличност.

Не е възможно да направиш от рака орел. Ще получиш падащо от небето желе и нищо повече.