Проблемът „ДПС“

Паулина ШИШКОВА

ДПС се появи след вътрешнодворцовия преврат в България на 10.11. 1989 г. Далновидни хора го създадоха като движение, което трябваше да обедини в една организационна структура български граждани с турски произход, които бяха отблъснати от официалните български власти и виждаха единствената закрила в майката Турция.

При социализма те не се възприемаха като наши хора и се чувставаха маргинали. Това бяха трудолюбиви честни български граждани, но наплашени от социалистическата власт, които нямаха възможност да се имплементират в нея. В ДПС тези хора видяха една спасителна сламка. Там те срещнаха свои сродни души и обединени в нея повишиха своето самочувствие.

В ДПС те видяха партията, която ги закриля. Затова гласуваха на изборите за нея масово и с желание. Към избирателното тяло на ДПС се присъединиха и българите, които през лятото на 1989 г. масово напуснаха България, за да се преселят в Турция. Някои от тях се върнаха, а други останаха, но винаги масово гласуваха в Турция за ДПС, защото виждаха в него своята партия, своите хора. За цвят в партията се включваха и българи по произход, които предано ѝ служеха.

Така минаха повече от 30 и няколко години. ДПС беше винаги в парламента и участваше, без да парадира, чрез подставени лица – предимно българи, във властта.

Едно от тях е Делян Пеевски. Българин по произход, без връзки по права и съребрена линия, по сватовство с български турци, той успешно и от сърце се кооптира в ДПС и служеше на партията. Известно е, че в продължение на много години Пеевски само беше споменаван от медиите, при това в не особено позитивна светлина, но никой не го видя в парламента, в който той винаги беше избиран за депутат. Този човек не даде и никакво интервю, не участваше в дискусии, с една дума, беше „обран“ в поведението си. Така Пеевски беше обгърнат от мистерия, мъгла, слухове, но обикновените хора не знаеха за него нищо конкретно.

Когато американците го етикираха със санкцията Магнитски, никой не се учуди нито възмути, защото у нас на този човек беше вече лепнат лош етикет. Никой не искаше да има нещо общо с него. И тогава д-р Доган взе неочаквано решение – да постави санкционирания Пеевски начело на партията, да по постави в центъра на Народното събрание и да му открие хоризонта за активно поведение. Пеевски, който дотогава се беше готвил за лидер, както твърди според медиите неговата майка, се развихри. Ние видяхме една много дейна, непрекъснато говореща от първия ред в парламента или от кулоарите личност.

В продължение на една година по време на 49 – тия парламент Пеевски беше централната парламентарна фигура. Той защитаваше енергично Украйна и евроатлантическите ценности, вземаше решения и говореше, когато другите сили мълчаха или се колебаеха. Сякаш намагнетизирането го беше облъчило с енергия, която той нямаше как да сдържа повече в себе си. Той даваше тон на ДПС да гласува, така както трябваше да гласуват прогресивните, демократичните и западолюбиви сили. Той се доказаваше непрекъснато като най-силния евроатлантик и засенчваше и Кирил Петков, и Бойко Борисов.

Мнозинството в парламента беше доволно. Но политическият вулканизъм, който Пеевски демонстрираше в Народното събрание, май че посмути Ахмед Доган и някои от старите пушки в ДПС. Доган усети опасността, която може да породи свръхактивният Пеевски и затова реши да го тушира като назначи за втори председател на партията проверения кадър Джевдет Чакъров. Този факт не смути Пеевски, който саркастично и настъпателно громеше ПП-ДБ и стоварваше върху тях всички недостатъци на сглобката, в която ДПС не участваше, но която без ДПС нямаше как да съществува. Особено видна беше естествената привързаност на Пеевски към ГЕРБ и нейния ръководител. Между тях припламваха искри от искрени симпатии. Изглежда това не се е харесало обаче на Доган и неговите привърженици.

Има и нещо друго. На всеки му направи впечатление, че ГЕРБ страни от колаборация (поне на пръв поглед) с ДПС. ГЕРБ не искаше да управлява само с ДПС, а искаше да получи за втори път смокиновия лист от ДБ, а в краен случай, от ППДБ. За пред външния свят, разбира се. А и за да има след провал на управлението върху кого да стовари негативите. ДПС държеше на концепцията – винаги с ГЕРБ, но без участие с него в управлението на България. ДПС се оказа по-умна партия от НДСВ, патриотите на Каракачанов и ППДБ и не желаеха да бъдат анатемосани. Те винаги са стояли отзад, а не са се пъчели в първите редици. И сега старите членове на ДПС решиха, че ГЕРБ няма да управлява, поради което разумно не гласуваха за него. Така те демонстрираха независимост от ГЕРБ и оставиха вратата отворена за други партии.

Гласувайки за ГЕРБ Пеевски сбърка, май. Но не съм съвсем сигурна. Може би в тази ситуация, чрез разделяне на гласовете „за“ и „против“, ДПС реши да остави две врати отворени, незнаейки какво бъдеще очаква България. Сега се ослушва. Уж някои членове са изгонени от парламентарната група, други са привикани за разговор.... Според мен всичко това е привидно. ДПС е единна партия, в която различните хора играят различна роля, може би, за заблуда на противника. Тя трябва да остане единна, за да не се обърка електоратът ѝ – най-важният елемент в тази партия.

Защото у нас в България не е имало такова човешко единство, толкова качествен в електорален смисъл материал, какъвто стои зад ДПС. Никой няма интерес от неговата загуба – нито турците, нито силите, които създадоха и стоят и направляват ДПС, нито Доган, нито Пеевски. Последният може да е роден за лидер, но без Доган той ще остане сам и ще трябва да търси пристан в друга партия. Струва ми се, обаче, че той е достатъчно умен, за да не допусне тази грешка.

Затова смятам проблема в ДПС за решен. Чрез отстраняване. Не обаче на Пеевски, а на проблема. И отново ще настъпи мълчание...