Меракът за ново разцепление на българското православие

Преди дни наемниците да ликвидират Българската православна църква „орисаха” ново нейно разцепление, недоволни от избора на патриарх Даниил. Нима БПЦ отново би преживяла безумието „Алтернативен синод”, проточило се близо 2 десетилетия от 1992 г.? С неканонична намеса от държавата, под чужд външен натиск с подстрекатели предимно атеистичен, с извинение!, но лумпенаж. Като деца баба ми Въла ни водеше на черква и в гробищния парк. Кръсти и тримата си внуци. Беше дълбоко вярваща източноправославна християнка. Щом под влияние на школския казионен атеизъм я подкачах, че ако беше партийка, би била на мястото на баба Цола Драгойчева, тя ме „чумосваше”. Майка ми също е била назидавана за посещение на черква. Така, че кръчмарските приказки на диагностицирани с над 300 грама уиски/на глава без мезе (като за „про-натовци”: никаква не-ЕС ракия или водка!) ме забавляват. И натъжават. Защото само угодници на равнище /политическа/ тоалетна хартия за Господар/я/ите си-платци могат да заплашват с тезата за ново, поредно разцепление на БПЦ. В публикацията си за новия Н. Св. и атлант-европеизма споменах, че ще споделя впечатления за отклика за двата синода в познати ми 2-3 държави. Преди всичко от Чехословакия, по-късно от Чехия и Словакия. Те имат и православни контакти с БПЦ. В Чехия към 2006 г. живееха около 30 хиляди православни, а в Словакия – 50 000. Да започнем с 24 май 1992 г., когато посланикът ми (литературограф - професор в СУ от 1981 г.) отказа да представя посолството на тържествена литургия в чест на Светите Отци в православния храм „Св.Св. Кирил и Методий” в Прага. Изнесена от Западно- и Средноеврепейския митрополит Симеон съвместно с главата на Православната църква (ПЦ) в чешките и словашките земи Н.В. Пр. митрополит Доротей. И изпрати мен като заместник. За целта мандатът ми бе удължен с 1 година до 06.09.1992 г. С мое съгласие, но по настояване на ЦУ на МВнР и президентството, да му помагам професионално. Въпреки професорския екип, вместо дипломати: близък му поет + пропагандист, но до 1989 г. Но управляващите бивши дисиденти около Вацлав Хавел имаха свои впечатления и интуиция, и се държаха на дистанция от „Бг нео-демократичния екип”. Което ме пренатоварваше. Едва ли бе случайно, че литургията се състоя в разгара на разкола (започнал на 18 с.м.). Само след ден, на 25 май с.г. за наместник-председател на „алтернативния синод“ (АС) бе определен митрополит Пимен. След литургията си обяснявах неласкавите метафори в храма на местни българи: „А къде бяха трите „Пършинга” и защо не присъства „дядо Торбалан?”

Явно че Пършингите са били поне дву-три-смислено медико-визуално наподобяване на „екипа” + Шефа на актуалните тогава балистични ракети на САЩ със среден обсег на действие. Но „Троицата”е била по-добре информирана от мен за събитията у нас, а вероятно и за своеобразността на епископ Симеон Главиницки. ...Че през 1986 г. същият митрополит проваля опит на Синода да го освободи от длъжност в епархията в САЩ и Австралия и да го задържи в България. Седалището на тази епархия на Българската патриаршия било изместено от Будапеща (от 1980 г.) в Берлин, с Архиерейски наместничества в 6 столици, покриващи общо 22 държави. До тогава, при разделение от държавата, църквите в Европа и „отвъд” ме интересуваха главно като политически фактори в отделните страни. Познавах десетина български митрополити, православните и католическите духовни глави в Чехия и Словакия през 1991-2011 г. (служебно, но по мое желание). В литургията на 24 май 1992 г. участва и отец Димитър Икономов, който тогава бе явно предстоятел на църковната общност на БПЦ, поне в Прага. Живееше в посолския комплекс (ПК) в район Дейвице. Там съжителстваха в 80 жилища около 20 дългосрочно командировани служители на посолството и Културния център (БКЦ) с предимно бивши служители на разтурената Търговска служба (ТИС/ СТИВ), преминали в частния бизнес с ЧСФР/ЧР. Последните вече заплащаха наем за жилище и евентуално офиси. Посланикът-професор нямаше афинитет към публични протоколно-политически изяви и често го замествах. В т.ч. на церемониалните актове в Олшани, даже на гробището на загиналите 26 българи в Пражкото въстание (1945 г.).

В рамките на потенциала си „революционната” ни пражка дипломация пренасяше родния полит-хаос сред местната българска диаспора. Професорът съдейства на петимЦа - с работническо-селски ура-патриотарски маниери и непреодолим сталинистки манталитет - да си регистрират лично земляческо сдружение ”Св. Св. Кирил и Методий”, едва с 5 члена. Те се намесваха комично неправомерно в избори за България, и в практикуването на поредното си политическо приспособленчество рекламираха алтернативния синод. А през 1995 г. - по разпореждане - присъствах единствен от МВнР-София на срещата на председателя на НС акад. Сендов с Алексий II, патриарха на Москва и цяла Русия. Последният многократно се учудваше и възклицаваше над толерантността на патриарх Максим към дядо Пимен.

През 1996-99 г. бях посланик в Прага, а през 2006-10 г. в Братислава. Познатите ми от 1990-2010 г. 4 български свещеници в региона първоначално са пристигали като гурбетчии. Трима от тях имаха висше богословско образование. Обезпечавайки „насъщния” извънчерковно, обикновено чрез местните землячески клубове или в тях те опитват да създадат църковна общност от миряни, която по компетентност да оглавят. Щом, или ако успеят, активизират връзките в клира на БПЦ у нас за легализирането си като представител на БПЦ. В зависимост от ориентацията на ментора им към Синода или Алтерната те се приспособяват. За близост със Синода решаваща бе благословията на метрополит Симеон, вече на владиката Антоний. Главно през 2010-12 г. „алтернативните синодали“, в т.ч. митрополит Инокентий, се покаяха и се върнаха в лоното на каноничната църква. На 3 март 1997-99 г. съвместно с чешката Православна църква организирахме литургия в катедралния им храм “Св.Св.Кирил и Методий”, произнесена от неин висш проповедник и българският свещеник. Храмът б/е „свръх” забележителен исторически паметник. Неизменно бе присъствието на 3.3 на доайена на дипломатическия корпус, други посланици, местни българи. Тържествената литургия превърнахме в традиция при отбелязването на националния празник. След първата година проповедниците се съгласиха да се вместят в по-кратък ритуал от над 2 – 2,5 часа, защото сред официалните гости имаше и друговерци, и атеисти.

На 26 април 1997 г. нунцият монсеньор Джовани Коппа покани посланиците на аудиенция при папа Йоан Павел II в Прага, по време на негово официално посещение. Споменах му за поканите да посети и нашата страна от президента, католическата общност, споделяни от цялата българска общественост. Н.Св. изрази надежда в реализация на този план в най-близък подходящ период от време, когато „вероятно” нашите 2 православни синода ще постигнат единство. В Прага посланиците от дипломатическия корпус се срещнахме и с патриарх Бартоломей Цариградски, който се застъпваше също за обединяване на двата синода на БПЦ.

В представителен вид бе реновирана беседката в двора на посолството с идея да бъде осветена като параклис. Но освен материални затруднения, за които намерихме решение, за 2-3 години двата Синода у нас така и не се договориха за освещаването.

Вечна и блажена да бъде паметта на протойерей Пламен Тодоров! Истински Божи служител, по душа и компетентност. Пристигна в Прага през 1990 г., но едва през 1997 г. бе назначен за свещеник-председател на българската църковна общност в града. С благословението на патриарха преминава под “покривалото» на Чешкия митрополит и обгрижваше духовно православните българи, руснаци и украинци в чешката столица. Едва след края на мандата ми и в Братислава отец Пламен иницира редовни контакти по електронен път с мен. Изглежда, че не бе потърсил съдействието на ректора си от Духовната академия, който бе в АС. Бе огорчен от консулката в Прага, от която се бях «лишил» в Братислава вкл. заради «антибългарски служебни действия». И така, докато отец Пламен „се престави в Господа”, по терминологията на БПЦ, на 14.11.2019 г.

През 2008 г. добросъвестният отец Николай Андонов се оплака публично, че е „преотстъпен“ от митрополит Симеон и вече ще е клирик на Чешката и Словашка архиепископия. Същото важи съответно и за подопечната му църковна община „Св. Йоан Кръстител“ в Братислава, където отбелязвахме с тържествена литургия наши празници. Архиепископът на Прешов и Словакия Н.Пр.Ян Холонич «мърмореше» за неканоничност на свещеника отдавна. МВнР-София бе поставяно в известност, но синодът/ите явно пасуваха. Спрямо Н.Пр.Холонич и мен. Отец Николай проповядваше на «църковнославянски» и на словашки. А проблемът на СПЦ бе главно вътрешен.

Петър Стоянов се закле като президент пред дядо Пимен. «Човекът на алтернативния синод» в Прага се появи през лятото на 1997 г.с високи протекции във властта, «под прикритието» управител на ПК (УПК). Той схващаше дейността си като политически контрольор, над административен, финансов и правен контрол. Митоман, псевдокраен антикомунист... Създаваше дрязги в комплекса, заплашваше с протекциите си. Имаше проблеми с отчетността на приходите от комплекса. Своеволно лишаваше държавния бюджет от канализирани постъпления. Най-безобидното бе, че се наложи се да върне с пощенски запис над 1000 долара преди тенденциозно забавяна от София проверка... С това прояви поне частична вменяемост. В криминално спокойния до появата му ПК бяха извършени серия от разнообразни кражби с неидентифициран извършител. Някои чрез взлом, освен „кокошкарски”, други демонстративни, трети „за отмъщения”. Освен алчност заподозряхме и медицински мотиви. А средства за професионална охрана нямаше. При ремонта на ПК отказах да подписвам фактури поради непрозрачност по подбора на доставчиците и неправдоподобни цени на материалите. «УПК-духовникът» бе отзован с протакания. «За наказание», след месеци, бе изпратен като УПК в КНДР, където присвоил 5000 долара и преби физически временно управляващия посолството. Осъдих в СГС «екс-УПК» безапелационно за обиди, клевети и набеждаване. Но явно в клира и в медиите има излишно доверчиви непрозорливци. Защото той е продължил да се представя като протойерей. Даже и след като миряните го разобличават като игумен на исторически прочут манастир в Софийско и го прогонват заради злоупотребите му с тояги. Но неактивни молитвени домове и неоткраднато дал Господ още у нас!

Със съпругата и децата сме кръщавани в БПЦ. Гордеем се, че тя е петата хронологично създадена православна църква!Непосредствено след Цариградската, Александрийската и в Сирия - Антиохийската и Йерусалимската патриаршии. И преди всички останали десетина като Руската и Сръбската...! Щом практични политици като Йордан Цонев защити докторска степен по богословие, а Сидеров завърши теология, БПЦ не ще да е „изпята песен”. Поне за келепирджии, даже и заради имотите ѝ. Които тепърва ще се учи да управлява при патриарх Даниил в интерес на всички миряни, благотворително!

**Но щом като тезите славянство и православие са основни оръжия на руската пропаганда и дипломация, не е ли повече от безумие да разрушаваме БПЦ чрез «алтернативни синоди», и антипропаганда? И да възпрепятстваме контактите ѝ с другите православни църкви? Проповядващи на протобългарски език, а някои и го ползват с изменения като свой! Е, не звучи англосаксонски, но от историята не се бяга с угодничене и слугинаж! Чиновничеството, представящо се за евроатлантическа държава, без да се допитало конкретно до избирателите за членствата в НАТО и ЕС, върши това в излишък. Даже често прекалява. БПЦ толерантно не му пречи, нека си действа! Често не съблюдавайки интересите на населението ни! Смешен анахронизъм са подозренията към патриарха и Синода в слугуване на Кремъл от приспособенци на хонорар, които би следвало да са с доста по-гузна съвест спрямо Всичко Българско.

Крайно време е обаче, родните историци и Българската патриаршия откровено да обяснят публично и системно, че църковно-славянският език е измишльотина, политически и надменно поръчана от Петър Първи и палавата немцойка Екатерина /даже/ Велика. Предостатъчно доказателства за мотивите им съдържат четирите тома на руско-съветския научен корифей акад. Николай Державин (1877-1953 г.) „История на България. Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров“. Висококаратният учен е бил освен ректор на Ленинградския университет и директор на Славянския институт на Академията на науките на Русия като ръководител на организирания от него Институт по славяноведение (1931 г.). Даже Скопие признава приноса му. Според акад. Державин: „До 15 век руси, украинци, поляци, чехи, словаци, словенци...(беларуси, сорби, сърби и под. от екс-Югославия) не са наричали себе си "славяни". Но след завладяването на България от османците тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на "църковнославянски".