Едномесечно примирие в Украйна?

Франция и Великобритания, които са начело на новосформираната "коалиция на желаещите", предлагат едномесечно прекратяване на огъня в Украйна. Как ще изглежда то? И какво още бе казано след срещата в Лондон?

На срещата за Украйна в Лондон се сформира "коалиция на желаещите", ръководена от Обединеното кралство и Франция. Двете държави предлагат едномесечно прекратяване на огъня в Украйна. Френският президент Еманюел Макрон заяви това в интервю за френския вестник Le Figaro. Това би трябвало да създаде пространство за дипломатически решения.

Как точно ще изглежда примирието?

Първоначалната мярка за деескалация в този план предвижда "прекратяване на огъня във въздуха, по море и в областта на енергийната инфраструктура", обяви Макрон. На този етап очевидно споразумението няма да засегне сраженията на фронта в Източна Украйна. Не бива да се забравя, че в момента фронтовата линия съответства приблизително на разстоянието между Париж и Будапеща, подчертава в тази връзка френският президент и разяснява, че ще бъде много трудно да се провери дали то се спазва.

За европейски сухопътни мироопазващи войски може да става дума едва на втори етап. "През следващите седмици няма да има европейски войски на украинска земя", заяви Макрон, цитиран от Le Figaro. Те биха могли да бъдат изпратени само при успешно договаряне на прекратяване на огъня между Украйна и Русия. Макрон подчерта, че гаранциите за сигурност са от съществено значение. Вече три години Украйна се защитава с помощта на Запада от агресивна война, започната от руския президент Владимир Путин.

Какво още бе казано в Лондон?

Срещата в Лондон, на която присъстваха и други европейски държавни и правителствени ръководители, украинският президент Володимир Зеленски, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, турският външен министър Хакан Фидан и канадският премиер Джъстин Трюдо, бе планирана още преди скандала в Белия дом, избухнал в петък по време на посещението на Зеленски при Тръмп пред камерите.

Отвъд предложението за временно примирие в Лондон бе решено да се продължи предоставянето на военна помощ на Украйна и да се засили икономическият натиск върху Русия. Лидерите се споразумяха, че всяко предложение за траен мир трябва да гарантира суверенитета и сигурността на Украйна, а Киев трябва да присъства на всички мирни преговори. В случай на мирно споразумение политиците се ангажираха да увеличат отбранителните способности на Украйна, за да възпрат всяка бъдеща инвазия на Москва.

Какво каза Зеленски след срещата?

Украйна "никога" няма да признае анексирането на териториите си, окупирани от Русия, дори ако това е необходимо за постигане на мирно споразумение, заяви украинският президент Володимир Зеленски в разговор с британски журналисти след срещата на върха на европейските лидери в Лондон.

Киев винаги ще разглежда завзетите от Русия територии като "временна окупация", въпреки че в момента страната не разполага с достатъчно военни сили, за да изтласка напълно Русия, подчерта украинският лидер. "Нашите територии и нашите ценности не са за продан. Свободата ни не е за продан. Плащаме висока цена за това, че Русия ни въвлече в това", заяви Зеленски. Той добави, че Украйна ще приеме прекратяването на огъня само ако ѝ бъдат предоставени надеждни гаранции за сигурност. Зеленски заяви също така, че страната му все още е готова да подпише споразумение за суровините със САЩ. То ще бъде подписано, когато страните са готови, заяви Зеленски пред няколко британски медии.

Туск: Не бяха обсъдени гаранциите за сигурност

Полският министър-председател Доналд Туск, който също присъства на срещата в Лондон, заяви, че участниците в нея не са обсъдили гаранциите за сигурността на Украйна. "Бих предупредил нашите партньори да не създават илюзии за гаранции, ако не всички са сигурни, че могат да се справят с подобно предизвикателство. Никой днес не се съсредоточи върху декларациите кой какво трябва да достави или организира", каза Туск.

"В момента всички имаме усещането, че никой няма план за действие. И това усещане за хаос, за импровизиран подход... понякога предизвиква емоции като тези, на които станахме свидетели при онзи неприличен спектакъл във Вашингтон преди няколко дни. Които всички бихме предпочели да избегнем", цитира думите на Туск британският вестник Guardian.

Според Туск е необходимо да се предложи формат, в който Европа, Турция и Канада да изработят "конкретен план за преговори" с Русия. Според Туск европейските лидери трябва "спокойно да предложат системна обща" позиция за бъдещите преговори. Това ще впечатли и Доналд Тръмп, уверен е политикът.

Европа "спешно трябва да се превъоръжи"

След срещата в Лондон председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също се обърна към медиите. Тя заяви, че Европа "спешно трябва да се превъоръжи". Фон дер Лайен ще представи план за това на предстоящата среща на върха на ЕС на 6 март.

Какво прави Германия?

Не е ясно каква роля ще играе Германия в политиката за Украйна в бъдеще. Отиващият си федерален канцлер Олаф Шолц (SPD) се изрази предпазливо след срещата в Лондон. Той призова бомбардировките да бъдат прекратени, за да се улесни прекратяването на огъня. Министърката на външните работи Аналена Баербок призова Германия да се присъедини към "коалицията на желаещите" и подчерта спешната необходимост от финансово участие. "Чухме, че всички европейци са готови. И сега новото германско правителство, заедно със старото германско правителство, трябва да осигури трите милиарда, които блокирахме през цялото време и които сега трябва да дойдат от Германия за Украйна. Сега действащият федерален канцлер трябва да ги отпусне." За да се предоставят тези пари на Украйна, Германия трябва да реформира т.нар. дългова спирачка.

Същевременно лидерът на социалдемократите (ГСДП) Ларс Клингбайл призова за тясна координация със САЩ. "Трябва да сме дълбоко вкоренени в трансатлантическите отношения и да продължаваме да даваме сигнали на американците, че искаме да действаме заедно с тях", каза Клингбайл. Въпреки това той е убеден, че "времето на Европа е дошло". Трябва да се постигне напредък в политиката за сигурност и отбрана.