„Русия сее хаос и объркване“: Путин започна хибридна офанзива срещу Европа

Европа е залята от хибридни заплахи, особено от страна на Москва, откакто започна руската инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, пише БТА. Официални лица от ЕС и доклади на разузнаването предупреждават за рязко увеличаване на атаките, насочени към дестабилизирането на европейските демокрации. Под прицел са националните избори, инфраструктурни обекти и общественото доверие.

ЕС е все по-загрижен относно руската намеса, която се смята за част от по-широка хибридна кампания на Москва за отслабването на Запада.

Още новини от Украйна

На заседание на специалната комисия на Европейския парламент за Европейския щит за демокрация (EUDS) във вторник българският разследващ журналист Христо Грозев подчерта, че хибридната война на Русия далеч надхвърля шпионажа и включва саботаж, кибератаки, дезинформация и организиран хаос.

Според Грозев, който преди е работил в разследващия уебсайт "Белинкат“, а сега пише за германското списание "Шпигел“ и независимата медия "Инсайдър“, фокусирана върху Русия, кампаниите на Москва имат за цел да сеят хаос и объркване и да разпространяват страх.

Войната в Украйна продължава да бъде основна цел за Русия, но в центъра на вниманието ѝ бяха и събития като Олимпийските игри в Париж, националните избори в Румъния, Германия, Молдова и миналогодишните избори за Европейски парламент в целия ЕС.

По време на кампанията си за преизбиране миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради Европейски щит за демокрация, за да се противопостави на заплахите. Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт сега отговаря за разработването на инициативата. Комисията все още не е публикувала официално предложение за политика.

През декември Европейският парламент гласува за създаването на специалната комисия на фона на нарастващите опасения от злонамерена намеса в демократичните процеси на ЕС. Комисията има за задача да предложи конкретни решения за укрепване на устойчивостта на блока срещу хибридни заплахи.

Грозев изрази оптимизъм, че руските хибридни заплахи могат да бъдат преодолени. "Разкритите клетки, картографираните мрежи и осъдените шпиони показват, че на тези операции може да се противодейства. Успехът се дължи на сътрудничеството – взаимодействието между журналисти и между държави", подчерта той.

Какво представляват хибридните заплахи?

Хибридните заплахи са свързани с редица нетрадиционни атаки, като кибератаки или дезинформация. Този общ термин в областта на сигурността обхваща действия, които държавни или недържавни участници използват, за да навредят на други държави, без да водят открита война. По правило е трудно или невъзможно хибридните атаки да бъдат отнесени към конкретен извършител.

През последните месеци много държави в Европа съобщиха за щети по инфраструктурата, включително подводни кабели за пренос на данни в Балтийско море, както и за палежи и предполагаеми операции под фалшив флаг. Разследващите смятат, че зад много от атаките стои Русия.

Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви в годишния си доклад, който бе представен миналия месец, че "манипулирането и намесата на чужда информация е основна заплаха за сигурността на ЕС". В доклада също така се казва, че през миналата година са проследени дезинформационни атаки срещу над 80 държави и повече от 200 организации.

Преди срещата на външните министри на НАТО в Брюксел през декември чешкият външен министър Ян Липавски заяви, че през 2024 г. в Европа е имало 500 подозрителни инцидента и че близо 100 от тях могат да бъдат приписани на Русия.

Генералният секретар на алианса Марк Рюте заяви на срещата, че Китай, Иран и Северна Корея също са активни в кибератаките.

Прекъсване на работата на сървърите... и на изборите

Често срещан вид кибератака е т.нар. разпределена атака за отказ на услуга (Distributed Denial-of-Service - DDoS), която залива сървърите с интернет трафик, за да го направи недостъпен.

Миналата година проруската хакерска група NoName057(16) извърши такава DDoS атака срещу публични институции и стратегически сектори в Испания и други държави от НАТО, считани за съюзници на Украйна. Атаката в Испания временно блокира някои уебсайтове, но беше овладяна и не бяха докладвани кражби на данни или активиране на злонамерен софтуер.

Хакерската група се появи, след като Русия започна войната си срещу Украйна и заплаши да отговори на "антируските" действия на западните държави. През юли Гражданската гвардия на Испания арестува трима души за предполагаемото им участие в атаките.

Според разузнавателните служби Русия също така често се е опитвала да се намесва в демократичните процеси в Европа, като се е опитвала да предизвиква нарушения по време на избори.

В годишния доклад за 2024 г. на Нидерландската служба за военно разузнаване и сигурност (MIVD), който бе публикуван тази седмица, се посочва, че руски хакери са извършили кибератаки срещу компании за обществен транспорт и уебсайтове на политически партии в опит да нарушат изборите за Европейски парламент в Нидерландия, като затруднят гласуването на гражданите.

Според вицеадмирал Петер Ризинк от нидерландското военно разузнаване хакерите са се опитали да получат достъп до жизненоважна инфраструктура в Нидерландия с цел да прекъснат помощта за Украйна.

Броени дни преди парламентарните избори в Германия през февруари Министерството на вътрешните работи предупреди, че Русия е предприела дезинформационна кампания, насочена към избирателите, целяща да подпомогне крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) и да "разруши доверието в демокрацията".

Кампанията внушаваше, че АзГ, която симпатизира на Русия, се сблъсква с несправедливо отношение. АзГ е обвинявана във връзки с Москва и е призовавала Германия да прекрати военната си подкрепа за Украйна.

Според ръководителя на Академичната мрежа за Източна Европа (AKNO) Филип Шмедеке руските разузнавателни служби все по-често се насочват и към германски академични организации, фокусирани върху Източна Европа. Тази организация през последните четири години е подкрепила 1200 души от Русия, Беларус и Украйна и продължава да помага на учени, принудени да бягат от репресии, преследване, забрана за работа и война.

През декември Конституционният съд на Румъния (КСР) анулира президентските избори в страната поради опасения за руска намеса във вота, в който крайнодесният политик, подкрепян от Москва, Калин Джорджеску неочаквано спечели първия тур.

Според Висшия съвет за национална отбрана (CSAT) Румъния е била обект на "действия на държавен киберактьор" по отношение на информационните и комуникационните технологии, подпомагащи изборния процес.

След анулирането на решението индексът на демокрацията за 2024 г., публикуван от отдела за изследвания и анализи на сп. "Икономист“ (The Economist Intelligence Unit), понижи рейтинга на Румъния от "несъвършена демокрация" на "хибриден режим", като я свали с 12 места и я постави на 72-ро място в света. Отмяната на изборите се е отразила негативно и на оценката на страната за плурализъм.

Сега президентските избори в Румъния са насрочени за 4 май (първи тур) и 18 май (втори тур).

Да държим съседите на ЕС настрана

Дезинформацията и конспиративните теории продължават да заливат и съседните на ЕС страни - например в Молдова, която граничи с Русия, и в Република Северна Македония, която се стреми към членство в ЕС.

Молдова, една от най-бедните страни в Европа, продължава да е силно зависима от руския газ. Бившата съветска република е дълбоко разделена между проевропейски и проруски фракции. Прозападният президент Мая Санду спечели втори мандат през октомври, а ЕС обвини Русия в "безпрецедентна" намеса в гласуването в опит да облагодетелства прокремълския кандидат Александър Стояногло.

В Северна Македония прокремълски настроени лица действат в социалните медии, възползвайки се от разочарованието, скептицизма и подозрителността, се казва в доклада "Чуждото влияние в Северна Македония", публикуван от Евроатлантическия съвет на Северна Македония.

Министърът на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски предупреди, че доверието в ЕС е застрашено и че разширяването на блока е необходимо, за да се предотврати възможността руската пропаганда да се използва като оръжие. Муцунски специално предупреди за злонамерени лица, които се възползват от разочарованието на Северна Македония от постоянно променящите се изисквания за присъединяване към ЕС.

Общо девет държави получиха статут на кандидатки за членство в ЕС, а ЕС наблюдава отблизо страни като Сърбия и Грузия, чиито правителства проявяват склонност към сближаване с Русия.