Алек Бонев пред ФАКТИ - за първото участие на българи в Световното първенство по планинско колоездене

Алек Бонев е на 20 години, а от 16-годишен се занимава професионално с планинско колоездене. Състезава се в дисциплината крос кънтри олимпик (ХСО), което всъщност е олимпийската дисциплина в планинското колоездене.

Само тази година той печели сребърен медал на на държавното първенство ХСО Драгалевци, трето място на планински маратон "Джуренец Куест", второ място при мъже елит от XCO Uzana.

На 9 октомври Бонев се състезава на Световното първенство по планинско колоездене в Леоганг, Австрия. Той е част от първия български отбор, участвал някога в Световното първенство с дисциплината ХСО.

От ФАКТИ се свързахме с Алек Бонев, за да разберем повече за самото Световно първенство и планинското колоездене.

„Занимавам се с колоездене от десетина години, професионално – от около три“, казва Алек. Участвал е в редица състезания в България и чужбина – предимно в Румъния и Сърбия. На въпроса защо е избрал планинското колоездене, той отговори: „Започнах да карам с приятели. В един момент реших да се развивам в хобито си“.

„Дисциплината крос кънтри олимпик е олимпийска. Според годините, се определят обиколки и спрямо възможностите във възрастовите групи. Правят се обиколки, които са около 4-5 километра, спрямо трасето и терена“, казва той за самия спорт. Най-предизвикателният маршрут, по който е карал пък казва, че е този на Световното в Леоганг: „Беше изключително стръмно, имаше много технични спускания. През цялото време, докато бяхме там валя. За състезанието все пак беше хубаво времето, но калта си беше там. Общо взето бедствахме всички“.

В Леоганг Алек Бонев се състезава в категорията до 23 години и финишира 70-ти. „Може би не съм доволен от резултата си, но за първо участие мисля, че за всички момчета в отбора е доста приемливо. Видяхме много и взехме много като опит от по-големите имена, гледахме и учихме. Това е един сериозен тласък за всички в отбора“, каза той.

Световното първенство по планинско колоездене се провежда от 1990 година, а България изпраща свои състезатели за първи път в дисциплината крос кънтри. „Всяка държава изпраща най-добрите си състезатели и федерацията, която е в съответната държава има различни критерии, които трябва да се покрият, за да станеш състезател от националния отбор“, казва той. Според него, е бил избран да участва защото е станал вицешампион на България на държавното първенство ХСО Драгалевци. Помогнали са и натрупани точки от други състезания.

На въпроса защо България не е изпращала състезатели досега, Бонев отговори: „Доста дълго време федерациите бездействаха. От тази година имаме нова федерация, която вече пое по някакъв път и изпраща доста състезатели в чужбина не само за планинско колоездене, но и на шосе, за да се развиваме“. „В момента както се виждат нещата, мисля, че колоезденето е тръгнало по хубав път и ще се развиваме всички“, допълни той.

В Световното първенство по планинско колоездене в Леоганг тази година участват петима българи - Мартин Маринов, Лъчезар Ангелов, Стефан Манчев, Алек Бонев и Александър Алексиев. Макар карането да не е отборно, Алек определя българските състезатели като свой отбор. „Всички се подкрепяме, тренираме заедно по трасето, черпим опит, размишляваме. Имахме големи дилеми с какви гуми да караме например. Аз може би не избрах най-подходящият вариант, но огледах внимателно гумите на другите, дадох съвети на следващите момчета, които вече са в категорията елит. Те бяха с по-добре избрани гуми и се представиха по-добре. Нямаха падания и така нататък“.

За впечатленията и емоции от Световното, Алек казва: „В нашия отбор всичко беше с добро настроение. Не сме имали някакви сериозни премеждия. Предвид тежкото трасе, имахме няколко падания в отбора, най-вече аз. Прибрахме се всички живи и здрави“. Бонев се прибира от Леоганг без контузии, има само няколко леки падания.

„Искам да стигнем нивото, което другите държави могат да поддържат в момента“, това е бъдещата амбиция на колоездача. Причините да не сме го направили, според него са „най-вече организацията на федерацията, която беше преди и може би, защото не сме се състезавали никога на такова ниво“.

„Всички бедствахме“, казва Алек отново в края на разговора ни. „Има си тръпка и в бедстването. Накрая, когато всичко приключи и се прибереш вкъщи жив и здрав, ти става хубаво“.