Един от най-великите италиански футболисти - Роберто Баджо, се сбогува с починалата легенда на местния футбол - Паоло Роси, чрез трогателно писмо, публикувано в “Гадзета дело спорт”.
“Още един голям удар. Велика за италианския футбол личност ни напусна. Паоло, ПАБЛИТО, ПАОЛО РОСИ. Почти винаги трябваше да бъде назован с личното и фамилното си имена. Той не беше Роси, той е и винаги ще бъде ПАОЛО РОСИ. Приятните спомени от времето, когато бях на 10 години, отново се появяват, запазени с десетилетия в един от многото албуми в моята памет. Днес, благодарение на Паблито, аз преглеждам този албум. Спомням си как аз и скъпият ми баща Флориндо, който почина само преди няколко месеца, карахме колело 12 км., за да стигнем от Калдоньо до Виченца. Отидохме до “Менти”, за да гледаме великия Паоло Роси. По време на мача бях сграбчил оградата, за да го гледам как играе и бележи. Мислех си, че един ден аз също ще играя на този стадион, носейки тази красива фланелка с голямото “Р” на гърдите ми.
Имитирайки Паоло Роси, можех да реализирам това, което той успя да постигне: да спечеля свеовната титла с победа на финала срещу Бразилия. Това, което Паоло Роси направи срещу Германия. Да спечеля “Златната топка”, както го стори Паоло Роси. Да спечеля, въпреки страданието на коленете ми, както направи Паоло Роси. Да спечеля в свят, който се нуждае все повече и повече от усмивката на Паоло Роси. Чудесно пътуване до Китай наскоро отново ни събра заедно. Говорихме си за това колко много общи неща имахме помежду си и колко много трябва да направим за едно по-добро бъдеще, особено във футбола.
Паоло сбъдна мечтата на милиони италианци - нещо, което аз не успях да постигна. Да разбереш днес мистерията на живота и да намериш причина за нещата, които ни се случват, не е лесно. Също като празнината, която Паоло оставя в сърцата на своята съпруга и на трите си деца, към които са насочени моите мисли. Сбогом, Паоло. Чудя се дали ще носиш своите бутонки, докато си на небето. Надявам се, както и че твоята усмивка също ще е с теб там. Тук ще си спомняме за нея дълго време. Желая ти безопасно пътешествие, Паоло, в безкрайното небе на тихата светлина”, пише в писмото.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Пешо от Петърч
Коментиран от #4
22:33 11.12.2020
2 Легенди
Истинският футбол загина в края на 90-те! С отваряне на границите, с голямата търговия на футболисти, с преформатирането на евротурнирите по нови схеми за да има мачове, мачове, мачове в името на парите от телевизии и спонсори, с новите регламенти за световни и европейски първенства. Няма вече знаменити мачове, мачове, които да се помнят за цял живот и от зрители и от футболисти. Мачове, които да са емблематични за цяло поколение, мачове, които да запомниш имената на играчите от вратаря до последната резерва. Няма...и няма да има докатоцелта на ФИФА И УЕФА искат само да има пари, пари, пари!
Всичко е сбъркано. С тази политика на мачове, мачове денонощно вече ти идва в повече. То сега няма публика по стадионите, те сложили мача в понеделник или в четвъртък в 22 часа в декемврийския студ... И защо? За да гледаш рекламите им по телевизията - на бира, превръзки, тоалетна хартия, чипс! Малоумщина! Отврат!
Щастлив съм, че съм гледал истински футбол! С истински футболисти, които играеха за чест и слава на клуба, а не само за пари! С пълни трибуни, с истински привърженици по стадионите, а не с агитки и фенове и фенклубове!
22:40 11.12.2020
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Голата вода
До коментар #1 от "Пешо от Петърч":
Ни бутна два еднакви гола и никой не се сети да го покрие тамКоментиран от #5
23:40 11.12.2020
5 Алфа Чакал
До коментар #4 от "Голата вода":
Добре,че Бразилия ги победиха.Спряхани жабарите, а какъв плакат бяхме направили ,ама........Бях на 8 години ,но мачовете от 94-та ги помня като ,че ли бяха вчера.00:03 12.12.2020
6 Тъй де!
02:10 12.12.2020