Защо кандидатите за президент на БФС обещават нещо, което не могат изпълнят?

“Махам президентите и собствениците от Изпълкома на БФС”, “Без президенти и собственици в Изпълкома”. Това е едно от нещата, които повечето от настоящите кандидати за президент на БФС обещават и са вписали в своите програми.

Бърза справка в устава на футболния съюз обаче показва, че кандидатите обещават нещо, което после може и да не изпълнят, тъй като “без или със собственици и президенти в Изпълкома” не зависи от тях, а от самите клубове.

Член 39 (2) от устава на БФС гласи: “Кандидатите за членове на ИК се предлагат от новоизбрания президент и от ФК-членове на БФС. Професионалната футболна лига, Аматьорската футболна лига и Асоциацията на българските футболисти могат да предложат по един кандидат. За членове на ИК могат да се предлагат и лица, които не са членове на ФК.”

Т.е. Бориислав Михайлов, Димитър Бербатов, Христо Порточанов, Ивайлов Дражев, Христо Христов или Георги Захариев може и да не искат президенти на клубовете в ИК, но Левски (Лом) предлага Наско Сираков за член, той събира достатъчно гласове от делегатите на конгреса и влиза в Изпълкома.

Така че кандидатите за президент на футболния ни съюз трябва да бъдат по-внимателни с обещанията и да разберат едно: те изпълняват волята на клубовете и техните собственици, а не обратното. В пълномощията им е да предложат на делегатите “без президенти в Изпълкома”, но не и да обещават, че подобно нещо ще се случи, тъй като това не зависи от тях.

И още нещо много важно, от което клубовете имат право да се възползват. Новоизбраният президент на БФС е един от хората, които предлагат членове за Изпълкома, но в крайна сметка делегатите на конгреса решават кой да е вътре и кой - вън. Т.е., хипотетично, при достатъчно добра организация и стиковка, клубовете имат пълно право да вкарат своите кандидатури в ИК и да игнорират част или изцяло тези, които им предлага новоизбраният президент.

Разбира се подобно развитие на събитията е малко вероятно, но все пак трябва да бъде напомнено на кандидатите за шефска слава, че приоритет №1 е да уважават своите работодатели (клубовете), а не да се държат надменно с тях, използвайки фрази като: “пичове, ядосан съм ви, не съм доволен”.