Робърт Левандовски даде интервю в сайта bundesliga.com, в което заяви, че спечелването на наградата за най-добър играч на ФИФА през 2021 г. служи само за изостряне на непоклатимия му фокус върху отбелязването на още повече голове и спечелването на трофеи с Байерн.
33-годишният поляк се наслади на зашеметяваща година, счупвайки почти половинвековния рекорд на Герд Мюлер за най-много попадения в рамките на сезона и календарната година в Бундеслигата. Освен това головата машина помогна на Байерн да спечели девета поредна шампионска титла в Германия. Роберт завоюва и европейската "Златна обувка" като водещ стрелец на континента, но той не е от хората, които ще почиват на лаврите си след изобилието от награди...
Хер Левандовски, какво означава да бъдете №1 на ФИФА в света за 2021-а?
- Първо, благодаря. Трябва да кажа, че това е огромна чест, защото всичко, което направих и което правя, ме кара да се гордея. Много се радвам да печеля такива награди, защото те принадлежат и на отбора. Всички сме заедно като едно.
По какъв начин подобна награда ви мотивира да продължите да извличате най-доброто от себе си?
- Когато обичаш спорта и тази игра, винаги е по-лесно да си мотивиран за следващата стъпка. Няма значение колко мача си спечелил или колко награди си обрал. За мен е по-важно колко двубоя още тепърва трябва да бъдат спечелени в бъдеще или колко титли предстои да завоюваме. Това е разликата. След всяка награда и всеки трофей се мотивирам повече за още успехи.
Колко важна е вашата награда за Бундеслигата като цяло?
- Мисля, че всеки приз означава много и за лигата, и за Байерн, защото ние сме отбор. В крайна сметка всички тези индивидуални награди също са важни за клуба. Трофеите с Байерн са на първо място, но и такива лични призове показват, че си свършил добра работа. Толкова много хора говорят за рекорда, което е супер не само за мен, но също за клуба и за цялата Бундеслига.
Мануел Нойер също бе избран в идеалния отбор на ФИФА като вратар. Колко ключова все още е подкрепата му за Байерн?
- Да, той е не само страхотен вратар, но и голям човек. Няма значение на колко години е. Той още показва, че е най-добрият. Дори по време на тренировки за мен е предизвикателство да му вкарвам голове. И благодарение на него мога да бъда по-добър.
В социалните мрежи ни показахте поглед върху семейния живот, когато направихте прическа на дъщеря ви, използвайки прахосмукачката. Как ви хрумна това?
- Тази идея я видях преди няколко месеца в интернет. Разбира се, понякога сутрин нямам толкова време с дъщерите си, за да се опитам да им дам нови прически или нещо подобно. Попитах я дали ще се радва, ако можем да се опитаме да го направим. В началото тя каза: "Добре, но не съм сигурна". След като обаче ѝ хареса. Беше хубаво да прекараме време заедно по този начин.
Още нещо за семейството - веднъж казахте, че родителите ви са искали да тренирате много спортове, а не само футбол...
- Да, нашите бяха учители по физическо. Баща ми бе в моя клас, така че всеки път, когато ходех на физкултура, очаквах, че ще играем футбол. Но не... По това време не го правех. Не разбирах защо играем и други спортове като баскетбол, хандбал, волейбол и много гимнастика. Аз исках футбол, но по-късно разбрах, че другите спортове ме правят по-гъвкав. Научих и различни движения. Не само типични такива за футболистите. Дори сега виждам разликата между мен и другите играчи, защото тялото ми е по-гъвкаво. Ето защо се занимавах с много други спортове, които не включват само футболни движения. Мога само да бъда благодарен на баща ми.
Един от акцентите на миналия сезон бе рекордният ви 41-и гол в Бундеслигата. Какво помните от ситуацията?
- Целият мач е в главата ми. Помня, че през до самия край не можах да вкарам този гол. Опитах с левия, с десния, пак с левия. Не ставаше! При другите се получаваше по-лесно, но в този момент дойде последната минута и финалните секунди. Знаех, че трябва да съм готов, че ситуацията идва... Мисля, че Сане се опита да вкара от разстояние. От 20 метра или нещо подобно. Усетих, че моментът е дошъл. Знаех, че не е засада, а вратарят е допуснал малка грешка. За мен оставаше само да съм на точното място в точния момент. И след това, когато вкарах, не знаех точно какво означава, но бях много щастлив. Видях, че невъзможното е възможно. Легендарен рекорд . Не вярвах, че съм го направил.
Променило ли се е нещо в начина, по който ви възприемат оттогава?
- За този рекорд? 49 години никой не се доближи до Герд Мюлер. И точно заради него можех да поставя новия връх. Без Мюлер щеше да е трудно, защото той показа колко високо можете да стигнете в Бундеслигата. Преди няколко години си мислех, че ще бъде невъзможно да го направя така, както го е сторил той по онова време. Но след 49 години успях! Това постижение е толкова невероятно и специално заради Герд Мюлер. Дори сега, докато мисля за него, това ме прави горд, защото не съм мечтал за такъв огромен рекорд в Бундеслигата. Знаех, че няма да е лесно да успея след моята контузия.
Сега имате 23 гола в 20 и може да подобрите още веднъж собствения си рекорд. Тази мисъл стимулира ли ви още повече?
- Моят рекорд бе за 29 мача. Човек би си помислил: "Уау, само в 29 мача вкарах 41 гола". Ами тогава колко мога да стигна, ако играя във всичките 34 кръга със същия процент попадения? Със сигурност такъв сезон може да се случи само веднъж или два пъти в кариерата, ако имаш късмет и добро представяне. Но винаги се опитвам да давам всичко и да запазя това високо ниво.
Забелязахме срещу Кьолн, че сте майстор в това да не ви хванат в засада. Явно вашият тайминг е невероятно добър. Това идва с опита или работите специално?
- Ако играеш 25 години, не си фокусиран само върху топката, а и върху линията на защитника. Знаех, че не съм в офсайд. За нападателя в пеналта трябва не само да мисли бързо, но и да вижда по-бързо от противника. Движението между мен и бранителя беше перфектно синхронизирано с паса на Томас Мюлер. Затова знаех - очите ми са достатъчно бързи, за да виждат линията на засадата. И тази ситуация е точният пример.
Вие сте само вторият играч, който стига 300 гола в Бундеслигата...
- За първи път след мача с Кьолн чух, че съм вкарал 300 гола. Така че винаги е по-добре да получавам тази информация след двубоя. Ако го знаех преди това, щях да мисля прекалено много. 300 гола са нещо невероятно и специално. Само двама играчи са вкарали толкова в Германия и аз съм един от тях. Търпението също е важно за този рекорд. Но със сигурност е по-лесно, ако отборът играе добре и имате толкова много шансове да вкарате, както е в Байерн.
Само 65 ви делят от вечния рекорд на Герд Мюлер в Бундеслигата...
- Не са малко. Сега не го мисля, твърде далеч е.
Материал на "Тема спорт"
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА