Време е за футбол, ЦСКА

В ЦСКА повод за драма няма, но за тревога - да. Вече всички отбелязаха, че "червените" футболисти предложиха много слаба продукция срещу Локомотив (София) миналата неделя. Това направи дори един спортен сайт, който е известен със своята безкритичност към всичкo, което се случва в клуба от Борисовата градина, а то не непременно винаги е похвално.

Всъщност коментарите, които излязоха във въпросния сайт, смутиха някои фенове на "армейците", защото след такива подобни бяха уволнени Бруно Акрапович и Любослав Пенев.

Засега Стойчо Младенов не е уволнен и нещата около отбора изглеждат сравнително спокойни. Традиционните истерии не се забелязват и вероятно тече усилена подготовка за гостуването на Славия в неделя. Разумно е да не се истерясва, но в "червения" лагер няма място за спокойствие и подготвянето за мача с най-стария столичен клуб не може да е рутинно предвид кошмарното футболно ниво, което бе демонстрирано срещу софийското Локо.

Същият сайт, който в протестните си мотиви срещу Стойчо Младенов бе посочил доста слаби аргументи, казва вчера посредством един от авторите си, че в ЦСКА "било време за мъже". Не, време за мъже беше по време на реванша с Виктория Пилзен в София. В ЦСКА е време за футбол. Най-после. Включително защото голяма част от другото го има - клубът се управлява разумно и професионално, вече има ясна структура, селекционната политика и в годините назад може да се окачестви като добра. А освен изреденото, ЦСКА започна да влиза в същностната си роля на социална институция чрез силна комуникационна политика, насочена към феновете на клуба, но и към цялата българска общественост и пример за това е днешната декларация.

Ако човек се самоуважава и иска евентуално да получи уважение, трябва да е обективен. А каква е обективната истина за слабото футболно ниво, демонстрирано от ЦСКА в първия официален мач за отбора през 2022 година. Основните фактори са два. Стойчо Младенов не се справи или в по-добрия случай много закъснява да се справи със селекционерските си задължения, които му бяха вменени от висшето ръководство на клуба. В редиците на 31-кратните шампиони има дисбаланс в две основни за футбола зони. Ако започнем отзад-напред по терена за въпросните две зони, ще видим, че първият дисбаланс е в центъра на защитата. През зимния трансферен прозорец "армейците" продадоха двама централни защитници - Карол Метс на Цюрих, а Пламен Гълъбов на Макаби Нетаня, и останаха само с трима равностойни общо - Юрген Матей, Мено Кох и Томас Лам. Този дефицит, в тази ключова зона, няма как да отговаря на вечните шампионски амбиции на "червените" и заключението относно него е, че ЦСКА спешно се нуждае от централен защитник на поне прилично ниво, защото за Стойчо Младенов и щаба му може да стане много неприятно, ако един от централните защитници е контузен, а другият наказан. А какво ще се прави, ако и тримата изведнъж се окаже, че няма как да играят в даден мач или мачове? Ще се импровизира вероятно, но импровизациите или свършват зле, или имат само краткосрочен положителен резултат.

Подобна е ситуацията и в зоната пред централните защитници - дефанзивните/централни полузащитници, но там, за разлика от положението при бранителите, липсва и класа.

Много фенове на ЦСКА и до ден днешен се чудят как Жеферсон има над 100 мача за техния любим тим. Да, той имаше и нелоши моменти в периода си в София, но цялостно изобилстват две тенденции в неговото пребиваване на "Българска армия" - или представянето му е посредствено, или е дълготрайно контузен.

Амос Юга е нелош дефанзивен полузащитник, но неговото представяне при "червените" до този момент може да бъде обобщено така: "На приливи и отливи" и според това кой го тренира, което обаче е универсален фактор за представянето на почти всеки футболист, изключвайки тези със супер способности - като Лионел Меси и Кристиано Роналдо, и тези, които разполагат с впечатляваща работна и не само етика.

Карло Мухар загатна за качества, но тепърва трябва да се доказва и той по-скоро не може да е този халф, който ще направи разликата в полза на отбора си.

И с това халфовете в ЦСКА приключват, като не броим Томас Лам, който може да играе и като дефанзивен полузащитник, освен като централен защитник, както и младият Георги Чорбаджийски, който е по-скоро плеймейкър. Но него не го броим и защото в мача срещу Локомотив (София), въпреки очевидните дефицити на "червената скамейка", той не бе включен в групата за двубоя.

Няма как с общо трима дефанзивни/централни полузащитници да си конкурентоспособен на близките ти по класа съперници, камо ли да се бориш за трофеи. Още повече когато нито един от тези трима халфове не е много по-класен от съперниковите състезатели. През декември миналата година Стойчо Младенов в интервю след мач заяви, че му трябва креативен халф, който да може да изнася успешно топката от половината на ЦСКА, да разиграва, да започва атаките и да определя темпото на игра. Необяснимо е защо цяла зима Младенов, който има пълна власт и отговорност относно селекцията, не привлече такъв футболист. Нидерландецът със сирийски етнически произход Мохамед Осман, който беше на проби в отбора, показа добри качества в една от контролите, има и добра визитка, но след като се прибра в Нидерландия в почивните дни на ЦСКА по време на лагера в Турция, се разболя от COVID-19 и Стойчо Младенов се отказа от него.

Не е ясно и дали на подготовката е работено в посока на преквалифицирането например на Варела в полузащитник от по-задна линия от традиционното за него - с тренировки най-вече за игра в защита и пояснение какво се иска от него в градивен план от тази по-задна линия. Такова преквалифициране евентуално би могло да доведе и до промяна на схемата на игра, но това са само хипотези. Ясно е обаче едно. Отборът на ЦСКА се нуждае от поне един нов полузащитник, и то такъв с повече футболна фантазия от Юга, Мухар и Жеферсон.

Ясно е и също така, че като цяло качеството, с което разполага старши треньорът на "червения" тим, никак не е лошо за родните стандарти. Юрген Матей, Томас Лам, Брадли Мазику, Греъм Кери, Жорди Кайседо, пък и други са една чудесна основа за изграждането на добре играещ и успешен отбор.

Стойчо Младенов е безспорно една от най-големите легенди на ЦСКА, ако не и най-голямата. Големи успехи като футболист и емблематични голове в Европа с екипа на "армейците", успехи и като треньор на ЦСКА. А може би най-важното, е че той е една от малкото легенди на клуба, които го защитават от несправедливостите и от вражески настроените срещу него. А такива има много. Силен и успешен ЦСКА е кошмар за немалко хора.

В този смисъл, особено докато в българския футбол не настъпи нормалност и средата не стане по-благоприятна, изцяло насочена към състезанието на терена, Стойчо Младенов е най-подходящият човек за поста старши треньор на ЦСКА, защото той е лидер, отдаден е на "червената" идея и е наясно с българската реалност.

Най-голямото треньорско качество на Младенов, отчитали са го мнозина през годините, е способността му да мотивира футболистите. И ако в онази футболна реалност от 2008 година мотивацията, индивидуалната класа и стабилността в отбрана бяха достатъчни за успех, днес във времената на проактивния футбол тези фактори са крайно недостатъчни, за да практикуваш добър и успешен футбол. И точно в това е проблемът на ЦСКА, който се видя 13 февруари - нямаше никакви нотки на съвременен футбол. В дадени моменти дори не просто на съвременен, а цялостно нямаше футбол. И за това няма как да бъдат винени футболистите, защото те не се самоподготвят.

Когато декларираш двугодишен хоризонт за детронацията на Лудогорец, резултатите в първата година не са проблем. Стига да не са срамни. Тоест не е проблем, че ЦСКА завърши наравно с Локо (Сф), а това, че над половин година след завръщането на Младенов начело на отбора и след първоначалния импулс, когато "червените" играеха още със стила на Любо Пенев, ЦСКА продължава да не играе добре.

И завършвайки, за да подкрепя тезата си, че освен нови попълнения, трябва да се вземат мерки и в посока подобряване на играта, ще дам два примера с Юрген Клоп, започвайки отзад-напред. Неговият Ливърпул спечели трофей 4 години след като той пое отбора, но още на третия, четвъртия мач от неговата ера на "Анфилйд" стилът му се виждаше на терена. Мърсисайдци играеха коренно различен футбол от този преди това - при Брендън Роджърс и Кени Далглиш, и то с футболисти, които в огромната си част са привличани именно от тях, а не от Клоп. В този контекст - сериозен въпрос е Стойчо Младенов с футбола си от 2008 ли иска да върне ЦСКА към славата - футбол, който отстъпва и в световен план предвид това, което се случва с кариерите на Жозе Моуриньо, Диего Симеоне и Рафаел Бенитес, или има друга идея, която обаче засега не успява да реализира.

И стигаме именно до момента с реализацията, в която, както обещах, пак ще намеся Юрген Клоп. Още като треньор на Борусия Дортмунд той беше казал: "Желко е мозъкът, аз съм стомахът". Изказването на германеца е по повод организацията в "жълто-черния" отбор и в него се споменава бившият му помощник Желко Бувац. С това си изказване Клоп направи признание, че в тренирането на идеите, които се генерират от щаба му и него, повече роля има помощникът му Желко, а за него остава предимно ролята на лидер и мотиватор. И в момента в Ливърпул Юрген Клоп има огромен екип, който му помага в тренировъчния процес, в проучването на съперници и в изготвянето на тактиката.

Ясно е, че Ливърпул и ЦСКА са на светлинни години един от друг откъм финансови възможности и няма как в обозримо бъдеще Стойчо Младенов да има толкова многоброен и всеобхватен щаб. Той обаче определено се нуждае от помощ за едно конкретно нещо - правенето, отработването в тренировки на съвременен футбол (със смисъл и динамика), който ние, феновете на футбола след това да виждаме в официалните мачове.

Много ще е лошо, ако Младенов разчита на стари лаври или си мисли, че разбира от всичко и няма нужда от помощ. Ако спешно не вземе мерки, той няма да успее да реализира своята мечта и тази на многобройните "червени" привърженици - титли, купи и силно представяне в естествената за ЦСКА европейска футболна сцена.