Легендарната кариера и живот на Петър Жеков

Рано сутринта днес бе съобщено, че легендата на ЦСКА и българския футбол Петър Жеков си е отишъл от този свят. Футболният свят побърза да отдаде почит на легендата, който ще остане в историята на родния футбол със страхотните си постижения.

Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. в хасковското село Книжовник. Стартира футболната си кариера в отбора на Химик (Димитровград), а през 1963 г. се присъединява към Берое, където изгрява звездата му – за 6 години отбелязва феноменалните 101 гола в 141 мача за старозагорския тим. След това Жеков се превръща в легенда и на ЦСКА, където играе между 1968 и 1975 година, отбелязвайки отбелязва 144 гола в 167 мача.

Повече от половин век 253-те му попадения бяха върховото постижение в родното футболно първенство преди Мартин Камбуров да подобри постижението му.

Голмайстор на „А“ група рекордните 6 пъти – 2 пъти с Берое и 4 пъти с ЦСКА. С екипа на „червените“ Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на Купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.

Носител на "Златната обувка" през 1969 г. с 36 попадения, на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата обувка" през 1973 г. Печели званието "Заслужил майстор на спорта" през 1965 г.

През календарната 1968 г. отбелязва фамозните 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални контролни срещи.

В турнира за КЕШ играе общо в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света.

За националния отбор на България има 44 мача, в които е отбелязал 25 гола. Участник на Световното първенство в Англия през 1966 г., където изиграва 1 двубой. В кампанията за Евро 1968 отбелязва 4 гола, благодарение на което България до четвъртфиналите срещу Италия, спечелени драматично от „скуадра адзура“. Извежда „трикольорите“ с капитанската лента на финала на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г.

Приключва състезателната си кариера едва на 30-годишна възраст през 1974 г.

След това се пробва на треньорското поприще, като е помощник в ЦСКА и старши треньор на Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен.