Фланелка на Стоичков в първия музей на футбола в Източна Европа

Първият музей на футбола в Източна Европа се намира в Букурещ. Той е на осем нива и е разположен на площ от над 1500 кв.м. в реставрирана историческа сграда в Стария център на улица “Габровени” 24. В него са изложени 271 предмета. Колекциите ще се сменят на всеки три-четири месеца. За последните 115 години това е вторият частен музей в Румъния. Първоначалната инвестиция по откриването му възлиза на 1 600 000 евро. Входният билет за възрастни е 49 леи (20 лв.), за деца е 33 леи (13 лв.). Групи от по 11 и повече души ползват намаление. Отделно всеки месец има различни промоции.

“Капитан” на музея е Георге "Джика" Попеску, който е бил истински капитан на румънския национален отбор. Фланелки, носени от него и негови колеги, са изложени във витрини. В така наречената румънска стая откриваме фланелката на румънския футболен защитник Николае Лупеску в приятелски мач с Алжир от 1964 г. - това е и най-старата тениска в колекцията. В музея се съхранява и тениската на Николае Добрин, която носи в мача с Чехословакия през 1971 г. Дрехата е запазена с отличителен знак - върху нея има петно от кръв, защото тогава Добрин претърпява контузия. Във витрини са изложени и тениските на Георге Хаджи, когато е играл под номер 10 в Реал Мадрид. Има и цял кът, посветен на женския футбол.

“През 1880-а се е изиграл първият футболен мач между жени. През 1990-а в Румъния се появява първият женски футболен отбор. Искаме да направим специална кампания за жените, тъй като и те са важни в тази игра, в този спорт. Искаме те да имат специални екипи. Сега жените, които са над 20-годишни, играят със смесени екипи. Сложно е. Търсим и помощ отвън”, разказва заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу.

В стаята за преживявания, покрита с 5-метрови LED екрани, са най-ценните фланелки на чуждестранни играчи: има такава, носена от двукратния носител на “Златна топка” Роналдо в приятелски мач между Бразилия и Хаити през 2004 г. На видно място е и фланелката на Христо Стоичков, която е носил през 1992 г. в Барселона.

В така наречената международна стая може да се проследи еволюцията на футболната топка от Световното първенство от 1930 г. до наши дни, да се видят стадиони, направени от конструктори Лего, както и известни международни футболни списания, на чиито първи страници са и румънски играчи.

Топка, направена от екрани, кабина на футболните коментатори, специална маса за пресконференции, игра на джаги са само част от изненадите за посетителите.

Ето какво още разкри в специално интервю за БТА заместник-директорът на музея Тициана Гаджиу.

- Какво ви вдъхнови да направите Музея на футбола?
- Страстта ни към спорта, но и нуждата, която има на пазара. Хората търсят места за забавления. Туристическата мрежа в Букурещ не е толкова развита и хората търсят какво да правят в свободното време. Няма да забравя как при мен дойдоха приятели и ме попитаха какво интересно място могат да посетят в Букурещ. Погледнах в Trip Advisor и си дадох сметка, че изборът е беден. След това мои колеги бяха в музеи в Берлин. И така се появи амбицията да направим и ние един проект. Нещо по-голямо, уникално. Най-накрая футболът си намери място - това е и нашето лого. Всяка европейска столица си има музей на футбола. Но в Източна Европа нямаше нито един, а този спорт е на почит в региона. И си казахме - защо не.

Сградата на музея си има концепция. На партера например достъпът е свободен. Хората могат да дойдат в ресторанта, да хапнат, да гледат мач. Атмосферата тук беше невероятна по време на световното. Когато играеше Мароко например, дойдоха поддръжници. Имаше много хора. Имаме и магазин за сувенири, кафене. На 1 май ще отворим и тераса.

Имаме зона, която показва как са играели децата преди и как играят сега. Можете да видите игра от 1960 г., произвеждана от румънска фирма. Или да редите пъзел със снимка на Хаджи и Марадона. Можете да се състезавате с приятели. Да проследите еволюцията на футболната топка. Как с годините става все по-лека и днес тежи колкото един мобилен телефон. Или да видите тениската на Роналдо, която е носил в така наречения Мач на мира. Действието се развива през 2004 г., когато в Хаити имало война. Но тя буквално спира за един ден заради футболния мач с Бразилия. Танкове са изпратени до летището да вземат отбора и да го отведат до терена. Да, футболът може и това - да спре война.

- Какви хора идват в музея?
- Фенове на футбола, както и очаквахме. Семейства с деца. Младежи. Публиката е различна. И ние се опитваме да комуникираме с тях различно. С децата - в Тик-Ток. С юношите в Инстаграм. С останалите през вестници и сайтове. Всеки може да намери какво да прави в този музей. Това е място, на което мога да дойда с дядо или с по-малкия ми брат.

- Има ли интерес от България?
- Вече имахме и няколко групи от България. Преди няколко седмици дойде един човек от Австралия. В момента сме в топ пет на Trip Advisor и идват най-вече туристи.

- Планирате да сменяте колекциите на всеки три-четири месеца. Да подкрепите жените във футбола. Какво още?
- Това, което ми се иска да развием и върху което работим, е социалната роля на футбола. Проучванията показват, че в провинцията, в по-бедните региони, когато мъжете започнат да практикуват този спорт, процентът на домашно насилие намалява. Освен това в страната на състезания се явяват много талантливи деца, но нямат пари дори за нови маратонки. А имат талант. Футболът им дава шанс за нещо по-добре. Футболът не е само пари и реклама. Опитваме се да работим в тази посока. Защото има деца, които дават сърцето си на терена и е хубаво да знаят, че после ги очаква нещо добро. Сега водим разговори с няколко детски клуба, които имат състезания. Да излагаме в музея тениската на най-добрия състезател от най-добрия клуб. Това е важно и стимулиращо за децата. Да знаят, че техните тениски ще са до тази на Хаджи или на Стоичков.