Димитър Пенев: Без Любо и Емо Костадинов нямаше как да бием Франция

30 години по-късно Димитър Пенев за първи път говори пред френска медия за един от най-болезнените мачове в историята на петлите - загубата с 1:2 от България, която ги лишава от участие на Мондиал 1994. Със страст и добро настроение 77-годишният бивш селекционер говори пред "Франс Футбол" и се връща назад към онази прословута вечер на "Парк де Пренс". Колегите от "Тема Спорт" представят казаното от Стратега.

За подхода към мача: Франция ни направи хубав подарък със загубата от Израел. Беше голяма изненада, когато разбрахме, че са паднали. Честно казано, ние още преди това таяхме малка надежда, че нещо ще се случи. Затова имахме наши шпиони във Франция, които гледаха мача на "Парк де Пренс". Те пишеха конкретни доклади и ни даваха информация за всеки играч. Аз също звънях на българи емигранти във Франция, които им даваха ключова информация от стадиона. За онази епоха подобно нещо бе почти революционно. По време на моите индивидуални разговори сравнявах нашите момчета с техните. И им казвах: "Познавам го, ти си по-добър от него и ще имаш надмощие, ако правиш това, което ти казвам". Успях да убедя футболистите, че пост по пост са по-добри от всеки играч на Франция. С моите помощници бяхме организирали видеосесии, на които изгледахме всички мачове на съперника. Нямаше как да бъдем по-организирани.

Изолирахме отбора в Германия - на 100 километра от Франкфурт. Бяхме в гората, далеч от всичко. Беше много студено, но благодарение на този лагер аз исках да сплотя отбора и да не позволявам на медиите да стигнат до информация. Проблемът с визите? Беше немислимо да играем без Любо (Пенев) и Емил (Костадинов). Вече бях мислил да ги сменям, за всеки случай... Щях да имам техни заместници, които да дадат 100% от себе си, но без двамата би било невъзможно да победим Франция. Не знаех, че при пристигането на стадиона Красимир Балъков е видял шампанско в съблекалнята на френския отбор... Но ще ви разкрия една малка тайна - ние също бяхме подготвили една бутилка (избухва в смях). Донесохме нашето шампанско от България, но не го показахме на играчите до края на мача, за да не ги дестабилизираме. Сега въпросът е кое шампанско е по-хубаво - френското или българското.

За тактиката: Нашият план беше акцентиран върху двама французи - Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона. Искахме да ги неутрализираме. Те бяха най-добрите не само във Франция, но и в Европа. В дефанзивен план сложихме да ги пазят индивидуално Трифон Иванов (срещу Папен) и Златко Янков (срещу Кантона). Това беше ключът за нас. Имахме компактен блок, идеята бе да бъдем събрани и да отблъскваме всички опити на противника. Знаехме, че халфовете им са много добри, способни да бележат голове. Искахме да прекъснем тяхната верига от пасове. Но сериозно (спира за момент)... Вижте отбора, който имах на разположение! Как с такива футболисти да не си свободен, за да играеш спокойно. Стоичков беше най-добрият в Барса, Пенев голмайстор на испанското първенство, Костадинов, Лечков, Балъков - звезди в Порто, Хамбургер и Спортинг Лисабон. Имахме отбор от победители, които не се страхуваха от нищо. Бях абсолютно уверен в нашата сила. Моята работа бе да събера целия този талант и да го превърна във военна машина. Искахме те да бъдат единни за България и да изпъкнат индивидуалностите. Нашата силна страна несъмнено беше атаката. Трудно ни беше да не допускаме голове, но имахме много по-малко трудности при отбелязването. Моята система 4-3-3? Това е класика с либеро Петър Хубчев, който беше решаващ за здравината на нашата защитна основа. Бях сигурен в намирането на правилната формула.

Първото полувреме: От моята пейка бях доволен от това, което виждам. Почти нямаше от какво да се оплача от моите момчета. За съжаление, голът на Кантона дойде против логиката на играта. Дали имаше нарушение на Дешан срещу Цанко Цветанов преди това? Не знам. Нямахме време за проверка. Трябва да бъдем честни... Когато Кантона вкара гола, бях готов да скоча от скамейката и да му попреча (смее се). Те отбелязаха, окей. Но ние не се стресирахме и не изпаднахме никога в паника. Почувствах, че французите играеха със страх в стомасите си, така че ние не загубихме нашите средства. Ако изключим този гол на Кантона, планът беше почти напълно изпълнен. За щастие, не изчакахме много, преди да им върнем попадението благодарение на Костадинов. Ние наистина знаехме, че корнерите са слабо място на французите. Освен това имах хора, които умееха да центрират наистина добре. И такива, които да играят ефикасно с глава. Това правеше задачата по-лесна на тренировките. Във всеки мач се опитвам да изненадам отборите. С момчетата упражнявахме много статични положения. Затова изобщо не се изненадах, когато Емил изникна на първа греда и вкара.

На полувремето: Влизайки в съблекалнята, заличих усмивката от лицето си и дадох вид на неутрален, за да не излизат играчите от тяхната максимална концентрация. Оставаше най-трудното. Нарисувах на дъската нещата, които трябваше да коригираме, но не казах нищо специално. Аз съм такъв, повече убеждавам, отколкото говоря. Основната ми работа беше в тренировките. Говорих индивидуално с играчите и исках те да вярват в това, което им казвам. В мачовете вече целта беше да се насърчават и да се поддържа концентрацията. В разгара на момента почти не анализирам нищо. Просто искам да коригирам малките несъвършенства. След малко повече от 7 минути разбор играчите бяха готови и излязоха от нашата съблекалня. Христо Стоичков ми каза: "Сега, тренер, оставяш ни и ние сме готови за битка". Когато най-добрият ти играч изрече това, всичко, което трябва да направиш, е да млъкнеш и да му се довериш. Повтарям, не искахме да показваме никакви знаци на слабост. Всички играчи бяха като лъвове в клетка, готови да хванат плячката. Видях го в очите им. Знаех, че ще направят нещо голямо. Бяха готови за подвиг.

За драмата с победния гол: Петър Александров влезе резерва и направи едно много глупаво нарушение. Разкрещях му се веднага с думите: "Защо те пуснах?" Толкова силно викнах, че той се обърна с уплашена глава. В този момент оставаха 30 секунди от редовното време, но за мен нищо не беше свършило. Бях изживял много неочаквани развръзки. След това? (усмихва се) Неописуемо е. Стана толкова бързо (гледа дълго часовника си). Станах и насърчих играчите, колкото можах. С четири подавания стигнахме до целта. Този гол беше плод на работата на играчи, които бяха заедно от деца. Те живееха заедно и можеше да се намерят със затворени очи. Любо и Емил бяха формирани в ЦСКА под моя грижа. След свободния удар, изпълнен от Жинола, се откри тази златна възможност. Когато видях гола, подскочих от радост и изненада толкова рязко, че получих схващане. Като играч подобно нещо не ми се беше случвало. Паднах на земята, беше неописуемо щастие. След последния сигнал имаше освобождаване и преди всичко еуфория. Не знаех къде да гледам. Спомням си онази тишина на стадиона. Видях Платини да скача от ложите до терена, беше прекалено високо за него. Давид Жинола? Немислимо е да се търси вината само върху него. Все пак моят отбор премина през целия терен, така че всички от французите сбъркаха. Празнувахме победата възможно най-дълго на терена с хилядите българи, които присъстваха. Цяла България излезе по улиците, за да празнува. Ние играхме и за тях! Това обедини хората по време на икономическата криза, която удряше страната след комунизма. Президентът на републиката лично ми се обади, когато бях в хотела във Версай. Празнувахме класирането, Ромарио също бе поканен от Стоичков. Аз не отидох на дискотека с играчите. Това не е моят стил. Предпочитам ресторантите с хубаво френско вино.

Какво се случи после? Беше фундаментален мач, който лансира златното поколение. Най-важното беше да се върне патриотичният порив на българите. Нали не ме обвинявате много от 30 години? Ние ви травмирахме, но Франция организира следващото световно и го спечели. Ние бяхме на върха преди 1998 г., а после се гмурнахме. Сега нашата дисциплина не съществува, трябва да удряме шамари на играчите, за да ни слушат, но това вече не е моя работа...