Бедствие в България

Гледам по телевизията, че в един от най-големите градове на България тече акция срещу тютюнопушенето при децата.

И как едва ли не като се затегнат мерките в магазинчетата, юношите и девойките повече няма да пушат.

Сериозно ли? А учениците, които имат 18-годишна възраст безпроблемно могат да си купят цигари.

Ако искате да намалите тютюнопушенето при младежите, направете закона така, че лица до 21 години да нямат право да си купуват цигари.

Опитайте се да има по-изразен диалог между възрастни и подрастващи, най-вече в училищната система.

И ако властите толкова много се интересуват от здравето на нацията, засилете спорта.

Наскоро гледах как от 20-ина възрастни във високо-рейтингово предаване само двама можеха да тичат повече от 3 минути в прилично темпо без да са пред припадък.

Не им се подигравам на другите. Работническият спорт в България е като динозаврите. Някога го е имало.

И да се върнем към подрастващите. Преди няколко дни писах коментар как баскетболният кош в двора на голямо училище е без ринг. Днес минавам покрай модерното му футболното игрище, оказа се, че едната врата липсва.

И сега да задам въпрос към всички възрастни в България.

Колко процента от децата в страната според вас могат да плуват и да карат ски?

И смятате ли, че това все пак е обществен въпрос, а не личен?

И ако е такъв, къде е обществото?

Имаме спортно бедствие за малки и големи. А ако една нация страда в спорта, съмнявам се да е много напред икономически, морално и в чисто здравословен план.

На снимката е Парламента, защото считам, че от него трябва да бъде задаван отличен тон за всичко важно в страната, а дали е така?

Коментар на Тервел Илиев