Футболът ни започна от Варна и днес навършва 130 години

На днешния ден футболът ни навършва 130 години и започва от морската столица Варна. Редица учени, мислители и философи са запечатали имената си със златни букви в историята на световната наука. Но все още не се знае кой е родоначалникът, как и кога е възникнала най–популярната игра в света – футболът.

За основоположник на футбола се счита Британия. Дори самият крал на футбола Пеле казва по този повод: ”Нивото на футбола в Англия е на най-високо равнище. Англия e лидер на световния футбол...”Но според първите сведения тази велика игра се е зародила преди повече от 1400 години, първоначално в Древния Рим, а по-късно пренесена в Британия, Китай, Япония, Мексико, Африка, претърпяла е редица метаморфози, за да се утвърди с основните правила, които познаваме днес.

През вековете футболът се е използвал като средство за сближаване между воюващи страни или за установяване на контакт между народите. Овалната форма на топката може да се приеме като условен знак за теорията на произхода на Вселената и факта, че земята е кръгла. В по-късен етап играта е била част от културното наследство на държавите. В този аспект са запечатани завинаги имената на обожествени футболни герои.

Много мисионери по света разпространяват през годините различни спортни дисциплини, включително и футбола в страни, в които все още този спорт е непознат. Точно това се случва и през далечната 1894 година, когато един спортен учител и мисионер, швейцарец по рождение - Жорж Де Режибюс, идва в нашата страна с подобна мисия.

Роден през 1867 година в Епаланж – административна община в кантон Во, в непосредствена близост до град Лозана. Неговият баща Пиер де Режибюс е преселник в Швейцария от италианския град Болоня, а майка му е швейцарка. През 1889 година семейството му се премества в градчето Ивердо. Родителите му продават кестени на пазара, а той работи като шлосер към местната железница в града.

През свободното си време се увлича и захласва по различни спортове – футбол, гимнастика, бокс. Междувремнно изкарва и лицензирана диплома за инструктор по гимнастика.Всеки, който го познава по това време си спомня, че е отличен вратар на най – популярния швейцарски футболен клуб – “ Грасхопърс “. Надарен с отлични физически данни – не много висок, но як и набит, с широк гръден кош, той е истински атлет.

В княжество България той пристига през 1894 година заедно с още седем учители по гимнастика като част от делегацията на Швейцарската Федерация по Гимнастика. Тяхната визита не е случайна. Година преди това Министърът на Образованието Георги Живков посещава Лозана, за да помоли Швейцарското Миинистерство да изпрати в страната ни преподаватели, които да популяризират физическото обучение и организирания спорт сред младежите. Освен Жорж де Режибюс, другите двама учители, които завинаги ще свържат живота си с България, са Шарл Шампо и Луи Емил - Айер.

Шарл Шампо учавства от името на България в първите Олимпийски игри в Атина през 1896 година на кон с гривни и успоредка и носи първите две официални точки за страната ни от Олимпийски игри. Луи Eмил - Айер е дългогодишен преподавател по физическо обучение в България. През 1919 година той се записва като доброволец в армията ни през време на Първата Световна Война и умира на фронта.

Жорж де Режибюс е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия на 13 май 1894 година. Носейки със себе си кожена футболна топка, първата във Варна и България, той запознава учениците от различните класове с правилата на новата игра, което се отбелязва като първия случай на практикуване на играта в страната. Това се случва в първите дни на лятото, след края на учебната година.

Така поставя за първи път началото на извънучилищна спортна дейност. Прието е изключително ентусиазирано и се подкрепя от ученици и преподаватели. За първи път швейцарецът подбира група от 12 силни момчета от два различни класа и организира футболна игра помежду им. Така устройва много зрелищни мачове между учениците от шести и седми клас.

Трябва да се отбелeжи и факта, че капитан на седмокласниците по това време е Васил Коларов, който години след това ще стане Министър – председател в Комунистическото правителство на страната ни. Малко по-късно се организират футболни срещи на импровизирани игрища в близост до Черноморското крайбрежие, както и в Морската градина, след като тя е изградена. По това време градът е обхванат от огромен футболен ентусиазъм. Сформират се спортни клубве, практикуващи футбол.

Резултатите от труда на Жорж де Режибюс не закъсняват. През 1925 година футболен клуб “Владислав” от Варна печели Първото Държавно Първенство по футбол и първата по рода си Сребърна Царска Купа на Борис Трети. На следващата година тимът дублира успеха си. По това време футболът в България се диктува от варненски клубове.

През 1932 година другият варненски тим Шипченски сокол също печели Сребърната Царска Купа. Следват още няколко престижни футболни отличия за клубовете от Варна.

Жорж де Режибюс преустановява своята дейност в града след изтичане на двугодишния му договор на 12 юли 1896 година. Завръщайки се в родната Швейцария, той отваря кафене в градчето, от което идва в нашата страна – Ивердо. Но любовта му към спорта го кара отново да предприеме мисионерска спортна дейност.

Близо две десетилетия е спортен учител в Египет. Завръща се в Швейцария след края на Първата Световна война и умира през 1927 година на 60 годишна възраст. Днес праха ме се пази в урна в църква – крематориум в Лозана. Невероятният швейцарски учител завинаги ще запише името си със златни букви в спортната история на футболна Варна и България.