Петко Панайотов: Бих поискал съвет от Роналдо, ще му благодаря за мотивацията, която ми е дал

Младият полузащитник на ЦСКА Петко Панайотов е юноша на Левски. Преминава в редиците на "армейците" в края на 2021 г. Дебютира на 26 май 2024 при загубата с 1:0 от Локомотив Пловдив. На 13 юли 2024 подписва първи професионален договор с ЦСКА. Избухва с фантастичен гол във вратата на "сините" на 2 март, а на 19 март е първият мач за националния отбор до 21 години в нулевото равенство с Кипър. Петко е възпитаник на столичната гимназия "Мигел де Сервантес". За своите 19 години вече говори свободно английски, испански и португалски. Той даде обширно интервю за "Блиц".

Петко, отбеляза страхотен гол във вратата на "сините". След мача каза, че си усетил как времето спира. Върни се към този момент и от дистанцията на няколкото дни, които минаха, сподели емоцията си.

- Чувството беше наистина невероятно - да вкарам дебютното си попадение в мъжкия футбол за ЦСКА срещу вечния съперник. Страхотно беше. Времето наистина беше спряло, бих го пожелал на всеки да го изпита.

Как реагираха родителите ти, когато след мача се видя с тях?

- Баща ми беше горд и щастлив. За мен няма по-важно нещо в живота от това да направиш родителите си горди.

Имаше ли интересни срещи с хора, които те поздравяваха и се радваха на постижението ти?

- Да, имаше много емоции, срещи с приятели, случайни хора, фенове на улицата. Много топло и приятно чувство за мен.

Как започна футболното ти развитие. Част си от школата на Левски, след това преминаваш при "червените"?

- Започнах в академията ДАФ, когато бях на 6 години. След 2-3 години преминах в Царско село. В Левски отидох, когато бях на 14 г. Там изкарах две години и половина, на полусезона на Елитната до 17 г. получих офертата от ЦСКА и я приех.

Първият ти мач беше срещу Локомотив (Пловдив). Имаше ли специално вълнение в нощта преди да дебютираш?

- Да, бях за първи мач в групата и наистина много се надявах да получа първите минути в професионалния футбол. Когато влязох, чувството беше страхотно. След мача се чувствах горд.

Петко, кажи откровено кой е към момента най-тежкият ти момент в спорта и в живота?

- Критичен момент за един спортист са моментите, когато не се състезава, защото е контузен. За щастие не съм имал тежки контузии. Така че за момента не бих казал, че съм имал такъв неприятен момент.

Как приемаш обстоятелството, че невинаги си титуляр и получаваш по-малко минути за изява?

- В такива моменти най-важното е да работиш, рано или късно твоето време ще дойде. И когато ти се даде шанс, важното е да го вземеш.

Вярваш ли си достатъчно, защото българските треньори, с малки изключения, нямат традицията да дават доверие на по-млади футболисти?

- Разбира се, всеки футболист трябва да вярва в себе си и във възможности, за да може да показва най-доброто, когато му се предостави тази възможност.

А как се подготвяш извън терена? Правиш ли допълнителни тренировки, какъв ти е режимът на хранене, на ежедневие, за да си в оптимална форма?

- Без допълнителна работа няма как да стигнеш нависоко. Това е ясно на всички. Допълнителните ми тренировки са в зависимост отборните такива. За храненето - винаги съм се старал да се храня чисто, да не ям глупости, разбира се с малки изключения. Трябва да бъдеш професионалист и извън терена, за да имаш успехи на него.

Имаш ли свои примери от световните футболни звезди, като начин на поведение извън терена, и на него, поведение, и изобщо като общуване?

- Моят идол като етика на работа е Кристиано Роналдо. Никой не може да вземе по-добра етика на работа от него. Наистина много се мотивирам от Кристиано. Като поведение на терена - Меси ми е любимият футболист, а на моята позиция е Родри.

Представял ли си си в твоите мечти, че ще се срещнеш с Кристиано Роналдо, и какво би му казал, ако имате десетина минути да изпиете по едно кафе?

- Бих му благодарил за поведението му, което ме е мотивирало и ми е дало мотивацията, за да продължавам, когато ми е трудно. Със сигурност бих му поискал някой съвет.

А какво би попитал Меси, ако имате възможност да размените няколко думи?

- На него просто човек трябва да се възхищава.

Би ли го попитал някой въпрос за кариерата му, за аржентинския национален отбор - нещо, което би ти било любопитно?

- Бих го попитал какво е чувството по време на световното първенство 2022 г., когато го спечелиха?

Бях на живо на този мач, Меси влезе в историята на футбола, защото му липсваше само световна титла.

- Да, разбира се.

За първи път си повикан в младежкия национален отбор. Как прие поканата на Александър Димитров да се присъединиш към тима?

- За всеки футболист е чест да представлява националния си отбор. Благодарен съм за поканата на селекционера Александър Димитров. Момчетата са страхотни, колективът е невероятен. Приеха ме много добре. Чувствам се супер.

Докъде стига целите ти в мъжкия и младежкия национален отбор, първо в младежкия?

- Голямата цел ми е да отида до мъжкия тим и да се играе на голям форум. Целта на младежкия национален отбор е да се стигне до европейско първенство.

Можеш ли да направиш паралел между едно от топ първенствата на Европа и българското?

- Със сигурност има много накъде да се развиваме. От няколко години сме тръгнали в правилна посока, надявам се да продължаваме натам и в един момент да ги стигнем.

ЦСКА изгражда новия си дом, посети ли "Армията", за да се убедиш лично как протичат строителните работи?

- Преди десетина дни бях до фен магазина на стадион "Българска армия". Като виждаш колко хора и работници се занимават с това да се случва всичко по най-бързия начин, усещаш едно топло чувство в сърцето и душата си, и нямаш търпение да играеш на новия стадион.

Как е като мислене и какво е чувството, когато играеш на "Васил Левски", който е доста остарял морално, материално и инфраструктурно, и публиката я разделя 20-ина метра заради голямата писта. Какво е самото усещане, приятно ли е да се играе на такъв остарял стадион?

- Със сигурност чувството не е лошо. Феновете на ЦСКА ни карат навсякъде да се чувстваме домакини. Благодаря им за подкрепата. Вярвам, че на новия стадион ще идват все повече и повече хора, обстановката ще бъде по-добра.

Обстановката в България обаче е изнервена, хората са разделени. Как отиваш на тренировка, зная, че вече имаш шофьорска книжка, изнервя ли те трафика, когато отиваш на тренировка?

- Трафикът е неприятен, но няма какво да се направи. Всеки трябва да свиква с трафика, когато има такъв.

А какво мислиш, когато виждаш някой индивид, който кара пред теб и си хвърля фаса през прозореца? Какво би му казал на такъв човек?

- Не е добре да се замърсява природата, бих му направил забележка.

Какво правиш, когато приключи тренировката и се отправиш към вкъщи?

- В свободното време обичам да чета книги, уча за лекции, подготвям се за изпити, защото съм втори курс в НСА.

Съществува мнението, че българските футболисти са доста разглезени. Минава час-час и половина тренировката и те се отдават на глупости - вейпове, електронни игри... Един вид, че са безделници. Би ли опровергал това мнение?

- Винаги има различни примери, но за себе си мога да кажа, както и за съотборниците ми в ЦСКА, че сме професионалисти. Не сме само за час и половина на базата, всеки работи допълнително, усъвършенства се в сферите, които мисли, че не са му най-развитите, и работи.

Колко важна е средата ти - приятелите, семейството, близките хора?

- Много е важна. Хората са казали, че с каквито се събереш - такъв ставаш. Много е важно с какви хора си заобиколен. Ако не са правилните, трябва да търсиш промени.

Смяташ ли, че доста от футболистите, когато станат известни, около тях се навъртат различни хора, които ги използват и ги откъсват от реалността. И това ги прави по-дистанцирани, по-арогантни към доскорошните си приятели.

- Да, възможно е. Но затова човек има глава на раменете си и трябва да може да определя и усеща хората - както в лошите си моменти, когато няма никой около него, така и в добрите, когато всички са около него.

Случвало ли ти се е да претърпиш разочарование в приятелството, да си бил разочарован, предаден, изоставен в тежък момент?

- Не мисля, че е имало кой знае какво предателство и чак да съм разочарован. Все пак съм още на 19 години, тепърва ми предстоят по-тежки моменти в живота ми, готов съм.

Понеже каза, че си на изпити в НСА, ще ти задам няколко въпроса, свързани с историята на ЦСКА. Колко шампионски титли е спечелил ЦСКА?

- 31.

Източник: topsport.bg