Путин: Няма да приема еднополюсен свят

Русия няма да подкрепи наложената след края на Студената война на еднополюсен свят. Това заяви на форум в Сочи на Федерацията на независимите профсъюзи руският президент Владимир Путин. Той втвърди тона часове след кризисните разговори в Кремъл с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд за постигане на напредък по разрешаване на военния конфликт в Източна Украйна.

„Еднополюсният свят никога не е бил приемлив от Русия“,

заяви Путин. „Ако на някому се нрави да живее под псевдо окупация, но за Русия това е неприемливо“, отбеляза руският президент. Той все пак побърза да успокои присъстващите синдикалисти, че срещу Русия не се води война, но има опити да се попречи на развитието на страната.
Втвърдяването на тона на Путин става часове след неговата среща в Кремъл с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, на коята беше дискутирана поредната мирна инициатива за Донбас. Анализатори посочват, че думите на руския президент са отговор на искането на Запада Москва да спре със своята подкрепа за проруските сепаратисти.

Руският президент обаче призна, че ограниченията нанасят вреди на икономиката и призова бизнеса да работи още по-усилено.
На форума в Мюнхен по въпросите на сигурността германският канцлер Ангела Меркел изрази убеждение, че конфликтът в Украйна не може да се реши по военен път.

Напредъкът, от който имаме нужда в Украйна, няма да се постигне с оръжия.

Много се съмнявам, че това е възможно. Повече няма какво да кажа. Това заяви Меркел по време на необичаен едночасов разговор с участниците в конференцията в Мюнхен.
Никой от нас не иска ново разделение на Европа, обясни тя. Меркел обяви, че и няма гаранции, че евентуално ново споразумение  ще се изпълнява, но опитите не бива да спират, поиска Ангела Меркел. Тя отбеляза, че украинският президент Петро Порошенко пое много големи рискове, приемайки Минският меморандум.

Прокарването в Радата на специални закони за автономия на Донецк и Луганск, както и предложението за амнистия там, не бяха лесни стъпки. Затова и разочарованието е голямо.
За първи път от четири години насам канцлерът седна в залата на форума пред микрофон и обяви, че е готова да отговори на въпросите на колегите си.
Американски сенатори и британски военни експерти я подканиха да обясни защо

Германия блокира идеята за въоръжаване на украинската страна.

Меркел даде пример с родната си Германска демократична република и това, че натрупването на оръжие само задълбочава проблемите.
Русия ще продължи да работи за постигане на мир. Непрекъснато се обявяваме за прекратяване на бойните действия. Включително и на вчерашните преговори между лидерите на Русия, Германия и Франция. Смятаме, че има възможност да се постигнат резултати и реално да се развърже този кризисен възел. Това заяви външният министър на Кремъл Сергей Лавров.
Той не пропусна да обвини САЩ и Европа, че подклаждат кризата с призивите за въоръжаване на украинската армия.

Темата за Украйна се превръща в основна

и почти единствена за най-голямата конференция по сигурността в света, която се провежда в Мюнхен. За много от 80-те участници евентуален провал на разговорите с Путин сега ще означава и провал на дипломатическите опити въобще. Предложението на САЩ да въоръжат Украйна се обсъжда от голяма част от участниците в конференцията като все по-належаща. Срещу нея твърдо е Германия. Германският военен министър Урсула фон дер Лайен обяви, че смята подобна идея за погрешна, а шефът на НАТО Йенс Столтенберг иска темата с въоръжаването да не се обсъжда все още.

Полша и Прибалтийските страни обаче са готови за такъв вариант.

Противниците на идеята за въоръжаването посочват, че то ще е официален повод за Русия да влезе в конфликта в Украйна открито. Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън се опита да успокои духовете с изказването, че продължава да се търси дипломатическо решение на конфликта. От своя страна Петро Порошенко показва военните книжки на пленени руски войници, които „доброволно“ помагат на сепаратистите.  

Светът излезе от Студената война, за да влезе във фазата на Студен мир.

Така започна изказването си пред делегатите на конференцията по сигурността в Мюнхен българският президент Росен Плевнелиев. Той говори заедно с президента на Украйна Петро Порошенко, президентката на Литва Даля Грибаускайте и държавният глава на Финландия Саули Ниинисте.
„През 2014 започнахме нова фаза в европейската сигурност след Студената война. Бих я нарекъл Студен мир. Студен, защото все още виждаме манталитета на Студената война, при който Велики сили се събират, за да решават съдбата на други държави”, заяви президентът. Мирът е и студен, защото замразява конфликти като тези в Грузия, в Нагорни Карабах, а сега евентуално и в Украйна, обясни Плевнелиев. Той бе запитан и затова как страна като

България се справя в ситуация, в която газът се използва като оръжие.

"Бъдещето не идва по газопроводи, а чрез ефективност, устойчиво  развитие и съзидание, а не   чрез използването на енергетиката  като оръжие”, отговори Плевнелиев. Той допълни обаче, че България осъзнава и каква е реалността в момента, и решението й е да продължи процеса на интеграция.
Преди изказването си, Плевнелиев се срещна с вицепрезидента на САЩ Джоузеф Байдън. САЩ ще продължат да подкрепят България по пътя на реформите и като фактор за стабилността в целия регион на Югоизточна Европа, е казал американският вицепрезидент.

Двамата са обсъдили кризата в Украйна и споделят опасението, че тя може да дестабилизира цяла Югоизточна Европа. Затова е необходимо да се ускори и интеграцията на Балканите, е мнението на двамата президенти. На срещата е била обсъдена и темата за енергийната диверсификация, и изграждането на интерконекторната газова връзка с Гърция. Двамата са говорили и за решението за установяване на команден център на НАТО в България, и нуждата от модернизиране на българската армия.