Путин спуска нова Желязна завеса в Европа?

Руският президент Владимир Путин чертае по картата на Европа нова Желязна завеса. През последните месеци той направи знакови посещения на Стария континент в опит да убеди руснаците, че страната им не изпада в нова изолация.

Накратко

Путин се опитва да торпилира санкциите на Запада с газова дипломация.

Това е един от основните изводи от работното посещение в Унгария на Путин.

Визитата е символна за усилията на дипломацията на Кремъл да разбие единството в усилията на европейската дипломация да намери изход от кризата в Донбас.

Посещението в Унгария е част от усилията на руската дипломация да привлече в своята орбита страни от ЕС, които изпитват икономически затруднения.

За никого не са тайна сложните отношения на унгарския премиер Виктор Орбан с Брюксел от последните месеци. Кризата ескалира след опита за промени на конституция на Унгария в насока да се ограничи правомощията на Конституционния си съд.

Това доведе до изолация на Будапеща в ЕС.

Неслучайно Орбан подкрепи идеята за Турски поток, който да доставя руски газ чрез Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Само преди няколко месеца Путин беше посрещнат с държавен военен парад в Белград.

Сърбия има традиционно добри отношения с Кремъл, но се опитва да балансира, внимателно поддържайки усилията си за присъединяване към ЕС. Властите в Белград трябва да се справят с последиците от световната криза и високата безработица.

Там, където стъпи Путин отсега нататък трябва да се разглежда като контактна точка за новата Желязна завеса . След Белград и Будапеща, коя е следващата столица? Риторично се питат в социалните мрежи специалистите по европейски въпроси.

АП отбелязва, че работната визита в Будапеща на Владимир Путин е сигнал, че Москва има съюзници дори и сред страните от Европейския съюз.

Агенцията посочва, че не трябва да се забравят Чехия и Словакия. Президентът на Чехия Милош Земан се обяви за ревизия на санкциите срещу Кремъл, защото те вредят на местната икономика.

За Путин, на когото сега много страни по света са обърнали гръб, посещението е важно, защото показва, че

той все още има приятели,

дори сред страните от Европейския съюз, отбелязва Ройтерс.

В същото време Унгария е зависима от руските енергийни доставки. Близо 65% от нуждите ѝ от газ се покриват с внос от Русия, отбелязва Дойче веле. А зависимостта има и още един аспект. Неотдавна премиерът Виктор Орбан сключи договор с Русия за модернизация на единствената атомна електроцентрала на страната, припомня ТАСС.

Сделката е за милиарди евро и беше подписана при затворени врати. Това, което се предвижда, е Унгария да получи огромен кредит, а Русия да има думата за бъдещето на АЕЦ "Пакш". Всичко това е част от политиката на лъкатушене между Москва и Брюксел, която кара унгарското правителство периодично да се обръща на изток - например когато го критикуват в ЕС, или когато трябва да покаже, че не се страхува от финансовите санкции, налагани му от Брюксел.

Росатом ще започне строителството на два нови блока на унгарската АЕЦ „Пакш” през пролетта на 2015 година, посочи ръководителят му Сергей Кириенко.

Унгарският в. Népszabadság пресмята, че инвестицията може да достигне до 4 трлн. форинтa ($18,32 млрд), което ще е най-голямата сума, която влиза в местната икономика от встъпването на страната в ЕС през 2004 г.

„Пакш“ е единствената в Унгария работеща атомна централа.

Тя е построена през 80-те години на миналия ХХ в. от съветски учени. Тя разполага с четири реактора тип ВВЕР-440 с обща мощност от около 2000 МВ. Атомната централа е разположена на 100 км. от столицата Будапеща и на 5 км. от град Пакш.

Атомната централа задоволява около 42% от нуждите на ток. Тя влиза в държавния енергиен холдинг MVM.

„Ройтерс“ прогнозира, че активизирането на сътрудничеството с Русия няма да се ограничи само в ядрената сфера. MVM е готова да преразгледа в близко време и газовите договори с Русия, които изтичат през 2015 г.

Унгария внася 75% от газа и 80% от петрола. Търговският оборот между Будапеща и Москва за първите девет месеца на 2013 г. е $7,2 млрд. срещу $9,7 млрд. за 2012 г.

Парламентът на Унгария прие през 2009 г. решение за изграждането на два нови блока в АЕЦ „Пакш“. Търгът за изпълнител беше насрочен за 2011 г., но беще пренасрочен за декември 2013 г., но не се състоя. „Роастом“, френската Areva и американската Westinghouse бяха заявили интерес.