Фазите на преврата и контрапреврата в Турция

Неуспелият през уикенда преврат в Турция е предвиждал три фази на развитието на операцията за вземането на властта, разкрива в. „Хюриет“.

В същността си планът предвиждал мобилизацията на 5000 елитни жандармеристи от района на Сърнак до столицата Анкара.

Това е трябвало да стане с военно-транспортни самолети С-130. Елитните жандармеристи трябвало да бъдат прехвърлени и в Малатия, и Кайсери, където се намират щабовете на елитната втора турска армия.

Жандармеристите трябвало да завземат в столицата ключови сгради и министерства. Третата фаза е била насочена към блокирането и изолирането на Ердоган в Мармарис.

Разплитането на заговора накарала заговорниците да избързат с осъществяването на плана.

Министърът на правосъдието Бекир Боздаг, цитиран от Анадолската агенция, потвърди, че силите за сигурност "са постигнали резултати на много места" и са разбили заговорниците. Това включва Националната разузнавателна служба, полицията и правителствените сгради. Опитът за преврат превърна Турция в бойно поле. Жертвите са над 265, а ранените над 1000. Няколко часа след неуспешния пуч над 2800 съдии и близо 100 генерали и адмиралаибяха отстранени от длъжност. Какво следва?

Контрапревратът на Ердоган е толкова мащабен, че Западът се видя принуден да го заплашва с всичко, което би могло да го стресне: изключване на Турция от НАТО и прекратяване на преговорите за членство в ЕС, коментира Дойче веле.

Но и двете неща са относително кухи закани. Със своята армия, която е втора по численост в НАТО, Турция осигурява югоизточния фланг на Атлантическия съюз. Като страж край Босфора, граничещ с Черно море, и буфер към нестабилните райони на Сирия и Ирак, страната има изключително голямо стратегическо значение - и Ердоган знае това отлично. НАТО би се замислил за изключването на Турция от Алианса, само ако Ердоган започне да създава повече проблеми, отколкото Путин и Асад.

Що се отнася до преговорния процес с ЕС, там Ердоган така или иначе няма какво толкова да изгуби, защото членството на Турция в общността и бездруго е чиста илюзия. В ЕС в момента мислят не за разширяване, а точно обратното - за свиване на общността. Под управлението на Ердоган Турция все повече се отдалечи от минималните изисквания на ЕС за човешките права, правовата държавност и разделението на властите. Идеята за връщането на смъртното наказание е само един пример за това.