Последните вълнести мамути умрели от жажда

Мамутите на остров Сейнт Пол надживели своите континентални братовчеди с хиляди години, съобщава BBC като цитира проучване, публикувано в списанието на Националната академия на науките на САЩ.

Една от последните познати групи от вълнести мамути измрели поради липса на питейна вода, смятат учените. Зверовете от Ледниковата епоха са били живи на отдалечен остров край бреговете на Аляска, а учени датират тяхното изчезване преди около 5 600 години.

Те вярват, че затоплянето на климата е причина езерата да станат по-плитки, оставяйки животните неспособни да утолят жаждата си.

Повечето вълнести мамути в света са измрели преди около 10 500 години. Според учените извършваният от хората лов и екологичните проблеми са изиграли роля в тяхното изчезване.

Но вълнести мамути, живели на остров Сейнт Пол, който се намира в Берингово море, успели да оцелеят още 5 000 години.

Това изследване на Националната академия на науките предполага, че тези животни са били изправени пред различна заплаха, в сравнение с тази пред техните континентални братовчеди.

Тъй като Земята се затоплила след Ледниковата епоха, нивото на моретата се повишило, което е причината островът на мамутите да се смали.

Това означава, че някои езера са били изгубени в океана, солената вода нахлула, а сладката вода допълнително намаляла.

Покритите с козина гиганти били принудени да споделят все по-оскъдни водоеми, чиято прекомерна употреба също предизвиква голям проблем.

Проф. Ръсел Греъм от университета в Пенсилвания, заяви: „Тъй като другите езера пресъхнали, животните се събирали около водоемите. Те тъпчели почвата, което унищожило растителността. Ние наблюдаваме това със съвременните слонове... И това дава възможност утайката да отиде в езерото, което създава все по-малко и по-малко питейна вода. Мамутите са допринесли за собствената си смърт.“

Той смята, че ако не е имало достатъчно дъжд или топене на сняг, които да пълнят езерата, животните са можели да умрат много по-бързо.

„Ние знаем, че съвременните слонове дневно имат нужда между 70 и 200 литра вода дневно“ казва проф. Греъм. „Предполагаме, че мамутите са имали нужда от същото количество вода. Не би отнело много време водоемът да пресъхне. Можело е да бъде фатално, ако е бил сух дори за един - единствен месец“.

Изследователите казват, че промяната на климата, случваща се днес, може да има подобен ефект върху малки острови, да застраши сладководната вода и да изложи животни и хора на риск.

Коментирайки проучването, професорът по еволюционна генетика в Шведския природонаучен музей Лав Далън, заяви: „Това изследване на популацията на мамути от остров Сейнт Пол вероятно представлява най-доброто описание и най-добре разбраното праисторическо събитие“. „В по-широка перспектива, това проучване подчертава, че малки групи от населението са много чувствителни към проблемите на околната среда“, коментира проф. Далън

Последните оцелели мамути, живеели на остров Врангел, в Северния Ледовит океан, са измрели преди 4 000 години.