Тайната дипломация, която сдобри Турция и Русия

Турският президент Реджеп Ердоган ще се срещне с руския си колега Владимир Путин на руска земя. Това е първата среща между двамата лидери след свалянето на бомбардировача Су-24 през месец ноември миналата година.

Инцидентът доведе до влошаване отношенията между двете страни на политическата сцена, което се отрази и на икономическото им сътрудничество.

Турският износ към Русия бе блокиран, а руските туристи трябваше да търсят нови дестинации. Кризата на турска земя бе задълбочена и от атентати на „Ислямска държава“ и ПКК.

През последните седмици обаче се забеляза затопляне на отношенията, връх на което ще е днешната визита на Ердоган в Санкт Петербург. Появи се и информация, че именно руското разузнаване е предупредило турските си колеги за военния преврат, който бе потушен в ранните часове на 16 юли.

Как се стигна до нормализиране на отношенията по оста Анкара – Москва? „Хюриет“ пише, че тайна дипломация е изиграла огромна роля.

Според Ибрахим Калън, говорител на турското президентство, бизнесменът Джавит Чаглар е изиграл „много важна роля“, както и президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. „Патриотична инициатива“ е била подета и от генерал Хулуси Акар, началник на Генералния щаб.

В края на месец април Акар споделя на Ердоган, че може би има дипломатически канал, който може да сложи край на кризата с Русия. Джавит Чаглар – виден предприемач – има бизнес в Дагестан. През 90-те години на миналия век той е ключово лице в турската политика и близък човек на Сюлейман Демирел. Познанството му с президента на Дагестан – Рамазан Абдулатипов – пък му отваря вратата към един от основните съветници на Владимир Путин Юри Ушаков.

На 22 юни пък посланикът на Казахстан в Анкара Жансеит Туймебаев изпраща „спешна“ бележка до Ибрахим Калън. Нурсултан Назарбаев е провел среща с Владимир Путин в Санкт Петербург, на която руският президент е заявил, че ако Реджеп Ердоган му изпрати писмо с извинение, то той е „готов да го приеме“.

Ердоган обаче все още не е бил готов да се извини, че турски самолети са защитавали границите на страната. Междувременно Калън провежда срещи с руски преводачи и дипломати от казахстанското посолство в Анкара. Заедно те се спират на руската дума „извините“ - която е по-силна от казване на „съжалявам“, но не толкова силна по значение като „извинение“, посочва „Хюриет“.

Ердоган подписва писмото и го дава на Калън. Той незабавно – заедно с Чаглар на борда и руски преводач – излита от Истанбул. Президентският самолет с дясната ръка на Ердоган иска разрешение да лети над Грузия, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан. От първите три получава такова, но не и от Узбекистан. В този момент се намесва Назарбаев, който предлага на турските си приятели хеликоптер, който да ги вземе от узбекската граница. Горивото на турския самолет обаче е на привършване. В този момент Назарбаев се обажда на държавния глава на Узбекистан Ислам Каримов и го моли за разрешение да пусне „неговите посетители от Турция“. Самолетът каца в Ташкент. По-късно Назарбаев се среща с турците и иска копие от писмото. „Това е добро“, споделя той, четейки редовете.

Писмото е предадено на Ушаков, който лично го дава на Путин. Руският президент го одобрява, а по-късно световните агенции пишат, че Ердоган е поднесъл своите извинения, което е началото на затоплянето на двустранните отношения.

Редица малки и важни стъпки, които сдобряват Анкара и Москва. Това, което не знаят дипломатите, е, че две седмици след това в Турция ще бъде извършен опит за военен преврат...