Защо Меркел е толкова успешна?

Все по-често коментаторите я наричат "лидер на целия свободен свят", а германците ѝ гласуват най-високо доверие от бежанската криза насам. Защо? Каква е тайната на успеха на Меркел? Кай-Александър Шолц знае отговора:

Най-доброто средство срещу популизма и опростяването на политиката е да запазиш здрав разум и да не се поддаваш на почти неуправляеми чувства. Прагматизмът предпазва от идеологиите, а общественото благоприличие и скромност - от опасни превземки. Именно това са отличителните черти на канцлерката Ангела Меркел.

Тереза Мей болезнено усети какво се случва, когато политикът иска твърде много и не успее да прецени правилно политическата атмосфера. За разлика от нея, и след двете изненадващи победи на ХДС на местно ниво Ангела Меркел отново предупреждава, че изборите за Бундестаг не са спечелени. Нейният девиз гласи: остани здраво стъпил на земята!

Всъщност Меркел има всички поводи да ликува: нейният съперник Мартин Шулц се препъна в собственото си високомерие и изненадващият подем на социалдемократите от началото на годината се стопи. Десните популисти от "Алтернатива за Германия" отново се завърнаха на обичайното си ниво. Но все пак, както би казала и Меркел, до изборите има още три месеца.

На власт от 12 години

Който обаче си мисли, че Меркел не преследва амбициозни цели, дълбоко греши. Тя не се изявява ярко и често говори с недомлъвки. Забележката ѝ, че Европа най-сетне трябва да поеме съдбата си в собствени ръце, както и че вече не може да се доверява напълно на големия брат отвъд Атлантическия океан е типична за канцлерката. Именно с тези думи тя намекна, че от провала на Тръмп трябва да бъде извлечена полза за ЕС, за ново сплотяване в Европа. И тъй като то изисква много работа, е най-добре всичко това редовно да бъде напомняно на обществото.

От много години Ангела Меркел се изявява като мениджър на големите кризи в Европа: Гърция, еврото, Украйна, бежанците. Германия поемаше всеки път главната роля в тези кризи, защото другите държави или Брюксел просто не се ангажираха в достатъчна степен. При това канцлерката трябваше да научи някои неща. Например, че човек не трябва да се изявява като всезнайко пред съседните държави и пред ЕС. И че не бива да се надценява. В противен случай другите се отдръпват - точно така стана в случая с бежанската криза. А подобно нещо води до разединение на Европа. Меркел обаче си взе поука.

Ангела Меркел е на власт вече от 12 години. Тя се утвърди не само в Германия, но и в Европа - като политик от много висок ранг. Канцлерката обаче няма намерение да става лидер на целия свободен свят - роля, която коментаторите ѝ приписват все по-често. Защото тя знае, че в "малка" Европа има още много работа. И все пак: Ангела Меркел продължава да държи под око и съседните региони. Така например Германия иска да се бори срещу причините за бягство и миграция в родните страни на бежанците - най-вече в Африка. Канцлерката вече задвижи съответните инициативи. Но, както вече казахме, тук не става дума за световна политика, а на първо място за намаляване на миграционния натиск върху Европа.

Защо Мексико и Аржентина?

В момента някои коментатори влагат твърде много енергия в интерпретациите си на латиноамериканската обиколка на канцлерката в двете членки на Г20 - Аржентина и Мексико. Те се питат: Дали пък Меркел не кове някаква нова ос? Едва ли. Тази обиколка беше планирана отдавна и не е някаква краткосрочна реакция срещу действията на администрацията на Доналд Тръмп. Освен това сега Германия е домакин на срещата на върха на Г20, чието председателство догодина ще бъде поето от Аржентина. Мексико пък, освен, че е част от Г-20, е и важен търговски партньор на Германия и през 2018 година ще бъде партньорска страна в Хановерското изложение. Затова и канцлерката води със себе си голяма бизнес-делегация.

Срещата на Г-20 ще се състои в Хамбург в началото на юли. Съвсем естествено е в навечерието на тази среща домакинът да си свери часовника и да изясни позициите си. Разбира се, че става дума и за свободната търговия. Но преговарящ партньор с държавите от МЕРКОСУР не е Германия, а ЕС. Ясно е обаче, че ако една такава голяма международна среща завърши с успех, тя ще бъде в помощ на канцлерката и в предизборната борба. И Меркел нямаше да е Меркел, ако не знае това и не използва явното си преимущество като канцлер на Германия.