Лидерите на ЕС се споразумяха за фискален пакт

Лидерите на Европейския съюз се споразумяха за нов фискален пакт, който да осигури по-строга бюджетна дисциплина, но не успяха да се договорят за промяна в законодателството, за да въведат правилата в него. Това означава, че споразумението може да включва 17-те страни от еврозоната плюс всички други, които искат да се присъединят, съобщиха дипломати след преговорите, които продължиха до ранните сутрешни часове. Възможното споразумение за промяна в Лисабонския договор беше блокирано от британския премиер Дейвид Камерън, който поиска от Франция и Германия отстъпки, на които те не се съгласиха.

Преговорите трябва да изведат Еврозоната от дълговата криза и да запазят еврото. Европейските лидери обсъждаха френско-германския план за въвеждане на автоматични наказателни санкции по отношение на страните-членки, които нарушават бюджетната дисциплина. Германия и Франция настояваха за внасяне на поправки в Лисабонския договор, който ще направят тези санкции задължителни.

Обсъждаше се възможността за сключване на нов договор между 17-те страни от Еврозоната и всички останали, които пожелаят да се присъединят към него, съобщават дипломатически източници. Промяната на договора предвижда ожесточаването на контрола за изразходваните бюджетни средства и обема на държавните дългове на всички страни-членки на ЕС.

Френско-германският план

Френско-германският план се базира на следните точки: общ корпоративен данък и данък върху финансовите операции за всички страни от еврозоната; частните инвеститори не трябва да поемат част от разходите за спасяването на страните, намиращи се в криза, както се случи с Гърция; всички 17 страни от Еврозоната трябва да внесат промени в своите национални законодателства, за да балансират бюджетите си; по отношение на страните, нарушаващи бюджетната дисциплина, трябва автоматично да се въвеждат санкции.

"Обединена Европа се намира в извънредно опасна ситуация. Никога преди толкова много страни не са се стремили да влязат в нея. Никога по-рано рискът от разпадането на Европа не е бил толкова голям", заяви френският президент Никола Саркози в навечерието на срещата в Брюксел.

Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че предлаганите промени в Лисабонския договор трябва да бъдат приети от всички 27 страни на ЕС и призова всички лидери да забравят своите лични и национални амбиции в името на спасяването на ЕС.

Алтернативният план

Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой по-рано излезе с алтернативен план за ускорен пакет мерки за бюджетни икономии, които не се нуждаят от дълга ратификация от парламентите или национални референдуми.

Планът на Ван Ромпой съдържа следните предложения: бюджетният дефицит на всяка страна, членка на еврозоната, не трябва да надхвърля 3% от БВП, а размерът на дълга – 60% от БВП; "златното правило", гарантиращо балансиран бюджет в средносрочна перспектива, трябва да бъде записано в националното законодателство; на фонда за помощ на страните от еврозоната трябва да се предостави банков лиценз, позволяващ да се взимат кредити директно от ЕЦБ; ЕК трябва да има право автоматично да въвежда строги мерки за икономии в страните, намиращи се в криза.

Позицията на Лондон

По-рано британският премиер Дейвид Камерън заяви, че няма да подпише преработена версия на договора на ЕС, имаща за цел да реши кризата на еврозоната, ако там няма гаранции за защита на британските интереси.

Според него, от защита се нуждае, както общият пазар, така и финансовият сектор на Великобритания. Камерън заяви, че на срещата в Брюксел ще защитава британските интереси, но подчерта, че най-важният проблем за Лондон сега е излизане на еврозоната от кризата.

Според последните информации от Брюксел Камерън не е получил от Франция и Германия необходимите гаранции, затова френско-германският план, нуждаещ се от одобрението на всички 27 страни-членки на ЕС, е бил блокиран от Лондон.