Сърбия и Македония - един балкански трилър

Предполагаем шпионаж, изкуствено създадено напрежение и много приказки на вятъра - стандартните елементи на многото балкански драми. Това, което направи сръбското правителство в неделя, обаче е уникално. То привика целия си дипломатически персонал от македонската столица Скопие за "неотложни съвещания" в Белград. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че имало доказателства за "много офанзивна дейност на тайните служби срещу Сърбия". А фактът, че президентът не сподели повече подробности, само развинти фантазиите на журналистите.

Вестник "Informer", неофициалният рупор на сръбското правителство, веднага излезе със заглавие: "Скандал: македонците шпионират дори и Вучич?" А останалите булевардни вестници веднага изправиха новия македонски премиер Зоран Заев на позорния стълб: "Заев обявява война на Сърбия" и "Заев ни забива нож в гърба", припяваха те на един глас.

Мистерията със сръбския агент

За да се справи с дългогодишния автократ Никола Груевски, социалдемократът Зоран Заев трябваше да влезе в сговор с шефовете на албанските партии в Македония. Сделката съдържаше редица отстъпки за албанците, които съставляват около една четвърт от населението на Македония. Така в началото на юни Заев взе властта, а Груевски попадна на мушката на правосъдието за злоупотреба с власт, изборни манипулации и корупция в особено големи размери.

Сръбското правителство до последно държеше на Груевски, най-вече заради "албанския въпрос". И когато в края на април тълпа от негови привърженици щурмува парламента в Скопие, за да осуети съставянето на нова правителствена коалиция, записи от размириците бяха запечатали един сръбски таен агент в първите редици на бунтовниците. По време на щурма срещу парламента бяха ранени много депутати, в това число и самият Заев.

Белград се опита да омаловажи факта, а новото македонско правителство пък реши да спазва дипломатичния тон спрямо северната си съседка. Възможно е обаче, именно този инцидент да е подтикнал македонските тайни служби да наблюдават под лупа сръбските дипломати в страната, твърди Боян Елек от белградския Център за политика и сигурност. "Все още не знаем защо сътрудникът на сръбските тайни служби е бил пред парламента в този ден, нито какви е била неговата задача. Логично е обаче македонските служби да предприемат някои контрамерки", казва експертът за ДВ.

Скопие категорично отхвърля всякакви обвинения в шпионаж. Македонските медии обаче тиражират предположения, че Белград е предприел тази зрелищна стъпка, за да потули предполагаемата активност на сръбските тайни служби срещу Заев.

Косово - ябълката на раздора

Много наблюдатели обаче смятат, че други са причините за избухналия с нова сила спор между Белград и Скопие. В края на октомври в Общото събрание на ЮНЕСКО отново ще се проведе гласуване за приемането на Косово в организацията. Сърбия не признава независимостта на Косово, а Македония обратно. Преди две години Косово не беше прието в ЮНЕСКО - тогава не му достигнаха само три гласа за необходимото мнозинство от две трети.

През май Зоран Заев обяви, че при следващото гласуване Македония ще остане "неутрална". След което обаче зачестиха индикациите, че Скопие ще подкрепи приемането на Косово в ЮНЕСКО. "Разполагаме с такива информации", потвърди лично сръбският президент Вучич. На което от Скопие отговарят, че Македония ще се ориентира по мнозинството страни-членки на ЕС.

"Сръбската страна просто не разбира, че ние сме мултиетническа държава, чието правителство трябва да действа в интерес на всички граждани. Вероятно ще гласуваме за приемането на Косово в ЮНЕСКО, защото това отговаря на нашите държавни интереси", изтъкна бившият македонски външен министър Денко Малески в интервю за ДВ.

Освен това става дума и за геополитика. След приемането на Черна Гора в НАТО, Сърбия е заобиколена почти изцяло от страни-членки на Алианса. Новото македонско правителство също се стреми към пълноправно членство. Режимът на бившия утранационалист Вучич се представя за проевропейски и реформаторски, но темата НАТО си остава табу. По време на косовската война през 1999 година НАТО масирано бомбардира Сърбия. Освен това сръбските политици се стараят да поддържат най-добри отношения с "православната майчица" Русия. Македонско-албанският дипломат Алайдин Демири окачествява "истерията" на Белград като опит да бъде осуетено присъединяването на Македония към ЕС и НАТО.

Изкуствени кризи със съседите

Анализаторът Боян Елек пък смята, че е разгадал метода на управление на сръбския президент Вучич: опитва се да създава изкуствени кризи със съседните държави Хърватия, Черна гора, Косово или Македония, за да се представи във вътрешнополитически план като умен и разсъдлив политик. "Това изисква постоянно създаване на кризи и на чувство за несигурност от заплахите на съседите. След което сръбските политици се появяват в ролята на спасители, които разрешават проблемите", казва той.

По този начин те държат собственото си население в напрежение. А същинските проблеми, като икономическата нищета, разпределението на държавните служби по партийна линия и цензурата в медиите, остават на заден план. И в този случай важи старата поговорка: "Напънала се планината и родила мишка". В сряда Вучич и Заев проведоха телефонен разговор, за да успокоят ситуацията и подчертаят приятелските отношения между Сърбия и Македония. И двете страни искали да продължат диалога, да засилят икономическото си сътрудничество и взаимно да се подкрепят по пътя към ЕС. Даже сръбските дипломати се връщали в Скопие от вчера (24 август).